Решението на Сергей Станишев да предпочете Европейския парламент пред българското Народно събрание докара доста главоболия на парламента. Детинската упоритост, с която ГЕРБ отказва да осигури кворума в пленарната зала, за да се гласува оставката на лидера на БСП, е само фасадата, зад която се крие по-сериозната причина за сегашната ситуация. А тя е отчайващо простичка. Изборният кодекс - гордостта на парламентарната фурия Мая Манолова, дава дефекти. Загрижени да гарантират възпроизвеждането на статуквото, депутатите са приели два взаимно противоречащи си текста. Поради което Станишев се оказа с единия крак в ЕП, а с другия - в НС.

Повтарящият се сценарий, по който протичат изборите у нас, може лесно да отчае и най-отявления поддръжник на представителната демокрация. Всеки път кампаниите са едни и същи, гарнирани са с едни и същи скандали, поднесени ни най-често от едни и същи партии и политици. Но определено най-дразнеща е упоритостта, с която се възпроизвеждат съпровождащите вота проблеми. Организационно-технически нарушения, контролиран вот, изборни търговии - това е порочната света троица на калпавия ни изборен процес. Невежеството, принудата и парите съпровождат изборите като генетичен дефект. И евровота на 25 май с червения Любимец 15 и кренвиршите на бобовдолските миньори стана просто поредното доказателство за това.

Ясно е, че



доста неща трябва да се променят



Поне засега обаче няма смисъл да очакваме мащабна изборна реформа, при положение че остават три месеца до предсрочните парламентарни избори. Та само работата по настоящия Изборен кодекс отне на управляващите около 8 месеца, при това те взеха за основа закона, изработен от ГЕРБ. Пък и добрите практики на Венецианската комисия (както се наложи да ни напомнят от чужбина при приемането на кодекса) изискват фундаментални промени по законодателството да се правят минимум година преди изборите, за да се избегне нестабилност на изборната администрация и изборния процес. А да не забравяме и високото политическо напрежение, което постепенно блокира работата на ключови държавни институции - отдавна видно в случая на Народното събрание. Ако парламентът продължи да работи, ще се концентрира върху вече подготвени и внесени законопроекти. Засега никой не показва желание да изменя Изборния кодекс освен "Атака", на чиито предложения за задължително гласуване и образователен ценз едва ли другите партии ще обърнат внимание.

И все пак трябва да се направи поне опит да се отстранят някои очебийни дефекти, които се откроиха на евровота. Например въпросът с обученията, които организира ЦИК за останалите избирателни комисии в страната. Както винаги, и на последния вот се оказа, че по-голямата част от регистрираните нарушения са от организационно-технически характер. Така се потвърдиха прогнозите на анализатори, че изключително слабата подготовка на членовете на комисии ще остане основен проблем при провеждането на вота. Съгласно изискванията на Изборния кодекс през март ЦИК създаде обучително звено, в което се включиха всички нейни членове. Още тогава общественият съвет към комисията излезе със становище, в което правилно се отчиташе, че



това не е ефективен подход



Звеното би трябвало да се състои от професионалисти, които се занимават изключително и само с тази работа, а не от членовете на ЦИК, които я съвместяват с купищата си други задължения.

Бумът на наблюдатели, регистрирани на евровота, се оказа новата възможност за контролиране на вота. Едва ли някой ще отрече необходимостта от граждански мониторинг на изборния процес. Но през май видяхме колко лесно може да бъде опорочен този демократичен инструмент, когато правилата за прилагане са калпави. 36 неправителствени организации, в огромното си мнозинство свързани пряко или косвено с партии и политици, регистрираха като наблюдатели около 61 хил. души. Едва ли у някого остана и капчица съмнение, че тази армия беше докарана до избирателните секции не за да съблюдава за прозрачността и честността на вота, а за да улесни протичането му под контрола на партиите. В Изборния кодекс трябва да се заложат норми, които да дадат известна сигурност, че тези хора действително ще работят като наблюдатели, а не като изпълнители на сенчести поръчки. Което налага и известно ограничение на бройката им. Сега всяко НПО може да регистрира толкова, колкото са и избирателните секции - абсурдното число от 11-12 хиляди. Така след време има шанс наблюдателите да станат повече от избирателите. Какво пречи да се помисли за поставяне на определени изисквания пред НПО-тата, които се регистрират с тази цел - например да докажат, че са се занимавали с това на поне два предишни вота.

Определено има нужда и от



промени по отношение на разяснителната кампания



преди изборите. Това ясно показа смайващата история с кандидата на БСП Момчил Неков, който събра повече преференции от лидера си Сергей Станишев, защото номерът му в листата съвпадаше с този на червената бюлетина. Засега нагласи за промени във вида на бюлетината няма, така че всичко опира до ЦИК, която по закон е отговорната институция, стане ли въпрос за ограмотяването на електората по отношение на изборите.

В последните седмици депутатите показват завидни законодателни умения. Внасят се закони на кило, защото е ясно, че в мътни води най-лесно се прокарват лобистки поправки. Дали ще им стигнат силите за истински ремонт на Изборния кодекс предстои да видим.