Добрич също страда. Бедствието не е толкова мащабно, както в "Аспарухово", но може ли да се измери ужасът? Пътуваме от Варна към Добричкия регион. Около село Стожер се вижда тиня сред житните ниви. Водата не се е оттекла, ако има скоро нов порой, ще тръгне отново.

Житото, освен подгизнало, е и "овършано" от бурята - зеят празни пространства сред блоковете от пшеница. Край Стожер пораженията не са огромни, но по на изток към курорта "Албена", в землищата на Бранище, Славеево щетите по посевите са големи.

Вече сме в Добрич, в района на автогарата. В четвъртък през нощта откъм градския парк фатално е преляло близкото дере. Това е Добричка река. През по-голяма част от годината е празна. Дерето реално фигурира като река единствено в географските и административни карти. Не за първи път обаче прави поразии. И друг път са се случвали наводнения, но не като сегашното.

Над автогарата има улица с магазини. Заварваме стопаните им да ринат канал, изнасят повредени печки, хладилници, мебели. Водата тук е стигнала около метър и половина височина. В понеделник - на четвъртия ден след наводнението, тинята не може да бъде изчистена. "Друг път е имало и по-силен дъжд, но водата най-много да стигне прага. Този път дойде вълна, отвсякъде беше. За обезщетения не сме мислили още, гледаме да изчистим", казва Ваня, която изнася кал от заведение. В съседното все още изгребват вода.

"Няма кой да изнася боклуците, няма", ядно казва мъж край магазин. Той и собствениците на няколко съседни търговски обекта, предимно за бои, строителни материали, дребна техника, са струпали на улицата купища увредена стока. Втори ден нямало кой да извози сметта. "Кметицата не си мърда пръста. 400 лв. плащам за такса смет", негодува Петър Петров, собственик на магазин. "Щетите са за поне 50 000 - 60 000 лв. Колата ми е дроб сарма, гаражът ми е наводнен", казва Петров.



Съпругата му разказва как не могат да получат обезщетение:



"Минаха в неделя две жени от "Социални грижи", раздадоха ни по една бланка, казаха да отидем в службата. Отиваме, към бланката се прибавиха още четири. За да ти дадат еднократно 325 лв., трябва да отговаряш на хиляда условия. Вписваш дали последните 5 години си купувал земя, дали си продал, как си я купил, сделката дарение ли е била. Жива подигравка с хората, хвърлих бланките и се отказах. На всичко отгоре не ти дават ксерокс да преснемеш документите. Попълваш и декларация, че могат да ти ползват личните данни. Направено е как да не ти дадат парите, не как да ги дадат. Питах защо е всичко това, казаха ми - такава е системата, такива са бланките, такива са указанията. На толкова много условия няма как да отговори човек. А ето - там е къщата, в която живеем, не можем да влезем в нея. Вчера, неделя, пожарната отводнява, след това дойде пак дъжд, пак се наводни. Мебели, багаж, нищо не може да изкараме. А ни карат да отговаряме на хиляди условия!"

Хората в района на автогарата чистят, не личи някой да им помага. Изхвърлят мебели, покъщнина. Ново, старо - всичко. Говорят за непочистени дерета, неправилно изграждана през годините канализация, за многократно обещани нови отвеждащи тръби.

"И нямаме държава, разберете. Бил съм в Германия, работил съм там, такова нещо като тук няма. Защо не включиха сирените, защо не предупредиха хората?!", ядосва се 43-годишният Ерхан Назиф. Той помага на пострадалите си братовчеди. Назиф, за разлика от предишните събеседници, хвали кметицата Детелина Николова. Казва, че друг толкова добър управник Добрич не е имал. Всички хора наоколо са убедени, че е прелял язовир - няма как да дойде вълна иначе. "Аз не разбрах, че идва, съседите се бяха струпали. Преди е имало и по-силен дъжд, не е само дъждовна работата. Отнякъде прииждаше вода", казва 78-годишната Рада Славова. По-младите й роднини я извеждат от дома, след като вълната стига до гърдите й.
Преди да си тръгнем от района на автогарата, ще ви разкажа за Сюлейман. Той е на 62 години, живеел сам в къща на ул. "Осъм". Трудно подвижен е, прекарал е тежки заболявания. Жена му работи в чужбина, другите близки живеят извън Добрич. Идва вълната. И да е викал, никой не го е чул в пороя. Според добрички медии две момчета влизат в къщата, изкъртват врата и го слагат върху нея, за да го изнесат. Късно.

