Когато на 26 февруари 2014 г. главният прокурор Сотир Цацаров нареди проверка по сигнала на "Протестна мрежа" за данъчни престъпления и неясно финансиране срещу председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, депутата от ДПС Делян Пеевски и лидера на "България без цензура" Николай Бареков, новината бе посрещната с иронични усмивки. И с основание - не за първи път държавното обвинение получава сериозни сигнали срещу хора, проспериращи покрай властта, но видим резултат не е имало. Дори да бъдат образувани проверки, те се мотаят, а после безшумно се прекратяват.
Факт е, че по подобен начин тръгна и проверката срещу триото. Прокуратурата поиска данъчни ревизии и информация от БНБ, които предполагаха безкрайно проточване във времето. Проверяваните се активизираха и заляха прокуратурата със сигнали срещу хората, усъмнили се във финансите им операции. Започнаха да заплашват с дела и медиите, дръзнали да пишат и припомнят за проверките. Междувременно двама от проверяваните се класираха за Европарламента, канят се да атакуват и националното Народно събрание. А синхронът помежду им, осигуряващ взаимен просперитет, се разпадна и банкерът влезе в тежък политически и бизнес развод. Точно в този момент стана ясно, че в следствието са привикани на разпит 12 души от КТБ - не само ръководството на банката, но и редови служители, които само придвижват конкретни кредити и може би нямат особени стимули да пазят нечие реноме. И логично се стигна до заключението, че
трябваше властта да се разклати,
за да се предприемат по-конкретни стъпки.
В случая обаче има достатъчно основания да се смята, че не е точно така, но това не прави ситуацията по-малко притеснителна. "Ако тази проверка приключи бързо, то тя трябва да бъде претупана", обясни преди време зам. главният прокурор Борислав Сарафов. Факт е, че информацията в сигнала на "Протестна мрежа" е обемиста и изисква внимателно засичане на данните от различни институции. Притеснителното в случая е, че прокуратурата призна, че други държавни институции, които също би трябвало да са заинтересувани от бързото разследване за съмнително финансиране на определени лица и фирми, я размотават. И до днес няма обяснение защо прокуратурата е трябвало да праща три пъти въпроси до Българската народна банка, докато получи адекватни отговори. "Данните, които са ни изпратени, или не са данните, които бихме искали да получим в хода на проверката, или са непълни и се нуждаят от разширяване", обясни Цацаров. Като се има предвид, че обикновено чиновниците не отказват на прокуратурата и всеки, който не изпълнява законовите й разпореждания, е заплашен от глоба, поведението на БНБ е, меко казано, странно. Очевидно от БНБ разиграват пиеската "не чух, не видях, не разбрах". И са мотивирани или от криворазбрана загриженост за стабилността на банковата система, или от притеснение, че
все пак може да изскочи нещо нередно,
което те умишлено или не са пропуснали.
По-кооперативно с прокуратурата очевидно се държи НАП. По думите на Цацаров ревизиите на Пеевски, Бареков и Василев са на приключване. Въпросът е дали обществото ще научи какви са резултатите от тях. Защото от НАП са склонни да дават информация едва след като падне данъчната тайна. Примерно данъчната ревизия на фирмите, които стоят зад прословутите имоти на Ахмед Доган, която също тръгна по нареждане на прокуратурата, се точи години наред, а резултати от нея и до днес не са огласени. За случая дори вече не се и говори. Дали и с ревизиите на тримата няма да стане точно така? Крайно време е и в България да се възприеме практиката от другите европейски страни - когато един случай е от голям обществен интерес и особено ако става дума за възможна злоупотреба с държавни средства и са намесени политици, всички факти да се оповестяват публично. За да не остава съмнение за прикриване на следи и нарушения. Това, впрочем, би било от полза и за самите проверявани, ако наистина нямат какво да крият и подозренията към тях са неоснователни.
В това отношение е показателно поведението на новоизлюпения политик Николай Бареков. Той шумно обяви, че е свалил данъчната и банковата тайна от финансите си, за да даде пример на политиците как трябва да се постъпва. В крайна сметка проверка на "Сега" доказа, че нищо подобно не е направил. Просто е дал "разрешение" на НАП да го проверява. Нещо, от което НАП няма нужда, защото по закон може да проверява всеки със или без негово разрешение. Когато това стана ясно, той взе да увърта и да контраатакува вестника с обвинения, че "Сега" и неговият издател се страхували от закона "Чисти ръце", който Бареков някога имал намерение да внесе и приложи.
Има и още един притеснителен момент. Преди дни зам. главният прокурор Сарафов обяви, че срещу нито един от тримата - Пеевски, Бареков и Василев, през годините не е имало други проверки и разследвания. През 2007 г. обаче Пеевски беше разследван от прокуратурата за злоупотреба със служебно положение и набавяне на противозаконна облага в качеството му на зам.- министър по бедствията и авариите. Според тогавашния шеф на "Булгартабак" Христо Лачев в периода януари-март 2006 г. Пеевски е искал на "близки до него фирми да бъде осигурена работа с "Булгартабак", срещу което ще се получи облага". Така и не бяха събрани достатъчно доказателства, за да му бъде повдигнато обвинение. От прокуратурата обясниха тогава, че делото е прекратено, след като и единственият независим свидетел, посочен от Лачев, е отказал да потвърди за натиск от страна на Пеевски. Пак по това време прокуратурата провери и произхода на средствата, с които е финансирана медийната империя около Пеевски и майка му Ирена Кръстева, но не откри нищо нередно.
Сега излиза, че разследването от 2007 г. не го е имало
Очаква се по проверката срещу Пеевски, Бареков и Василев за обяснения да бъде поканен и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. При един от изблиците на активност Пеевски обвини Цветанов, че му е оказвал натиск да разпъва "медиен чадър" над престъпни босове, с които той и тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров били близки. Засега не е ясно дали има напредък по това разследване и дали Цветанов е разпитван.
Изобщо проверката срещу триото ще се сблъска с всички пороци на българската действителност през последните години. Затова тя ще е голям тест за прокуратурата, за нейното желание и умение да устоява на натиск, да разплита сложните политико-бизнес-медийни връзки, да събира доказателства за злоупотреба с влияние и обществени средства и в крайна сметка - да наложи нов стил на работа, който да е успешен и да завършва с присъди в съда. И целият процес трябва да протича бързо и прозрачно. За да няма никакви съмнения за задкулисни сделки.
Проверката срещу триото Делян Пеевски, Николай Бареков и Цветан Василев е шанс за прокуратурата да отхвърли съмненията, че действа по поръчка
...или е шанс за зрителите да разберат чия точно е поръчката...