Евроизборите отминаха, а с тях и първото голямо изпитание за Реформаторския блок. Да кажем, че го преодоляха с чест, би било най-малкото пресилено - резултат от 144 хиляди гласа трудно може да се брои за постижение, ако се има предвид, че на миналогодишния парламентарен вот една от петте партии в дясната коалиция - Демократи за силна България (ДСБ), събра сама 103 хиляди. А сега всичките накуп бяха изпреварени от политическото НЛО Николай Бареков.

И оттук накъде? Ами към следващите избори. Каквото и да въртят и сучат партиите в блока за идейната си близост, на практика няма нищо друго освен скорошен предсрочен вот, което да даде някаква непосредствена перспектива на крехкия им съюз. Няма и как да е другояче - трудно се прави и поддържа коалиция между политици, зад които стои цяло десетилетие на вражди, интриги, мръсни номера и удари с нож в гърба. В това отношение т.нар. стара десница прилича на глутница вълци, които се хапят помежду си за



опоскания си електорален кокал



и се скупчват само когато усетят студа на политическата зима.

И това го наблюдаваме дори сега, когато се усещат предстоящите предсрочни избори, носещи със себе си надежда за оредялото дясно войнство, че отново ще намери път към голямата политика. Ябълката на раздора, която извади наяве скритото вътрешно напрежение в блока, стана спечеленото евродепутатско място. То по силата на преференциалния вот отиде за втория в листата на реформаторите - Светослав Малинов (ДСБ), оставяйки зад борда лидера на "Движение България за гражданите" Меглена Кунева.

В свое тв участие ексшефът на тъмносините Иван Костов не скри как ще гласува и че ще се възползва от преференцията. Разбира се, Костов говореше от удобната позиция на пенсиониран политик, прехвърлил се на попрището на професионалния политически анализатор. Както впрочем действа другият пенсионер - Ахмед Доган, само че той предпочита да кани на кафе в Боянските сараи, другото върши неговият глас Лютви Местан.

Така че е излишно да се приемат и Костов, и Доган като странични наблюдатели на политическите процеси у нас. Всичко, което кажат, неизменно трябва да се тълкува не като експертно мнение, а като завоалирано политическо послание към избирателите. Точно така разчете изказването на Костов Кунева. И това й даде повод да заговори за промени в блока, които изцяло биха изменили физиономията му, ако се осъществят. Като преди това обясни, че държи парчетата от РБ в ръцете си.

В момента



блокът е хлабава коалиция,



чиято вътрешна структура лежи на принципа да няма обидени - в колективните органи се търси максимален паритет между партийните представители независимо от размера на отделните формации и приноса им към съюза. Вечният въпрос кой да бъде вождът се реши по соломоновски - излъчи се само общ говорител. Още от самото начало беше ясно, че това положение не може да се запази дълго. Все някога някой щеше да предяви претенции да води дружината. ДБГ и ДСБ са с най-голяма тежест, НПСД на Касим Дал все още се развива като партия, СДС тъне в упадъка си, а БЗНС е необходимият земеделски придатък, с който всяка партийна коалиция у нас държи да се сдобие с надеждата, че ще й донесе поне част от разпилените земеделци. Очевидно голямата вътрешна битка ще е между Кунева и лидера на тъмносините Радан Кънев. Бившата еврокомисарка вече направи първия ход - поиска "по-силно лидерство" в блока, а собствените й партийни структури да са "силно въвлечени в това, което РБ прави". Нещо повече, тя се обяви за носител на новото начало в десницата. "Аз знам, че в моите ръце е единството на Реформаторския блок. Защото, ако "България на гражданите" не се беше присъединила, това щеше да бъде старата формула на Синята коалиция", обясни наскоро Кунева. Освен това "България на гражданите" е единствената в блока, която получава държавна субсидия, т.е. тя е с гарантирано до изборите финансиране.

Заявката за лично и партийно надмощие е очевидна. Ясна е и прикритата закана, че ако апетитът й не бъде удовлетворен, Реформаторският блок ще последва съдбата на СДС. Тъмносините засега се правят на разсеяни. За хората на Костов е по-удобно да протакат и да пазят статуквото в коалицията, докато поне не минат изборите и стане ясно кой какво печели. Дотогава и другите партии в блока ще се оглеждат за признаци коя е по-изгодната страна за тях. От значение ще е позицията на Касим Дал, който остава голямото неизвестно в коалиционното уравнение. Поне едно е сигурно - за момента никой няма намерение да напуска блока. Всеки е наясно, че ако играе соло, ще загуби. Така че решителната битка за трона се отлага. Но след като Кунева даде да се разбере, че няма да прости на ДСБ за измамените й надежди за дългосрочна командировка в Страсбург, по всичко личи, че едва ли ще се примири с мисълта да чака дълго. Засега битката ще се концентрира в реденето на листите. Но и на тези избори ще има преференциален вот, ако междувременно парламентът не промени Избирателния кодекс.