Изминали са едва девет часа от новата работна седмица, а европейската идея, поне образно казано, вече има нужда от нов спасителен план. Няколко чиновници седят около квадратна маса в кабинета на главния говорител на Еврокомисията и обсъждат, че както обикновено пресата не е особено приятелски настроена. Един от служителите в пресофиса отбелязва, че в доклад, публикуван във френските медии, се твърди, че ЕК е одобрила ново правило относно височината, до която децата могат да се качват на стълба. Очевидно директивата е погрешно разтълкувана, казва еврочиновникът. Брюксел ще трябва да пусне корекция. Британска медия пък недоволства срещу брюкселската бюрократична машина, макар че оспорваните правила са наложени от британец. Изглежда е необходима още една корекция. Накрая чиновниците се заемат и с редакционен материал на в. "Файненшъл таймс" за състоянието на еврозоната. "Той е предсказуемо скептичен", казва друг eврочиновник.

Привидно настроението се подобрява, когато се обсъжда интервю на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер за в. "Щутгартер нахрихтен". Той поддържа мнението, че броят на еврокомисарите - 28 - може и да изглежда голям, но държава като Германия има 180 министри и държавни секретари на федерално и провинциално ниво. Заглавието е цитат на Йотингер: "В Брюксел се работи до 20 часа всеки петък". Всички в стаята енергично кимат с глави. Поне това е вярно, казва един от еврочиновниците. След това те се разпръскват из офисите, които приличат на восъчна пита, а на мониторите им непрекъснато им се появяват съобщения, когато нещо важно за "Брюксел" се появи в Google News.

Това е само един поглед върху



ежедневната шизофрения в централната нервна система на ЕС



Над 33 000 служители в ЕК са ръководени от сградата "Берлемон", която е висока 13 етажа и се намира в центъра на Европейския квартал в Брюксел. ЕК е изключително влиятелна институция, а еврократите правят всичко възможно, за да не парадират. Вместо това офисите са просмукани от страх, че Еврокомисията може да изгуби властта си. ЕК е един неясен миш-маш от правителство и национална агенция - води външна политика като министерство на външните работи и регулира конкуренцията по начин, който се очаква от национална служба за борба с картелите. По-голяма част от политиката и директивите, които се прилагат в националното законодателство на страните членки, идват от ЕК. И тъй като комисията има задачата да съблюдава спазването на европейското законодателство, тя може и да налага глоби в размер на милиарди евро. Тези наказателни мерки могат да бъдат прилагани срещу интернет компании като Google или Microsoft, ако не спазват правилата за конкурентоспособност в ЕС, а също така и срещу държави, ако ЕК установи, че се нарушават директивите. Както например стана, когато Германия отпусна незаконна държавна финансова помощ на автомобилния производител "Опел", след като компанията майка "Дженерал мотърс" бе най-тежко засегната от кризата.

ЕК е много привлекателно място за работа: за всяка свободна позиция кандидатстват стотици от цяла Европа. Ако нахъсан 27-годишен човек заеме някакъв пост в Еврокомисията, няма да е странно той или тя да участва в преговори, които пряко засягат интересите на влиятелен изпълнителен директор или правителствен лидер - феномен, който е по-типичен за елитна глобална консултантска компания. Ако успеят да си прокарат път до най-високите постове в администрацията на ЕК, еврократите могат да носят вкъщи всяка година повече пари от германския канцлер - това в голяма степен се дължи на по-високите надбавки, които получават, и по-ниските данъци, които плащат. Скромността е това, върху което са фокусирани чиновниците в ЕК. Те обичат да говорят за това и за разлика от други европейски лидери шефът им, председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, няма собствен самолет и използва полети на търговските авиолинии. Официалните срещи се провеждат в "приемна", чиито кожени мебели са толкова износени, че азиатец веднъж предложил да изпрати по-хубаво обзавеждане. Те също така обичат да се хвалят, че ЕК, която има административни отговорности към около 700 милиона европейци, разполага със същия брой служители с колкото и град като Мюнхен. Освен това еврочиновниците имат основание да не парадират пред външния свят. Те много добре знаят, че са се превърнали в изкупителна жертва на Европа, която става все по-несигурна в себе си на фона на глобалната финансова криза, европейската дългова криза и проблемите с еврото. Всички са готови да се нахвърлят върху еврократите и да критикуват въведените регулации за всичко - от туршията до душовете.