Движим се по дерето. Стигаме северната част на града до Втора градска поликлиника. Тук дерето е с широко бетонно корито. Влиза под земята, но малко преди това е заринато с отпадъци. Огромни боклуци има и под моста пред поликлиниката. Не знам дали са довлачени от стихията, или са били там. Поликлиниката също е била наводнена.



По улиците на Добрич тече вода. Работници я изпомпват от мазета,



изхвърлят я на улицата, за да я поемат шахтите. Вече сме на улица "Копривщица", другия поразен район. "Това е - потоп, ужас. Имам още две стаички, но и там е същата работа. Като дойде водата, побягнахме към магазина, той е на по-нависоко", казва 40-годишният Светльо Василев. Живее с майка си. Засега спят при роднини. В тази част на Добрич вече се забелязват доброволци. Чистят, раздават храна, минерална вода, хигиенни препарати.

Излизаме от града. Той все още се нуждае от доброволци, пакетирана храна, печки, за да могат пострадалите да сушат дрехи и покъщнина.

Пътуваме на югоизток. Виждаме наводнени ливади. Увеличават се площите с поразено жито. Релефът рязко се сменя,



влизаме в долината на река Батовска



В дъното е едноименното село. То пострада много, но медиите почти не се занимават с него. Проблемът всъщност не дойде от Батовска река. Тя е широка не повече от два-три метра, плитка е. Сега се е разляла върху десетки декари, но тъй като тече встрани от селото, поразила е само ниви. Бедите в Батово са от един малък приток, поточе, което изведнъж се пълни и помита всичко. Посреща ни Христо Бъчваров, кмет пети мандат: "Четвъртък валя, през цялата нощ пак валя, вълната дойде към 22-22.30 часа. Все е имало наводнения, но този път от раз беше вълната, много по-голяма от друг път. Пътят за съседното село Прилеп бе прекъснат, мостът над река Батовска падна. Не, нямаме язовири тук. Водата дойде от землищата на Соколово, Стожер и Одърци, които са горе, на равното. Дъждовете напълниха нивите с вода, почвите не попиват. Някои хора ги изкарахме от къщите, настанихме ги в съседни. Други се спасяваха сами. Помагаха ми местни момчета. Няма кой друг. В кметството сме двама души и половина - аз, секретар и чистач на половин щат. Гражданска защита дойде едва в неделя, казваха ми преди това, че са заети в Добрич. Звънях и в Пожарната, на телефон 112, нямаха екипи". Питам го за доброволци от други селища. Въпросът изглежда нелеп - това все пак е Батово, малко село, никой не го знае. Бъчваров казва, че се обадила добричка строителна фирма да помогне безплатно. Но пък други помагачи, вкл. и местни, искали пари, ако ще им се ползва техниката.

Пътуваме към срутения мост над Батовска река. Преди това ни се разкрива ужасът в селото - изтърбушен асфалт, разбита детска площадка, огромни цепнатини в настилката. За щастие човешки жертви в Батово няма. Наводнени са мазета, едрият добитък също е изведен навреме. Стигаме трудно до срутения мост - разцепен е на три места. Виждаме струпана техника, чуваме глъч. "Мъчат се да направят брод през реката. Оттатък има ниви, жито, трябва да стигне техника да ожъне. Минаваше се единствено по моста, сега го няма. Не знам как ще ожънат, не знам как комбайнът ще нагази реката. Тя по принцип лесно може да се премине, но сега... Не знам", обяснява ни 35-годишният Никола Иванов. Юни привършва, комбайните трябва да влязат всеки момент. Иванов е от Батово, гледа петдесетина овце. Казва, че двама-трима съселяни също гледали, но ще се отказват - няма печалба, само труд и разходи. Наводнението съсипа живота на тези и без това бедни хора.