Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката е една от онези държавни институции, призвани да вършат добри дела с парите на данъкоплатците, но на практика постига далеч по-скромни резултати. В последните две години фондът се превърна в място за трудоустрояване на партийни другари и бизнес партньори. Най-зашеметяващ изглеждаше случаят с бившия шеф на зеленчуковата борса "Булгарплод - Слатина" Александър Йоцев, който беше назначен за главен секретар на фонда. След затишието, последвало оставката на просветния министър Сергей Игнатов, фондът произведе две новини - нови хора в ръководството и най-сетне нова сесия за разпределяне на пари за научни проекти.

Новият управител на фонда отново е интересна фигура. Известността (доколкото я има в последните години) на Николай Христов се дължи предимно на политическата му кариера и не толкова на преподавателската. Христов е бил зам.-председател на координационния съвет на СДС - Враца, политически секретар на Радикалдемократическата партия и член на Централното бюро на Демократическата партия, депутат в 36-то, 37-о и 38-о НС, става ясно от негови биографии в интернет. Каква е научната експертиза на Христов, както е модно напоследък да се нарича, и какъв е управленският му капацитет не се споменава никъде.

Друга любопитна фигура откриваме в Изпълнителния съвет, чийто състав е претърпял козметично освежаване, след като преди една година просветният министър Анелия Клисарова поиска колективната оставка на членовете. Част от състава е запазен, но на терена са се появили и нови играчи. Един от тях е професорът от Института по математика при БАН Николай Николов, известен преди години като треньор на олимпийските отбори по математика. Сега Николов освен че работи в БАН, е и съветник на министъра на образованието по въпросите на науката, а преди дни по случайно съвпадение получи наградата "Питагор" за утвърден учен в природните науки и математиката. В научните среди се говори, че шеметната кариера на Николов се дължи на близостта му с известните академици Благовест Сендов и Петър Кендеров. Мотивите за избора на Христов за управител на фонда и на Николов за член на Изпълнителния съвет, разбира се, не са ясни. Фондът отдавна вече не е публична институция. Дейността му остава непрозрачна и напълно безотчетна поне за широката публика. И няма изгледи институцията, която е призвана да разпределя мизерните пари, да заработи по-прозрачно.

На фона на политическата криза, сътресенията в различни банки и задаващите се нови парламентарни избори през октомври обществената чувствителност към проблемите на сектори като науката е твърде ниска. Но тази институция все пак разпределя милиони от хазната за научни разработки, шефовете й не попълват имотни декларации, работата й остава анонимна. Какъв тогава е смисълът от съществуването й, щом няма яснота каква е ползата за учените и обществото от дейността й?

Ако за някои фондът е уютен заслон, където някой може да изчака поредната политическа буря, то съществуването му наистина е под въпрос. Проблемът е, че научният елит на нацията има нужда от стабилна и всяваща респект институция, а не пристан за доверени хора, а към момента институцията създава впечатление за второто. Новият управител и ремонтираният състав на Изпълнителния съвет на научния фонд имат един-единствен шанс да докажат, че не са партийни или другарски назначения - новата сесия, обявена преди дни със заповед на министър Анелия Клисарова. Бюджетът на фонда за тази сесия е 11.5 млн. лв. Това е първият конкурс след скандалното раздаване на 14.8 млн. лв. през 2012 г. Тогавашният управител на ФНИ Христо Петров и бившият шеф на Изпълнителния съвет и анголски професор Рангел Гюров получиха своя звезден миг, тъй като се оказаха в дъното на корупционна схема за финансиране на проекти на свои приближени, за което все още се водят съдебни дела.

Проблемът е, че и Анелия Клисарова загуби твърде дълго време в опити да въведе ред във фонда, а промените - поне засега - имат съмнителен или все още никакъв ефект. Сякаш ФНИ е свещена крава, която никой - дори министърът - не може да пипа. А през това време институцията все повече и повече ще затъва в злоупотреби и корупция, ще се редуват финансови одити под смирения поглед на поредния министър, вместо облагодетелстваните висши чиновници да получат заслужена оценка от съда. Но очевидно за радикална промяна ще чакаме следващия министър.



Обявиха новия конкурс за фундаментални изследвания



Фонд "Научни изследвания" обяви новия конкурс за проекти - първи след скандалната сесия през 2012 г. Целта е да се насърчи провеждането на качествени фундаментални научни изследвания и получаване на високи научни постижения в няколко приоритетни области. Те са енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени и екотехнологии; здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни; нови материали и технологии; културно-историческо наследство; информационни и комуникационни технологии.

Предварителният бюджет на конкурса е 20.9 млн. лв., като за т.г. са отпуснати 11.5 млн. лв. Крайният срок за подаване на проектните предложения е 31 юли, а срокът за оценка и подбор е 30 септември. Според тазгодишния график договорите ще се сключват до 30 октомври. Одобрените проекти трябва да се реализират в рамките на 24 месеца.

За разлика от предишната сесия, в която освен висши училища и научни институти бяха финансирани и фондации, сдружения и дори фирми, регистрирани в деня на изтичане на крайния срок за подаване на проектите, този път ще се разглеждат проекти на български висши училища и на научни институти на Българската академия на науките и на Селскостопанска академия. Кандидатите трябва да са юридически лица, които се занимават основно с научни изследвания,и са пряко отговорни за проекта, а не са посредници. Друго важно изискване е кандидатите да са субекти с нестопански характер или ако имат и стопанска дейност, да може ясно да се проследяват приходите и разходите.

Допуска се и кандидатстване на обединение, в което влизат различни участници, но те трябва да отговарят на същите условия. Тоест различни фирми няма да се допускат през обединенията. Специфично условие за конкурса е, че няма да се финансират проекти по други области извън приоритетните. Ръководителят на проекта трябва да е хабилитирано лице с необходимата научна и управленска компетентност. Проектните предложения трябва да съответстват на целите в една или повече приоритетни области, в които се кандидатства, да има научна стойност на проекта, оригиналност на научното изследване и обоснованост на предлаганата методология. Финансираните проекти трябва да имат принос за развитието на съответната научна област, да помагат за развитието на съответната организация и др. Минималният размер за безвъзмездна помощ за отделен проект е 60 000 лв., а максималният - е 300 000 лв.