Стратегията на Израел относно сирийския конфликт е доста неясна, а властите не се изказват много по въпроса от началото на гражданската война. През този период са направени едва няколко официални изявления и дори те бяха доста загадъчни и обикновено се отнасяха до конкретна тема: например снабдяването на "Хизбула" със сирийски оръжия. Нещо повече, Израел не направи активно усилие да бъде част от дипломатическия процес в Женева.

Тази непроницаемост и пасивност е забележителна, особено ако вземем предвид колко жизненоважни интереси на Израел биха могли да бъдат засегнати от какъвто и да е край на гражданската война, както и типичната склонност на израелските ръководители по принцип да изказват възгледите и препоръките си. В тази свенливост обаче не бива да виждаме само скептицизма на Израел относно възможния изход. По-скоро става въпрос за объркване от сложните интереси, дилеми и ценности, които произлизат от сирийската гражданска война.

От кратката им, но ожесточена война през 1973 г. Израел смята Сирия и в частност режима на Асад за сериозна военна заплаха и силен, безжалостен и вероятно идеален мирен партньор, защото би изисквал много в случай на мир, но ще може и да изпълнява задълженията си. През последните четири десетилетия двете нации преминаха през няколко цикъла на двустранни мирни преговори и индиректни военни нападения, като същевременно се състезаваха във въоръжаването и се бореха за влияние в Ливан. През целия този период обаче израелско-сирийската граница остана спокойна и сигурна.

В последните години това спокойствие постепенно започна да се разпада - дори преди началото на войната. Преди колапса на последния кръг мирни преговори, организирани от Турция, се случи войната в Ливан през 2006 г. Опитите на Сирия тайно да се снабди с ядрени оръжия с помощта на Северна Корея бяха осуетени през 2007 г. от военна атака, за която масово се смяташе, че е дело на Израел. След това огромна сирийска помощ бе дадена на "Хизбула" и на екстремистките палестински фракции, борещи се с Израел, последвани от серия професионални, макар и неизяснени, убийства на видни техни членове в Дамаск.

Сирийската война изправя Израел пред няколко сериозни дилеми. Първата се отнася до това какво предпочита Израел. