Терминът "самосбъдващо се пророчество" дължим на големия американски социолог Робърт К. Мъртън, роден като Мейер Робърт Школник (1910-2003). Негови са и други открития, върху които се гради модерната поведенческа икономика, пр. "ненарочните последици" (unintended consequences) на свободния, уж рационален, избор. Когато през 1949 г. Мъртън пише библията на функционалната социология и социалното инженерство "Социална теория и социална структура", той илюстрира механизма на масовия саморазрушителен порив именно с банковата паника (bank run): явление често безпричинно (непредизвикано), но винаги с фатални последици за потърпевшата банка и с тежки загуби за нацията, която се поддаде на предвещания за надвиснала гибел. Тези прокоби се сбъдват веднага щом в тях повярва критична маса потенциално засегнати, защото



повярвалият сам си вреди



като сектантите от "Райските порти", повярвали на духовния си водач Маршал Дю Епълуайт, че Земята скоро ще загине, но ако пият отрова всички заедно, душите им ще литнат с кометата Хейл-Боп да избягат от обречената планета. И всички сами изпили отровата, а мъжете преди това дори се самокастрирали.

Аналогичен случай е банковата паника в наше село. Голяма грешка е да питате финансист какво причинява банковата паника - той мънка и мърмори, защото не разбира от това. Вярно, има специален модел на Даймънд и Дайбиг за банковите паники и кризи, но той сочи причината банки да издъхват при паника, но не и причините на самата паника (т.е. знаем защо се подува крава, пасла люцерна, но не и причината тъпата крава да се натумби с люцерната).



За зародиша на паниката



питайте някой психиатър, психолог или антрополог. За подбудителя питайте полицай или детектив. Банкерът изучава банковите кризи както навигатора - ураганите. Цял живот се готвим какво да правим, ако се стоварят върху нас. Но идея нямаме откъде се вземат, иначе щяхме да ги предотвратим. Като казвам "банкова паника", разбирам онзи самовредителен ужас на вложителите, в който няма разум и икономическо основание: когато клиентите озверели се блъскат да теглят парите си от банка в изрядно здраве и изобилна ликвидност (т.е. пълна със свежи пари). Ужасът и суматохата на банковата паника са описани в десетки книги и филми, вземете популярните у нас "Финансист" на Теодор Драйзър и "Търговска къща" на Джеймс Клавел и ще се ужасите от собствените си страхове.



Банкрутът е съвсем различно нещо,



за него има ясни причини в самата банка - дължи се на неуспешни сделки, натрупани загуби, недостиг на капитал. Той може да се предвиди и изчисли. Могат да се наложат правила, които да предпазят клиентите от загуби при фалит на банката. За това се грижат държавните законодателни и надзорни органи. Защита от фалит е целта на Базелските стандарти, европейските банкови директиви и националните закони, дълбокият смисълът на бъдещия Европейски банков съюз. Но срещу появата на банковата паника никой още не е измислил защита. Банкрутът е като болест - срещу него има средства за имунизиране, диагностика и лечение.



А банковата паника е като цунами,



бясна вълна, която се издига внезапно и изневиделица, предизвикана от трусове в недрата на обществото - далече не винаги в пластовете на стопанството. Според бившия шеф на Федералния резерв (централната банка на САЩ) проф. Бен Бърнанке банковите паники са пряка причина за най-големите щети по време на Великата депресия. Левън и Валенсиа съставиха през 2008 г. базата данни на МВФ за финансовите кризи по света. Според тях за 38 години след 1970 г. по света е имало 121 банкови кризи като тази, която сега връхлита България. Средните загуби от тях са били между 10 и 20% от брутния вътрешен продукт - зависи колко добре правителствата и централните банки са се справили с банковата паника и криза. За същото време е имало 206 валутни кризи (бърза и дълбока обезценка на националната валута) и 62 дългови кризи ("държавен фалит", неспособност на правителствата да плащат задълженията на държавите си). Така че нищо изключително не се случва днес у нас. Не сме уникални, нищо че най-силно се ругаем и самобичуваме. Банкови кризи е имало във всички страни в ЕС, дори в Норвегия - най-богатата страна в Европа. В базата данни на МВФ са описани и опитните финансисти добре знаят



всички средства за възпиране и лечение



на банкови и други кризи, прилагани за 4 десетилетия в 146 държави. Шефовете на БНБ и кабинета знаят какво трябва да направят. (Какво политиците ще им позволят да направят е друго нещо, ще видим още днес-утре.) Разбира се, че няма да обсъждам в публичната преса какви мерки са нужни у нас (и лекарите не обсъждат способите за лечение с пациентите, ако има опасност да умрат от страх, а не от болестта си). Но всеки, който желае, може да ги прочете безплатно в интернет (1). Лек за банковите кризи има. Има и други добри новини: Валутна криза у нас няма да има, бордът няма как да падне, левът няма да се обезцени. Нито държавата, нито банките са във фалит. Кризата може да се овладее относително бързо, т.е. за седмица-две, и да отмине скоро, т.е. за 2-3 месеца. Ако българският законодател покаже разум и подкрепи мерките, предложени му вече от централната банка. Банковото дело е еквилибристика, умение да пазиш равновесие на касови потоци - подобно на изкуството да караш велосипед. Ако го владееш - не падаш. Ако правиш напук и не въртиш равномерно педалите, си падаш на врата.



---

(1) Laeven L, Valencia F, (2008). Systemic banking crises: a new database, IMF WP/08/224.