Пак бяхме съюзници на силните и пак загубихме война - този път за цивилизоването на Близкия изток, люлката на древните цивилизации. Не й върви на България и сигурно ще бъде изолирана като международен карък.

Бившият британски премиер и наш съюзник Тони Блеър "съвсем полудя" по израза на кмета на Лондон Борис Джонсън, оправдавайки се тези дни, че превръщането на Ирак в Джихадистан (както го нарече в. "Монд") не било следствие на иначе правилната интервенция на Коалицията на желаещите през 2003 г. за сваляне от власт на диктатора Саддам Хюсеин. Според него, ако Западът се бил намесил за сваляне от власт и на сирийския диктатор Башар Асад, нямало от сирийска територия да тръгне походът към Багдад на джихадистите сунити от т.нар. Армия за освобождение на Ирак и Левант (Левант е старото название на земите край източния бряг на Средиземно море).

Сега е лесно да се види, че Блеър е луднал, но не бива да се забравя, че в синхрон с неговите безсмислици сме слушали изявления на български политици от три правителства - на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов, както и на двама президенти - Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Никой от тях не намери национална и лична доблест дори да намекне, че водената от САЩ международна операция в Близкия изток е обречена, защото се основава на лъжи, грешна стратегия и егоистични интереси, а не на грижа за нечии човешки права и демокрация. Къде е сега бившият външен министър Соломон Паси, който се бе приготвил да марширува на Парада на победата в Багдад? Ще си признае ли греховете нашият представител в ООН Стефан Тафров, който употреби редкия шанс на България да заседава в Съвета за сигурност, колкото да приглася на пропагандата, че намесата в Ирак е необходима, за да се предотврати употребата на химически оръжия от Саддам Хюсеин и да се изкорени тероризмът на "Ал Кайда". Такива оръжия не се намериха, а ислямистите, които дотогава нямаха бази в светски Ирак, получиха неподозиран шанс да се настанят удобно. Що се отнася до демокрацията, едва ли някой можеше да определи така възцарилия се хаос след свалянето на Саддам Хюсеин.



България също плати висока цена,



като даде 13 убити и 80 ранени. За пет години от 2003 до 2008 г. тя извъртя 11 контингента в Ирак с 3367 души и похарчи за тях над 155 млн. лева. Отделно опрости на Ирак 3,15 млрд. долара дълг, като се съгласи да й бъдат върнати само 360 млн. долара през 2008 г. Така спрямо военните и финансовите си възможности тя се оказа един от най-щедрите донори в света на кръв и пари за една нечестна кауза. Сделката бе разбираема - това бе цената за приемането й в НАТО, но едва ли ще се гордее с нея. Народното събрание разреши през 2003 г. изпращане на контингент за "стабилизиране и възстановяване" на Ирак, като от "възстановяването" трябваше да дойдат и икономически ползи за български фирми. Но не се случи нито едното, нито другото. Коалицията на желаещите само дестабилизира Ирак и го остави в руини, след като напусна през 2011 г.

Ирак, който по времето на Саддам Хюсеин бе залостил здраво границите си за "Ал Кайда", сега е на път да бъде превзет от най-яростното крило на "Ал Кайда", базирано в Сирия - толкова яростно, че дори историческият лидер на "Ал Кайда" Айман ал Зауахири нареди преди половин година да бъде разпуснато. Само че кой да го слуша? Гражданската война превърна Сирия през последните три години в инкубатор на тероризъм, пред който Западът предпочиташе да си затваря очите, за да не вгорчи политическата си патетика за Арабската пролет. И България не остана назад. Даже бившият й външен министър Николай Младенов се престара и изтича пред строя, като предложи добрите си услуги за обединяване на сирийската опозиция. Днес той има възможност да види последиците от своето угодничество, като в качеството си на пратеник на ООН обикаля из лагери на иракски бежанци, спасили се от терора на дошлите откъм Сирия джихадисти. Дали ще схване, че носи и мъничко лична отговорност за тяхното нещастие? Едва ли.



Силните обаче са на път да премислят



политиката си и "натегачите" ще трябва да вземат остър завой. Съединените щати закъсват в Ирак и няма кой да им помогне освен архивраговете им Иран и Сирия в лицето на два режима, стоящи твърде далече от западните представи за демокрация. За Башар Асад няма съмнение, че с охота би преследвал противниците си на иракска територия - и вече го прави, като ги удря в гръб. Неочаквана новост е намесата на Иран с мълчаливото одобрение на САЩ. Шиитският режим в Техеран е естествен съюзник на управляващото в Багдад шиитско правителство в битката му срещу сунитите джихадисти. Интересно е, че шиитската власт в Ирак е продукт тъкмо на американската стратегия, която бе насочена срещу сунитската диктатура на Саддам Хюсеин. Сега САЩ преговарят пряко за намеса на Иран, след като четири десетилетия го слагаха в "оста на злото". Има българска пословица: "Ела зло, че без теб по-зло".

Рокадите на врагове и съюзници в Близкия изток изправят България пред още един неудобен въпрос: какво да прави с противоракетния щит, който трябваше да я пази от иранско нападение? Толкова му се радвахме, брояхме часовете и минутите до пускането му в действие. Николай Младенов засече през 2012 г. в Чикаго с хронометър в ръка: "В 3.05 часа на 21 май българско време (...) 100 процента от територията на България попада в обхвата на защита с вече наличните средства за противодействие срещу евентуална заплаха с междуконтинентални балистични ракети, идваща от райони на нестабилност". Президентът Росен Плевнелиев се радваше от все сърце и обещаваше да работи за довършване на системата във всички държави от НАТО. Русия ни заподозря, че кроим нещо срещу нея, но я уверихме, че ни е страх само от иранските ракети и затова ще се пазим от тях. Сега обаче Иран може да ни стане мил и драг, за да разтреби със свои сили в Ирак безпорядъка, оставен от Коалицията на желаещите. Ако изграждането на противоракетния щит продължи, какво ще разправяме на Русия?

В престараването си да се хареса на САЩ България така се оплете, че каквото и движение да направи, все ще сбърка. Най-разумно е да не прави нищо. Доказала е, че поне това го умее. Няма да прави АЕЦ "Белене", няма да прави "Южен поток", няма да прави и външна политика. Тодор Живков я съветваше да се снишава. Колко му е да си сложи една табела "Няма ме", че да си реши всички проблеми.