Иван Нейков е роден през 1955 г. в Хасково. Завършва право в Софийския университет. Социален министър е в служебния кабинет на Стефан Софиянски и след това в правителството на Иван Костов. Бил е общински съветник в столицата. В момента е председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика.



- Г-н Нейков, размразяването на пенсионната реформа изглежда все по-невероятно въпреки острите критики от ЕК. Докога може да се отлагат мерките?

- Това беше предизвестен шамар - никой не може да каже от управляващото мнозинство, че е изненадан. Всички експерти в социалната сфера категорично настояваха реформата да продължи. Имаше предложения като стъпки във времето как да се случват нещата. Проблемът се оказва в парламента. За съжаление оттам виждаме необяснима реставрация и ерозия на пенсионния модел. В края на 2013 г. бяхме на прага да въведем тотално ранното пенсиониране за 3 млн. души у нас. Честно казано, боя се, че тая опасност не ни се е разминала, като чувам какви са изводите в БСП - че едва ли не са изгубили европейските избори заради лоша социална политика. И на въпроса каква ще ви е социалната политика, казват - ами ще галим хората по косъма, каквото и да ни струва това. Това е изключително опасно. Всяко заиграване със социалната политика рано или късно излиза през носа на обществото. Още повече че неразумни и неумели движения по отношение на пенсионния модел винаги имат негативен ефект. Имам чувството, че гледам стар филм - имаше един период, в който водещият принцип беше -снишаване, братче, снишаване, за да ни се размине. Нещо такова прави БСП. Е, няма, просто няма да ни се размине, защото картината е изключително тревожна.

- Опишете я.

- Ако незабавно не започнем стъпките, ще видим тотален колапс на осигурителната ни система. В момента близо 60% от целия бюджет на НОИ идва не от вноски, а от данъци. Това ще е уникален случай в света - една осигурителна система да се превърне в бюджетно финансирана заради инат и неразбиране от страна на парламента. Другият огромен проблем, пред който сме изправени, е свързан с демографската ситуация. Ако запазим ранното пенсиониране, трябва да очакваме след около 13-14 години истинска дупка в пазара на труда и трябва да се готвим да внасяме масово работници. През 2000-2001 г. в първи клас влизаха между 100 и 120 хил. деца. Миналата година имаме 63 хил. първокласници. Което означава, че след приблизително 12 г., когато тези първокласници станат 18-годишни, в най-добрия случай на пазара на труда ще се появят около 60 хил. млади работници, ако всичките останат в България. А всяка година се пенсионират около 100 хил. души. Постоянното намаляване на икономически активното население ще стане риск номер едно за икономиката на България.

При запазена пенсионна възраст тези хора ще бъдат активни, защото 60-годишните днес са много по-жизнени, отколкото 60-годишните преди 60 г. Тези хора няма да останат вкъщи. Те ще търсят да работят някъде, защото цената на ниската пенсионна възраст е ниската пенсия. С ниска пенсия здравите хора ще продължат да работят. А голяма част от работещите пенсионери всъщност захранват сивата икономика, защото те са готови да работят и без осигуровки, и с много по-ниски заплати и без трудов договор. По този начин, от една страна, ще намалим икономически активното население, от друга - ще захранваме непрекъснато сивата икономика с младите пенсионери. Всичко това ще е плод на късогледата позиция на БСП по отношение на стъпките в пенсионната реформа. Не мога да разбера кой ги излъга и им внуши, че ранното пенсиониране е благо за хората. Може някъде по света да е, но у нас, уви, не е.

- Казвате, че е нужна незабавна реформа, но в предизборна ситуация това ще е невъзможно.

- Боя се, че дори премиерът да е персонално убеден в развитие на пенсионния модел, всъщност мнозинството няма да го остави да го направи. Според мен много голяма част от хората в парламента носят в себе си идеи отпреди повече от 40 г. Те продължават да смятат, че за един работник е добре да му дадеш кисело мляко и отпуск за вредност, а не да премахнеш вредността. Тоест търсят се много краткотрайни, нестратегически решения, които не го решават, а го замитат. В социалната политика няма и не може да има бързи решения. Има такъв закон в социалната политика - колкото време потъваш, колкото е дълъг периодът, в който не правиш реформи, толкова след това е времето минимум, което ти е необходимо, за да излезеш от дупката, в която си пропаднал. Реформите си имат технология. Петте забавени години ще означават, че след най-малко 5 г. ще може да стигнем нивото, преди да започнем да пропадаме. Тоест времето вече става 10 г. Това е грехът на много политици към обществото. Не може с магическа пръчка, дума да няма, но не може и ако нищо не правиш. Този парламент ще си остане с прякора Нищонеправещите в социалната сфера. Те оценяват социалната сфера с размера на парите, които са дали за социални помощи. Това не е социална политика.

