Печат на великия господар Тервел (700-721), лице и опако, олово, диаметър 37 мм, след 705 г., открит вероятно в Цариград; Музейна сбирка на Центъра по византинистика-Дъмбъртън Оукс |
Към цялата тая нездрава олелия задължително се добавят цяла поредица вероятности, коя от коя по-невъзможни, грубовати доизмисляния и откровени небивалици. А всъщност историята на Средновековна България е толкова величава и впечатляваща, че не й е нужно никакво украсяване, особено пък такова, което е породено от нечисти политически и лични цели. Да, именно целите правят тая дезинформационна какафония нечиста. Смесването на чисто научните дирения с преследването на каквито и да е други цели винаги понамирисва на гнило.
* * *
Наистина са добре представени в изворите и животът, и делото на великия господар Тервел (за титлата му вж. Свързани текстове), но едностранчиво. Съвременниците на този български владетел са наистина впечатлени от няколко съществени събития - от помощта, която българският владетел оказва на един свален византийски император, от немислимите почести, които Тервел получава, от свободата, с която тску-що създадената българска държава на Дунав реди европейските работи и помага за разгрома на арабските пълчища. Едва ли можем да се сетим за друг случай от средновековната ни история, който да е оставил толкова траен спомен у цариградските жители като събитията от 705 г. и престоя на българския владетел в града. Този спомен е толкова ярък, че почти три века по-късно цариградчани помнят точно мястото, от което българският владетел, новоизпечен кесар, произнесъл "реч пред народа" (вж. Извори и изображението след текста). Впрочем, това е първата политическа реч на български владетел, която ни е известна, първата българска реч изобщо, макар да не сме наясно с точното й съдържание.
Съдбата на новосъздадената българска държава се стича немислимо, триумфалното начало вероятно е възприемано от съвременниците като пророчество. В същото време знаем толкова малко за господаря Аспарух, за личния живот на великия господар Тервел, не сме открили дори ранната столица на България. Не е за вярване, но дори широко разпространеното убеждение, че Тервел е син на господаря Аспарух е само предположение. Сведението от Именника на българските владетели, че и Аспарух, и Тервел са от рода Дуло е причината да се смятат те за баща и син. Нищо друго.
Всъщност има един извор, чието посочване е прието да бъде винаги представяно като легендарно - Българската безименна летопис (ББЛ). Написан около средата на XI в., този текст не се радва на доверие, вероятно защото сведенията в него са толкова различни от всичко, което знаем в резултат на четене на чуждестранни летописи. Произходът на Тервел там е посочен пределно ясно - "и роди Испор [Аспарух] едно отроче и го нарече Изот . . . и след това отново [!] прие българското царство синът на Испора царя; името му бе Изот".
Понеже вече е било предположено, че Аспарух и Тервел са баща и син, тъй като и двамата са посочени от рода Дуло в нетърпящ възражение паметник като Именника, Изот от по-късната ББЛ безапелационно е отъждествен с Тервел. Макар, че безименният летописец продължава несмущаван - "и роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, се помина." Трябва да е станало ясно, че поне по отношение на "цар Изот" ще трябва да приемем една безспорна събирателност на образа, който за нашите цели няма да е подходящо да бъде използван. Очевидно засега, до откриването на подходящ извор, няма да можем да направим никакво обосновано предположение за произхода на великия господар Тервел, дори доста мекото "следователно той [Тервел] наследил престола по право [понеже бил от Дуло]" (В. Златарски, 1918) няма да можем да приемем - дори и да е принадлежал към владетелския род, пак не можем да твърдим, че е заел престола "по право".
И още нещо, от общо 51 български средновековни владетели, 22-ма са били избрани, тоест са царували без да е бил спазен принципът на наследяването от баща към син. Самият този принцип всъщност е твърде късен (Г. Бакалов, 1995), той се утвърждава чак през IX в., в Имперска България.
За владетеля Тервел притежаваме днес още няколко впечатляващи извора, при това сътворени в първо лице от него самия. Може и да не знаем със сигурност кои са родителите му, но пък характерът му е показан впечатляващо в надписите около Мадарския конник, толкова сполучливо съвпадение не притежаваме за нито един друг български средновековен владетел. Вярно, част от тия надписи са нечетливи (В. Бешевлиев, 1979), но пък останалото е достатъчно показателно - самочувствието на втория владетел на Дунавска България е до небесата. И има защо . . .
