През последните 15 години почти няма правителство, което да не е решило да купи нови изтребители за армията. Сегашното също не направи изключение. Зад това решение стои наистина болезнената вече нужда бойната авиация да има модерен изтребител и да приключи със зависимостта от руското въоръжение. Факт е, че засега това се оказва доста трудно - първо е скъпо, второ се сблъскват интересите на няколко производители и държави плюс съответните комисионери - международни и местни.



С какво се предлага да бъдат заменени руските МиГ?



В тези 15 години предложенията винаги са били на едни и същи фирми - американската "Локхийд Мартин" с F-16, шведската Saab с JAS 39 Gripen и европейската EADS с Еurofighter. Какво стои зад техните оферти? Вдигането на завесата, разбира се, ще зависи от желанието на оръжейните гиганти да бъдат открити и да предоставят нужната информация за продукта, който искат да продадат на България. Засега това е направила единствено шведската Saab. Причината може би е, че в другите два случая се предлагат употребявани самолети и предложенията не идват от производителите, а от държавите, които са ги използвали - САЩ и Италия.

Офертата на Saab е да бъдат купени чисто нови изтребители Gripen. Такива самолети освен в шведската армия са на въоръжение в Чехия, Унгария, Република Южна Африка, Тайланд, както и се използват от британската школа за тестове пилоти. Компанията спечели и конкурса за доставка на изтребители за Швейцария, но след проведен референдум беше решено, че проектът няма да се осъществи. В момента шведската страна преговаря и с Бразилия за доставка на изтребители. Пазарите, към които също се е насочила, са Сърбия, Хърватия и Словакия.

Самолетите се произвеждат в шведския град Линчопинг, който се намира на 180 км южно от Стокхолм. Тук през 1941 г. е произведен първият боен самолет. Досега в Saab са произведени повече от 4000 самолета. Използват се от 120 компании и 15 различни военновъздушни сили. Някой път е трудно да запомним всички продукти, които продаваме, казва Даниел Боестад, вицепрезидент на "Маркетинг и бизнес развитие" за Централна и Източна Европа и Балканите в Saab. Сегашният вариант на Gripen - модификация C/D, започва да се строи през 2000 - 2005 г. Догодина ще бъде произведен и моделът Gripen NG/E, който е пряк конкурент на щатския F-35.

Заводът на компанията представлява нещо средно между високотехнологично предприятие и добре охранявана военна база. Освен халетата, където се сглобяват изтребителите, там се намира част от производството на компанията "Електролукс", както и производството на самолети за гражданската авиация. Затова не е странно, ако пред централата на "Грипен" видиш най-новата косачка на трева на "Електролукс", която работи и се самозарежда без човешка намеса.

Производството на един изтребител до предаването му на купувача продължава около 10 месеца. Това включва и тестовите полети, които се извършват от специално обучени пилоти. Сглобяването на самолета протича в няколко халета, като всеки етап отнема по 25 дни. Около 35 % от него е от композитни материали.



Някой сравняват Gripen с летящ суперкомпютър поради високите технологии,



които се използват в него. Те дават възможност на пилотите да се съсредоточат върху изпълнението на мисиите и бойните действия, а не основно върху управлението на самолета, какъвто е случай с руските изтребители. Една от гордостите на конструкторите на самолета е системата Link 16. Тя позволява когато изтребителите летят в група, само един да има включен радар, а останалите да ползват информацията от него. Така противниковият изтребител вижда на радара си само един самолет, а не цялата група. Пилотът използва модерен шлем, на който се излъчва информация за самолета и въоръжението. Самолетът е мултифункционален. Може да изпълнява едновременно десет задачи, като води бойни действия във въздуха, нанася удари по наземни цели и извършва разузнаване.

Поради малкия размер на Швеция самолетът е пригоден да каца на писти, които са доста по-малки от стандартните. Сегашните изтребители използват писти с дължина 2400 метра и широчина 45 метра, докато Gripen може да каца на писта с дължина 800 метра и широчина между 12 и 17 метра. Така на практика всяко шосе може да се използва за приземяване и излитане на самолета.

За някой може да е странно, но изтребителят не е изцяло шведски. Реално само една трета от него е произведена в страната. Останалите части са от САЩ и от различни европейски държави. Зад океана са произведени някои от най-важните елементи на изтребителя - двигателя и дисплеите в кабината. Според Пиер Гауфин, директор маркетинг и продажби за Европа на Грипен в компанията са преценили, че дисплеите на Saab не отговарят на изискванията на компанията и затова са поръчали американски. Голяма част от въоръжението също е от САЩ.

Шведските конструктори са измислили и интересен начин на сглобяване на отделните части на самолета.



Това става на принципа на легото



По този начин крилата от микрофибър се задържат към тялото на изтребителя само с шест болта. Двигателят пък се закрепва с три. Така смяната му отнема само 25 минути. Като пример за лесното обслужване на самолета от компанията дава приключилата мисия за охрана на въздушното пространство на Балтийските републики. В нея са участвали четири Gripen на чешките ВВС, а персоналът, който ги е обслужвал, е бил само 75 души. За сравнение дошли след тях Еurofighter на Дания са имали нужда от 300 души за обслужване.

Другото предимство, което изтъкват от компанията, е цената на един летателен час. Това е един от ключовите параметри за всеки един самолет. Дори и цената на различните изтребители да е еднаква от голяма значение за военния бюджет е колко ще струва обучението, поддръжката, резервни части, гориво и т.н. Тези разходи обикновено надвишават сериозно цената на придобиване на самолета.

Наложило се дори пред шведските ВВС да доказват, че изтребителят има най-нисък разход на летателен част. Като доказателство за думите си Гауфин цитира авторитетното издание "Дженс Дифенс", което е направила сравнение за разходите на отделните самолети. Според изданието един летателен част на F-35 струва 31 хил. долара, а Еurofighter - 18 хил. долара, на F-18 - 11 хил. долара, на F-16 - 7 700, а на Gripen - 4700 долара. Засега остава в тайна само цената на един самолет, но се очаква доставката на осем изтребителя да се вмести напълно в прогнозния бюджет на българския проект от 700 млн. лв.



Опит



Saab предлага и добра програма за индустриално сътрудничество. Това дава възможност разходите за изтребителите да се компенсират с шведски инвестиции и създаване на работни места. Такъв е случаят с Унгария. След сключването на сделката за 14 изтребителя компанията "Електролукс" отваря една от най-големите си фабрики в Европа в Унгария. Инвестицията е за 85 млн. евро. Дадени са още 13 млн. евро за развитие на други продукти. Във фабриката работят 1350 души, което е намалило значително безработицата. В Унгария идват още компанията за производство на части за коли Haldex, за производство на филтри Halton Clean Air, "Ериксон", "Астра Зенека" и редица поддоставчици на "Електролукс". Така броят на създадените работни места е достигнал 10 хиляди.