Без да е подал оставка, лидерът на БСП Сергей Станишев вече е маловажна фигура в българския политически живот. Но като лидер на ПЕС той все още има шансове да се включи в европейската политическа игра, и то след броени дни.

Какво предстои идната сряда в Брюксел, че дотогава не може да се откаже от своя евродепутатски мандат в полза на злополучно изтикания на пето място в листата на БСП Петър Курумбашев? Ще се решава собственото му бъдеще след предстоящото напускане на българската политическа сцена. А това е достатъчно сериозна причина да не бърза да отстъпи спечеления мандат, който от малозначителен за него внезапно доби голяма важност. Европарламентът може да се окаже



последното му политическо убежище



Въпросът е коя ниша там би му подхождала. На 18 юни ще заседава групата на социалистите и демократите в ЕП. Тя ще излъчи своите кандидати за ръководните постове на Европарламента. Станишев вече каза, че неговото присъствие там е наложително, за да може именно той в качеството си на председател на ПЕС да предложи Мартин Шулц (Германия) да наследи себе си начело на ЕП, докато не се реши кой ще бъде председател на Еврокомисията. Шулц е кандидатът на социалистите за шеф на Еврокомисията (изпълнителния орган на ЕС), но те останаха на второ място след евроизборите и сега трябва да чакат на опашка да се пробва първо кандидатът на десницата Жан-Клод Юнкер (Люксембург). Може да се стигне до сделка, при която социалистите да подкрепят Юнкер при вота в ЕП, но ако получат нещо утешително в замяна - например, пълен 5-годишен мандат на Шулц начело на ЕП, а не само 2.5 години, каквато е практиката. По принцип половината мандат е подновяем и дискретната договорка не е изключена.

Съдбата на Шулц за нас е важна дотолкова, доколкото Станишев се прикачи към нея като лидер на ПЕС. Ако схемата успее,



Станишев ще може да се кандидатира за заместник-председател на ЕП



Но за целта ще трябва да преодолее някои препятствия, които сам си заложи със слабото представяне на евроизборите. БСП успя да класира само 4-ма евродепутати. На 18 юни ще се дели баницата в левия сектор на ЕП по точкова система. Тя е доста сложна и изчислява до стотни тежестта на всяка национална делегация в групата на социалистите. На България се падат скромните 4.3 точки. За да може една делегация да излъчи кандидат за председател на ЕК, трябва да е набрала поне 6 точки, за зам.-председател - поне 5 точки, за квестор - 4 точки, и пр. Вижда се, че на българската делегация не й достига политическа тежест да се стреми към високи постове. Само че като председател на ПЕС Станишев по право (без избор) може да бъде член на Бюрото на соцгрупата. В това си качество не е изключено да получи по-голяма подкрепа от номинално полагащата се.

По устав ЕП има 14 зам.-председатели. Чл. 13, ал.2 постановява, че "при избора на председател, заместник-председатели и квестори се взема предвид като цяло необходимостта от осигуряване на справедливо представителство на държавите членки и различните политически възгледи". България вече седем години членува в ЕС (28 държави), но никога не е получавала по-висок пост в ЕП от зам.-председател на комисия (Ивайло Калфин в бюджетната комисия). Именно в интерес на "справедливо представителство" тя би могла да поиска нещо повече и Станишев да се възползва, ако получи вътрешнопартийна подкрепа. За целта трябва да е в Брюксел на заседанието на соцгрупата и да лобира силно за себе си.