Дори ако страните - членки на ЕС, или местните власти са отговорни за въвеждането на нови регулации в определен сектор, за много хора е по-лесно да бъде обвинен Брюксел. Те не се интересуват, че понякога има смисъл да се въведат единни, общи за целия ЕС правила, които да са над националните. Например, правилата, които сложиха край на ръста на цените на роуминга или универсалното зарядно за мобилните телефони. И тъй като тези, които са подложени на голям външен натиск, стават затворени, то от десетилетия еврократите развиват истинска солидарност помежду си. Те смятат себе си за хора, които са погрешно разбрани, и са единствените, които могат да защитят европейската идея, тъй като само те разбират същността й.

Малко хора познават толкова добре, колкото Йоханес Лайтенбергер (49 г.), това противопоставяне. Той е шеф на кабинета на Барозу. Роден е в Хамбург, но е израснал в Португалия. Когато са насаме, с Барозу си говорят на португалски. Лайтенбергер е напълно наясно как повечето хора си представят ежедневието в Брюксел. "Те смятат, че до огромните си офиси отиваме с коли, които щадят околната среда, и всяка сутрин обсъждаме как можем да направим нови регулации за европейците", казва той. Лайтенбергер не крие, че понякога се водят битки в екипа му, но смята, че евродирективите обикновено са свързани с проблеми, по които са се водили законодателни дискусии на национално ниво. Той казва, че основните решения могат да се взимат само от еврокомисарите, а законодателните предложения трябва да бъдат одобрени от ЕП и от Европейския съвет. "Като еврочиновници, ние работим подобно на моряците", обяснява той. "Комисарите са тези, на които е гласувано политическо доверие, за да са на капитанския мостик, и всеки може да ги види", допълва той.



Колко видими обаче са те?



Политици като Андрула Василиу, която е еврокомисар от Кипър и отговаря за образованието, културата и многоезичието, или пък Марош Шефчович, който е от Словакия и отговаря за междуинституционалните отношения и администрацията, не са особено познати. Настоящата организация - всяка държава да си има свой еврокомисар - ще продължи да съществува, тъй като 28-те страни членки не са съгласни с първоначалните планове да се намали броят на членовете на ЕК. Това означава, че какофонията, която се прави от многото неизвестни и неопитни комисари, вероятно ще продължи. Те се сблъскват с изключително дисциплинираните еврочиновници, ръководени от Катрин Дей (59 г.), която мнозина смятат за най-влиятелната жена в Брюксел. Русокосата ирландка е назначена за генерален секретар на ЕК през 2005 г. Когато лидерите от ЕС изкарваха в срещи дълги нощи по време на спасяването на еврото, беше ясно, че Дей трябва да бъде на масата за преговори заедно с Меркел и останалите лидери от ЕС. Подобно на повечето високопоставени еврократи, Дей не се чувства длъжна да обяснява публично действията си и почти не дава интервюта за медиите. Освен това тя е наясно с властта, с която разполага. "Нейната дума е закон", казва високопоставен еврочиновник. Едно от въведените от Катрин Дей правила е, че служителите в ЕК могат да отговарят на запитвания, отправени им от членове на Европарламента, максимум с 20 реда. Когато евродепутатка заяви, че едва ли на всеки политически въпрос може да се отговори както трябва толкова сбито, то ирландката я смъмри: "Все още не съм видяла въпрос, на който да не може да се отговори с 20 реда".

Ако еврокомисар не е доволен от инициативите на Дей, тя може да вгорчи живота му. Когато бившият комисар по здравеопазването Джон Дали поиска да бъдат създадени по-строги регулации за тютюневата индустрия, тя заяви на най-високопоставения си служител, че иска да види анализ дали могат да се приложат и не чак толкова строги мерки. Разбира се, накрая тя успя да постигне своето. Фактът, че



високопоставени служители в ЕК могат да усложнят живота на един еврокомисар



или понякога да го накарат да спазва строга дисциплина, променя на практика политическата йерархия в Брюксел. Катрин Дей координира и седмичните срещи на шефовете на кабинетите на еврокомисарите, на които се взимат многобройни решения, преди дори да се срещнат членовете на ЕК. Дългите дискусии не са препоръчителни за тези срещи, твърди Гюнтер Ферхойген, който беше германският еврокомисар в Брюксел до 2010 г. "Много от решенията на ЕК всъщност се взимат без реалното участие на комисарите", твърди той. "До известна степен сме предали ръководството на Европа на добронамерени бюрократи, които често са лишени от политически смисъл", признава Ферхойген. Той набързо разбрал колко е сложна вътрешната динамика в ЕК. Когато заел поста си, неговият шеф на кабинета открито му заявил, че като генерален директор, ще бъде този, който ще взима решенията, и че комисарят може да поеме връзките с обществеността, ако иска. Това обаче не допада на личност като Ферхойген. Скоро обаче германецът разбрал, че комисарите всъщност не могат да взимат решения относно персонала, с който работят, и е изправен пред проблем.