- Какво трябва да се направи?

- Има разработени нови модели за минималната работна заплата и те не виждат бял свят, защото министерството на финансите е забранило. Всички знаят, че една икономика зависи от капацитета на работната сила. А той зависи от квалификацията й. А квалификацията на работната сила зависи от мотивацията на работниците и работодателите да я поддържат и повишават. При нас няма връзка между цената на труда и квалификацията на хората. Искаме отново да създадем "малогабаритен вечен двигател" - с ниска квалификация високи заплати. Нонсенс. Изследванията ни показват, че първото, от което работодателите се отказаха в кризата, бе инвестиции в квалификацията на персонала и в условията на труд. Затова ни чакат тревожни дни.

- Какво трябва да се прави за хората в предпенсионна възраст?

- Експертното начало в екипа на министерството му подсказва верните решения и то започва да работи за стратегия за възрастните хора. Не сме имали такъв подход досега и това е правилният път. Да се види, че това не е проблем на социалното подпомагане. Защото ние така мислим - щом е възрастен, дай му енергийна помощ и коледна пенсия или му купи два буркана компот. Може би за генерациите преди 30-40 г. да е било достатъчно, но за днешните хора не е. Появяват се други проблеми. Например - непрекъснато увеличаващият се брой на самотни възрастни жени. Те се нуждаят от друг вид подкрепа. Една от първите държави, която идентифицира този риск - най-често се нарича риск от самотност, - бе Германия. В Германия от близо 20 г. хората се осигуряват за този риск. И когато един ден останеш самотен, тогава осигурителната система те подкрепя с грижа в дома, за здравето, дори за твоето социално включване. НОИ е готов със своите изчисления какво означава това като осигуровка, тя ще бъде много малка. И това е нещо, което всички знаят, че трябва да бъде направено, но въпреки това парламентът отказва.

Другият голям проблем - една от най-измамните мантри, които съществуват в осигурителната система, е, че помагаме на жените, като им даваме право по-рано да се пенсионират. Всички изчисления сочат, че по-ранното пенсиониране на жените ги обрича на бедност. Едно от най-големите гнезда на бедността в България са самотните възрастни жени - те работят по-малко, по принцип получават по-малка заплата, защото у нас категорично има дискриминация по полов признак, живеят по-дълго, слава богу, в резултат на което са обречени на бедност. Ако изравним пенсионната възраст за мъжете и жените, поне част от проблемите ще бъдат предефинирани. По друг начин ще изглеждат нещата, по друг начин ще се развива кариерно една жена - ще инвестира в своя потенциал, а и работодателите трябва да променят отношението си към качеството на труд на жените. По-дългото оставане на пазара на труда означава повече осигуровки, по-висока пенсия и по-висок стандарт след пенсиониране. Категорично има знак за равенство между по-ранното излизане в пенсия, по-ниската възраст и размера на пенсията.

- Имат ли алтернатива вдигането на възрастта и стажа, изравняването на годините?

- Имат - ниска пенсия и бедност. А това води и до огромен дефицит в осигурителната системата. Целта при толкова огромен дефицит е да бъде намаляван разходът от НОИ. А това може да стане само като определяш ниски пенсии и задържаш размера им. И когато няма пари да увеличаваш пенсиите, измисляш всякакви номера, за да ги замразяваш. И отваряйки вратата за ранно пенсиониране, ти гарантираш на хората ниски пенсии за десетилетия напред.

- Трябва ли да продължат да се увеличават с по 4 месеца на година възрастта и стажът за пенсия?

- Боя се, че в резултат на всеобщото ни мотаене дори и тези стъпки вече няма да са достатъчни. Ако продължаваме да се ослушваме, ще дойде моментът, в който много по-шоково ще се увеличи пенсионната възраст.

- С колко?

- Вече няколко държави въведоха този модел, той се споделя и от министър Хасан Адемов, за автоматична връзка между възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота. Ако това бъде въведено, няма вече да се взема административно решение по силата на това колко далече са ми изборите. Ако има нарастване на средната продължителност на живота, автоматично по някакъв модел ще последва и нарастване на възрастта за пенсиониране. Ако няма нарастване, няма и възрастта да расте. Точка по въпроса.