Фокусирането на вниманието му към Европарламента е логична последица от загубата на всяка надежда да бъде предложен за



следващ еврокомисар на България



Падането на правителството на Пламен Орешарски слага точка на мечтите му, ако ги е имал. Оттук обаче възниква с нова сила въпросът кой би могъл да е българският кандидат за член на Еврокомисията. Очевидно той ще бъде предложен от служебното правителство, чийто кратък мандат ще съвпадне точно с периода на номиниране на национални кандидати. Приказките за бързи избори до края на юли звучат неубедително и най-близката дата вероятно ще е през септември. Това означава, че ще имаме ново редовно правителство може би чак през октомври. Съгласно Лисабонския договор новата Еврокомисия трябва да започне да работи на 1 ноември. Дипломатически източник в Брюксел смята, че срокът ще бъде изтеглен с един месец и процедурата с номинирането, препитването и гласуването на кандидатите ще приключи до 1 октомври. Това означава, че думата за българското представителство ще има служебният премиер, който ще бъде назначен по волята на президента Росен Плевнелиев. Самият Плевнелиев вече определи въпроса за еврокомисар като втора точка в дневния ред на свикания от него идния вторник Консултативен съвет по национална сигурност.

Предстои пазарлък между партиите за някаква консенсусна фигура. Дипломатически източници твърдят през последните дни, че БСП щяла да издигне кандидатурата на сегашния външен министър Кристиан Вигенин. Той си бил харесал поста комисар по разширяването на ЕС - безобиден и не много престижен, като се има предвид, че никакво ново разширяване не се очертава през близките години. Освен това престижни са постовете, през които се въртят големите европейски пари. Източник от висшето ръководство на БСП обаче отряза Вигенин: "Той сам пуска слухове за себе си. Никой не мисли да го предлага".



Тогава кой и за какъв ресор?



В новата политическа обстановка осезателно скочи самочувствието на ГЕРБ и особено на лидера му Бойко Борисов, който тази седмица е на разходка в САЩ, за да се увери, че американците не са го отписали след провала му като премиер през 2013 г. На заседанието при президента той може да се яви здраво напомпан и да поиска да има решаващ глас по въпроса за комисаря, например да настоява за своята любимка Мария Габриел, на която вече помогна да стане зам.-председател на ЕНП. Така ще проличи и доколко още може да влияе на Плевнелиев, когото направи първо министър, а после - президент. Дипломат отсече: "На Плевнелиев може да му влияе само германското посолство в София", но същото важи и за Борисов, който много държи да демонстрира близки връзки с ХДС/ХСС и лично с канцлерката Ангела Меркел. Така че между двамата не би трябвало да има противоречие, щом суфльорът им общ.

Ако процедурата за еврокомисар започне да скърца поради остри политически разногласия, може да се прибегне към резервен вариант - сегашната комисарка по бедствията и авариите Кристалина Георгиева. Сигнали от партийните централи показват, че в момента никой не я включва в сметките си, което е логично, защото, спазвайки клетвата си да не се влияе от национални и политически интереси, тя остана много встрани от дневния ред на България. Във Външно се въртят слухове, че имало вероятност тя да бъде предложена за посланик на България във Вашингтон на мястото на Елена Поптодорова, "за да е близо до семейството си", т.е. да не ни се върти повече пред очите. Въпреки това не бива да се изключва напълно нейната кандидатура, защото тя дава гаранция поне за едно нещо - че няма да се повтори гафът с Румяна Желева, която бе скъсана на препитването в Европарламента. Кристалина Георгиева поне знае как се взема такъв изпит. Тя има и още един плюс - с нея България може да кандидатства за по-сериозен ресор, след като веднъж се задоволи с "постно дробче". Впрочем досега и двата пъти, когато страната ни е излъчвала комисар, специално за нея са измисляни ресори, колкото да не остане без нищо. Първия път от здравеопазването бе отделена защитата на потребителите, за да бъде дадена на Меглена Кунева. Втория път, за да бъде наказан инатът на Борисов да пробута фаворитката си Желева, бе измислен ресорът за бедствията и авариите. В новата Еврокомисия той може въобще да не съществува, както и защитата на потребителите временно загуби самостоятелното си присъствие, но бе възстановена само за едногодишно ползване от първия хърватски комисар.

Що се отнася до пробните балони, които някои партии пускат напоследък с призиви да поискаме по-сериозен ресор като например енергетика или външни работи, можем да си представим с каква лекота ще бъдат издухани над ветровития Брюксел. Самата България в момента е олекнала толкова много в очите на своите партньори в ЕС, че трябва да е доволна заради олимпийския принцип "Важно е участието, а не победата".