Според Оскар Уайлд пътят към ада е постлан с добри намерения. Каквото и да е имал предвид известният писател, афоризмът му чудесно приляга на енергийните неволи на страни като България и Испания, които си изпатиха жестоко от своите соларни експерименти.

Както се знае, Европейската комисия постави цел до 2020 г. 20% от електроенергията в ЕС да е от възобновяеми източници, така че да се намали замърсяването на въздуха. И държавите от ЕС тръгнаха да изпълняват препоръките. Някои като България и Испания го направиха така прибързано и нескопосано, че създадоха рискове за енергийните баланси, за бизнеса, за домакинските бюджети.

Между 2006 и 2012 г. в Испания производството на соларни мощности се удвоява и страната се издига до 4-то място в света. Правителството започва да изкупува зелената енергия по тарифи, които надхвърлят 12 пъти пазарните цени на тока. Стимулите сработват безотказно и залпово.

През 2007 г. фотоволтаиците са само 690 мегавата. Следващата година капацитетът нараства 5 пъти.



"Слънцето може да бъде ваше",



гласи лозунгът на управляващите по това време социалисти. Наред със забележителните по размер субсидии държавата осигурява и евтини заеми за ВЕИ сектора. Държавното подпомагане нараства 18 пъти в рамките на 5 години. През 2012-а субсидиите в стремително развиващия се отрасъл достигат 8.1 милиарда евро, а обемът на кредитите, раздадени от испанските банки, е почти 30 милиарда евро. През 2010 г. в Испания работят 50 000 соларни инсталации. "За първи път в историята сме лидери в толкова важен отрасъл", радва се държавният секретар по енергийните въпроси Педро Луис Мартин. Тази гордост обаче струва на държавата милиарди.

След еуфорията идват проблемите. В енергетиката започва да се трупа дефицит, който впоследствие достига чудовищни размери. Разходите на държавата за зелена енергия далеч надвишават приходите. Това се случва, защото социалното правителство се мъчи да "защити" потребителите, като задържа цените на тока на "поносими " нива. Бедата е, че тарифите изобщо не покриват разходите за премиите на ВЕИ производителите. Заради разликата между регулираните и пазарните цени дефицитът расте с по около 5 милиарда годишно през 2007-2012 г.

Реформите изглеждат все по-неизбежни.



"Алтернативите са две - банкрут на системата или скок на сметките



на крайните потребители с над 40%", казва министърът на енергетиката Хосе Мануел Сориа. Заради протести и различни лобита в енергийния сектор обаче въпросните реформи - и най-вече намаляването на субсидиите - закъсняват.

През 2010 "отличникът" сменя курса. Правителството решава да вземе мерки за овладяване на кризата в енергетиката. Опитва да ревизира преференциалните цени за зелената енергия и най-вече на фотоволтаичната. Но тя остава най-скъпата дори след свалянето й с близо 50% в предходните две години. Започва да се говори за рязко увеличение на цената на тока за крайните потребители. Но през 2011 г. се задават парламентарни избори и тежката реформа е отложена. На всички е ясно обаче, че ножът е опрял до кокала и секторът се нуждае от радикални промени. Така се стига до създаването на FADE - Фонд за амортизация на дефицита в енергетиката. Идеята е фондът да изкупува вземанията на енергийните фирми, оформящи тарифния дефицит. За целта държавата започва да емитира облигации за милиарди евро. Фондът трябва да запълва пробойните, докато плавното поскъпване на тока през следващите години доведе до покриване на реалните разходи.

През 2011 г. в Испания на власт идва дясноцентристкото правителство на Народната партия със заявка за смели реформи. В самото начало на 2012 г. то въвежда мораториум - спира приемането на документи за нови ВЕИ проекти. През есента е взето решение от 2013 г. да бъде въведен данък от 6% за всички компании, не само за ВЕИ. Електроразпределителните дружества калкулират новия данък и сметките на потребителите се увеличават. Увеличението не е голямо - с 4.8%, но пали граждански протести и стачки.



Компаниите от сектора започват да напускат страната



Някои от големите зелени проекти са пред банкрут. Редица инвестиционни фондове, които са заложили на ВЕИ сектора в Испания, се обръщат към международен арбитраж. Има и политически натиск - основно от САЩ, където са базирани част от фондовете, вложили пари в испанските ВЕИ.

През лятото на 2013 г. правителството приема нова серия от мерки за стабилизация. Планът е електрическите компании, гражданите и държавният бюджет да споделят финансовото бреме. 2.7 млрд. евро ще дойдат от орязване на приходите на енергийните фирми и въвеждане на 7.5-процентов таван на дохода от ВЕИ енергия. Държавният бюджет трябва да помогне с 900 милиона евро. Още 900 милиона ще дойдат от повишените сметки за ток. Цената се качва отново - с 3.2%. Мерките сработват. Дефицитът все още расте, но е далеч от предишната скорост от 5 млрд. евро годишно. През 2013 г. той е 26.06 милиарда евро. FADE вече държи 20 милиарда от дълговете.

Средната тарифа за тока за крайните потребители се определя на аукциони, провеждани на всеки четири месеца. Резултатите от декемврийската сесия показват, че цената за бита трябва да скочи с 10.5%. Надига се огромна вълна на недоволство. Опозицията иска оставки. Регулаторните органи започват разследване за ценови манипулации. Министърът на енергетиката обявява аукциона за невалиден. Сметките за електричество се вдигат само с 2.3%. Правителството решава да премине към нова система за изчисляване на тарифите за бита - базирана на средната цена на тока на едро през периода, който трябва да се таксува.

Освен това Испания планира тази година да ограничи отново субсидиите за съществуващите ВЕИ съоръжения, като мораториумът за новите остава. Променя се начинът на изчисляване на субсидиите. Новите правила включват стотици параметри - тип технология, свързване към преносната мрежа, годината на влизане на съоръженията в експлоатация и т.н.

През 2014 г. се очакват нови емисии на 3-годишни облигации, за да се рефинансират падежи по предишни емисии. По данни на правителство в момента FADE е изкупила всички дългове по тарифния дефицит - 25.2 милиарда евро.



За грешките през годините ще плащат данъкоплатците



- вече под формата на облигации. Скоростта на увеличаване на дефицита обаче е "убита", което е успех за управляващата партия. Но приходите все още не покриват разходите, а това значи само едно - цените на тока трябва да се вдигат. Не е ясно обаче докога правителството ще успява да удържа гражданското недоволство, което е подхранвано от ширещата се масова безработица сред младите.

България е в същия капан. Лесен и безболезнен изход няма, а отлагането на сериозните мерки води до все повече рискове за енергетиката, но и за цялата икономика. Време е за радикална оздравителна програма, която да бъде проведена от екип от опитни специалисти по кризисен мениджмънт, приета с политически консенсус, при пълен отказ от популизъм и след широка обществена дискусия за неизбежността на тези мерки.

Много енергийни специалисти се обединяват около идеите за стартиране на балансиращ пазар на електроенергия, замразяване на инвестициите на публични средства от държавата и държавни енергийни компании в енергийни проекти с недоказана целесъобразност, пълно или частично ограничаване на изкупуването на електроенергия от най-скъпите и неефективни производствени мощности. И въвеждане на график за поетапно повишаване на цената на електроенергията на регулирания пазар. За подобни мерки обаче трябва политическо мъжество.