Чувството на превъзходство, което изпитват висшите eврослужители, е част от тяхната солидарност, която е свързана с това да работят за единството на Европа. Пътищата им се преплитат по стълбичката на кариерно развитие през годините - те знаят всичките възможности за политически маневри в Брюксел, докато комисарите, изпратени от своите страни, са тук само за по няколко години и трябва да научат доста неща, докато извървят трудния път. "Ролята на ЕК е да установи общите европейски интереси и да действа по съответния начин. Ние правим това", споделя Джонатан Фаул, който вече работи в институцията в продължение на 36 години. Като генерален секретар на дирекция "Единен европейски пазар", той има важна роля в Брюксел. Миналата година той почти сам разработи и предложи базата за изграждане на банковия съюз. Фаул казва, че заедно с близките си колеги се заключили в един от офисите на ЕК и по-късно се появили с механизъм, според който собствениците, а не данъкоплатците трябва да платят за ликвидността на изпадналите в затруднение банки.

Талантите в определени области на евроексперти като Фаул обаче крият и сериозна слабост: опитът им е разделен от националната политика, където има значение общественото мнение и се провеждат избори. Затова много често бюрократите изпадат в шок, че дълго обмисляните им идеи и предложения могат да ужасят хората. Някои от странните инициативи могат да бъдат обяснени, ако погледнем в миналото. Когато например на ЕК е било възложено от страните членки да се намали потреблението на енергия и за да се постигне тази цел, производителите на прахосмукачки са принудени да приемат нови технологични стандарти. ЕК има система за ранно предупреждение, за да се предпази от подобни проблеми, но тя не винаги работи. Комуникационните сривове често стават причини за атаки от страна на евроскептиците. "Дразнещо е колко малко ЕК се замисля за ежедневието на хората в Европа", оплаква се Хорст Зеехофер, лидер на германския Християнсоциален съюз(ХСС), който е традиционен съюзник на консерваторите в Германия.

По време на кризата с еврото, когато страните членки постигаха малки успехи, те се представяха като национален триумф, а в същото време за почти всеки възникнал проблем обвиняваха ЕК. Властите в Брюксел вече бяха натоварени с непопулярната задача да наблюдават икономическите и бюджетните политики на страните - компромисно решение, което държавите взеха срещу отпускането на спасителни пакети. Всички страни трябваше да представят проектобюджетите си за 2014 г. на Еврокомисията до октомври м.г. След това проектобюджетът се анализира от около 700 служители на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" - звено в ЕК, което може да поиска от държавите, изпаднали в криза, да орежат разходите или пенсионните фондове, ако липсват пари от бюджета. Този случай също акцентира върху присъщите ограничения на властта на ЕК в Европа. По-строгите санкции срещу страните, които не успеят да изпълнят стандартите, първо трябва да бъдат одобрени от Европейския съвет. Тук голям брой страни могат да се договорят за блокиращо малцинство и така Франция многократно получаваше удължаване на крайния срок, за да намали бюджетния си дефицит под 3% от БВП, както е предвидено в правилата на еврозоната. Президентът Франсоа Оланд пък заяви, че няма да позволи намеса в проблемите на страната.

Преди доста време дори и Германия спря да се срамува и изкара на преден план интересите си за сметка на ЕК. Легендарно в Брюксел е решението на канцлерката Ангела Меркел да позволи провала на вече договорения компромис за ограничаването на бъдещите емисии от въглероден двуокис, отделяни от автомобили, защото това не отговаряше на възможностите на германския автомобилен гигант БМВ и на други автомобилни компании в Германия. Фаул е виждал много лидери, които идват и си отиват, и изглежда той е силно зависим от силата на бюрократичния апарат. "Отдадох живота си на ЕС", признава той. Подобно на повечето от 33 000 свои колеги, той очаква да остане в Брюксел и да работи за новата ЕК.