|
| Димитри Иванов |
Време ми е да млъкна. Но не мога изведнъж. Пропуснах една-едничка сряда и приятелите ми се уплашиха, че съм умрял. Спокойно, бе. Като умра, ще ви кажа. Засега съм само болен от дъртизъм. Одъртях. То не било страшно. Пак плуваш 1500 метра, само че за двойно или тройно повече време, отколкото на младини.
Докато сърфирах по интернета, за да следя Световното, попадах на какво ли не - мачове, филми, магазинни предавания, информационни блокове, репортажи, реклами, възхитих се на млади коментаторки, по-разбиращи футбол от мен, и от онзи, който каза, че ще ми изпопадат пломбите. През това медийно всеядство си задавах въпроси и сам си отговарях.
Въпрос: Каква е целта на властта? Отговор: Ти си тъпак, Джимо. Целта на всяка власт е да е на власт.
- Защо не ги застрелят? Ивайло Диманов каза на Кево, че му идвало да вземе един калашник и да ги изпозастреля.
- Кой беше тоя?
- Един поет. Хубаво запя "Добър вечер, госпожо Тъга". След като Франсоаз Саган написа "Бонжур тристес".
- Да, ама пее и "Добрите хора си отиват рано, а лошите остават на банкет". Току след като Кево се похвали, че е легенда от 35 години, пък ти Джимо си по-лош, щото си ПП от повече години. Как ще го обясниш?
- Както се доказва теорема. ББ (Бойко Борисов) се хвали, че искали да го убият. Не го убиват. Понеже по разните енергийни проекти, АЕЦ, или през Турция и Леванта ББ обслужва US. КК обслужва ББ. Няма арменец, обслужващ Турция. Следователно КК не е арменец. Което доказахме. Сьо к'ил фале демонстре. Quod erat demonstrandum. Извинявайте, че латинският не ми е матерен. Не ми е "майчин език", както казват турците, чиито майки не знаят турски. Буш-син, US president, като беше в Латинска Америка, се извини, че не знае латински. Извинявам се и аз. Бях прост телевизионер, в телевизията превеждахме Fiat Lux като луксозен фиат.
Прекланям се пред българските даскали, дето вече ги няма. В килийното училище даскалът държал пръчка достатъчно дълга, за да шляпне и най-далеко седящото дете, бил, уважавана личност, която в кръчмата седи редом с кмета и попа, не като новозеландският даскал, който вместо да си гледа даскалъка, реферираше международен футболен мач онзи ден. Българчетата научавали четмо и писмо, станали рядко образован народ. Сега според изследванията на паразитите и паразитките от ПИЗА българите стават неграмотни. Аз съм дърт реакционер, расист и сексист. Сега едни правозащитнички, сигурно са бездетни, говорят за домашно насилие. Дете можело да осъди родителите си. И през ум не ни минаваше да съдим родителите си. Не си казвахме "Ай-лав-ю", както казват в американските филми, но ние ги обичахме и те ни обичаха.
Арменското гости в Пловдив, където имаше много арменци, беше при Аршак. Пловдивчани и сега се пишат майнички, но те не са никакви майни. Едновремешните майни носеха ризи с две монограмчета, избродирани на много ситен бод. На лявото джобче избродирано примерно "ДИ", на дясното - "А", да личи, че Аршак на Джумаята ти е шил ризата. То не ставаше току-така. Първо изпиваш едно кафе. Ако си малък, избираш между локум и малеби. После Аршак със сантиметъра ти премерва обиколката на врата, гръдната обиколка, ширината на раменете и дължината на ръцете. После ще чакаш десетина дни, Аршак не бързаше. На арменското гости при Аршак се ходеше семейно, не можеш да отидеш току-така и да му седнеш на масата.
Хубаво беше и арменското гости в София на улица "Славянска", където до задния вход на театъра живееше Хачер Въртързърмян. Той не зная какъв занаят въртеше, но докато кажеш Вър-тър-зър-мян, ще ти се върже на фльонга езикът. Той, начело на масата, поклащаше отрицателно глава, когато му предлагаха тарама хайвер. Баща ми обясни, че неговият съдружник Хачер признавал само каспийски чер хайвер, зернистая чорная икра, не разбрах. Арменското гости свършваше по обед в неделя, когато бабите пристигаха от черква без прашинка по черните дрехи и шапки; арменците станали християни през 301, ние през 864 година, но бабите ни еднакво религиозни. Бабите не позволяваха на майките да ни бият, но те ни биеха, понеже за нас децата арменското гости започваше още в събота; към единайсет часа вече играехме на двора. Сбивахме се, естествено. Майките чуваха врявата, излизаха от кухнята и ни набиваха, понеже се бием. Биеха ни разделно, всяка майка биеше нейното си дете, чуждо дете не се бие. Бащите не ни биеха. После на масата майките казваха, че ще ядем бой, ако не си изядем супата. Вторият бой беше следобед, щото сме докопали буркана със сладкото в долапа, или щото от два до четири трябваше да спим, а ние се кикотехме под юргана.
Арменските момчета бяха по-силни ученици от нас, и то е расово; те по-бързо се развиват. А пък арменските момичета още по-рано, понеже момичетата съзряват преди момчетата. Аракси Въртързърмян беше красива и силна. Че е красива - нищо, но тя беше диктаторка. Не позволяваше на децата да ме бият, само тя можела да ме бие. Пък аз исках да се бия с когото си поискам, не да ми се смеят: Аракси пази Джимо. Тя свиреше без грешка "Фюр Елизе" на Бетовен и встъплението на "Лунната соната", аз грешах, тя нахалстваше да ми покаже как да свиря на пиано. Нахалница.
Сирак Скитник не съм го виждал, но той ще да е бил началник на радиото, когато чухме първата българска радиореклама. Едно трио пееше: "Аз зная една (музикален магазин) "Българска лира" на "Леге".
Там ти позволяваха да дрънкаш на пиано, да разтягаш акордеон, да надуваш флигорна, белким родителите ти купят някакъв инструмент. На мен ми купиха акордеон "Хонер", пък на Аракси - На, на! - само мундхармоника.
Вторият интересен магазин беше още по-интересен. Той беше на "Граф Игнатиев"; на табелата пишеше "Фъц". На витрината имаше ски, кънки, копия, дискове, волейболни и футболни топки и една смешна пипонеста топка, за която Фъцето обясняваше, че била за американски футбол или за ръгби, не разбрах. Вътре имаше голяма снимка как чичко Фъц прави скок от някаква ски шанца и по-малка на дискобола, античната статуя на атлет с диск. Аз поисках диск, за да стана като атлета. На Аракси й купиха по-скъп подарък - кънки, завинтени на бели обувки, с връзки до прасците. Аз не се прославих като атлет, но и тя като фигуристка не блесна.
Фъц блесна, завръщайки се от Полша със спортна купа. Вярно, не беше кристална, а стъклена. На нея пишеше "queen of swing", нямали за "king of swing". Той обясни:
- Танцувах каквото се сетих, ръченица, казачок, шпагат и салто направих.
- Поляците щяха да те набият, ако знаеха, че си играл казачок - каза Леда.
После един друг чичко каза на Леда Милева, дъщерята на Гео Милев, който написал поемата "Септември": "Ледо, Ледо, от мънечка те зная аз тебе, когато Фъцето те носеше в раницата си на Витоша." "Е как иначе?!", каза тя и беше права, бебешки колички имаше и тогава, но ги нямаше сегашните приспособления, с които майките носят бебетата, сгушени до гърдите си. Сега в американските филми копират онзи кадър на Айзенщайн, дето една бебешка количка пада и продължава, и продължава да пада по едни стъпала. Приятели кинаджии ми обясняват, че в киното се допускали "филмови цитати", но за мен това е нагъл копияж; не пишат, че копират Айзенщайн. Творци? Творец е само Бог, бре нахалници. Политическите рекламаджии и те били творци - creative editors (sic). Ай сиктир! Лорд н'ам кой си се подхлъзнал на ледче и измислил танцуването. Диваците танцували около огъня много преди. Ние ставахме дивачета: Рязани турци! Гяури! Манафи! Юмруци, ритници. Не ни подучваха. Събуждаше се някакво дяволче в душичките ни. Научих за дяволчето, когато превеждах "Повелителят на мухите" ("Lord of the Flies", by William Golding).
Леда Милева и в ЮНЕСКО беше, и шеф на телевизията беше, но на тържеството, след като успя да учреди съюза на българските преводачи, излезе с Николай и мен под ръка от двете й страни. Аз уж я придържам, а тя нямаше нужда да я придържат, тя придържаше мъжа си Николай Попов. Когато те двамата се залюбили в Американския колеж, той играел онзи американски футбол със смешната пипонеста топка и му счупили крака. Ние двамата с Николай се разбирахме. Сборник "Хемингуей" - участваме двамата, ти с онзи твой превод, аз с този мой. Сборник "Скот Фицдежалд" - същото. Е, когато "Аполо" прилуняваше, Леда предпочете мен да превеждам зад кадър в ефир, но то беше, понеже аз знаех какво е "Roger" in pilot voice communication и други такива работи. Форумен умник оспори, че съм превеждал на живо прилуняването. Онзи ден политическият умник от СДС Божидар Лукарски казал "Големият български демократ Александър Стамболийски бил зверски убит от комунистите." Простотия до шия, казвам аз. В поемата си "Септември" Гео Милев го е казал по-добре: "Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба".
Българи, арменци, православните християни си помагаме при бедствие мълчаливо - кой с каквото може, както може, колкото може, лявата ръка да не знае какво дава дясната. Не като американизираната Кристалина Георгиева, която се хвалеше, че дала мизерните 20 хиляди лева, докато "президент" Плевнелиев дрънкаше глупости.
(1) Положението е офсайд; ще се влошава навсякъде. (2) Ще се подобрява за България, обезлюдяваща се в пренаселващия се свят. (3) Тепърва ще придойде вълна от бежанци, която ще ни удави. (4) ЕС ще чете лекции по хуманност на изчезваща България.
Плашат ни с призрака на възраждащата се руска империя, затварят си очите за призрака на османската, който по ислямската дъга на Балканите лази към Европа, подгонен от левантийците и кюрдите, които вече са в Киркук и Мосул. Но тънките сметки на Симеон неговият внук Симеон Хасан да оглави бъдеща османско-българска държава, за да ги разбереш, трябва да си арменец. Затова днес писах за арменците.
DI copyright
Толкоз за кюмюра 67 