"Заедно с мен императорът победи добре" е надпис, чието предназначение е да стигне до потомците. И не след столетие-две, а безкрайно. Огромното самочувствието на българския владетел ще трябва да съзрем не само в твърде обстоятелствения за изписване върху камък исторически разказ, но и в самия Мадарски конник. Ако съдим по най-ранните надписи около него, именно Тервеловите, то и конникът трябва да е негово изображение.
Още един забележителен паметник свидетелства за втория български владетел. Върху неговия оловен печат е представено всъщност първото портретно изображение на българин изобщо (Й. Юрукова, 1978). Откриването на печата у цариградските антиквари, наверно, понеже той вероятно произхожда от Цариград или от неговите околности, не би трябвало да е изненада - та нали предназначението му е да придружава Тервеловите писма, до Цариград най-често, и да удостоверява тяхната автентичност. Впрочем до 1934 г. 84 от общо 150 оловни печата в сбирката на Народния музей са купувани именно от все същите цариградски антиквари (Н. Мушмов, 1934). Можем само да съжаляваме, че не бе направен опит да бъде закупена за България колекцията на Г. Закос след неговата смърт, мястото на този великолепен паметник бе именно в някой наш музей, а не зад океана. Вярно, точно този печат ще роди, както ще видим, цяла поредица от безрасъдни измислици, но паметникът няма вина за това.
Нито един български средновековен владетел не стига толкова далеч в собствената си прослава, както великият господар Тервел, дори самовлюбеният цар Иван Александър (1331-1371). И това самочувствие вероятно е напълно оправдано . . .
(следва)
Извори
"[През 704 г. сваленият византийски император Юстиниан] избягал тайно от Фанагория и пристигнал в Томи [Кюстенджа; по това време градът е в границите на България]. Той се измъкнал невредим от бурята и навлязъл в река Дунав. След като изпратил Стефан при Тервел, господаря на България, [с молба] да му даде помощ, за да завладее [отново] царството на прадедите си, обещал да му даде премного дарове и собствената си дъщеря за жена. А като обещал с клетви да му се подчинява във всичко и да му помага, приел го с голяма чест и вдигнал цялата подчинена нему войска от българи и славяни. И през следващата година като се въоръжили, стигнали до столицата [Цариград]. През тази година [705] Юстиниан, след като стигнал до столицата, разположил се заедно с Тервел и неговите българи на стан при Харсийската врата и до Влахерните. В продължение на три дни се опитвали да влязат в разговор с хората, които се намирали в града. Но онези ги обиждали и не искали да чуят ни дума. Юстиниан влязъл без бой през водопровода с неколцина свои сънародници и предизвиквайки смут с появяването си, превзел града и не след дълго се настанил в двореца на Влахерните."
Из "Летопис" на Теофан Изповедник (около 750-818)
"В базиликата със златен покрив [вж. следващия извор] се намира позлатена човешка статуя на владетел (тук е и екзамонът [слънчевият часовник] на император Ираклий [(610-641)]), коленичила; тя е на [император] Юстиниан [(685-695; 705-711)], който повторно узурпирал Цариград, близо до него на жена му [Теодора], сестрата на Ивузир Глиаван, след нея на Тиберий [III] Апсимар [(698-705)] . . . А Тервел, владетелят на България, често седял там, също и Глиаван Хазаринът. Там бяха дадени [на Тервел] немалки данъци, при статуите на узурпатора и на жена му. . ."
Из Безименното византийско описание, 741-829 г.
"В базиликата зад Милиона [малка богато украсена сграда с изписани на нея разстоянията до важните градове в империята] имало позлатена статуя на узурпатора Юстиниан на колене. Там бил и екзамонът до времето на император Ираклий. Там [великият господар] Тервел [(700-721)] държал реч пред народа."
Из речника Суда, втората половина на Х в.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?sid=2010061700040001301
http://www.segabg.com/article.php?issueid=7065§ionid=5&id=0001301
http://www.segabg.com/article.php?id=697654
http://www.segabg.com/article.php?id=698577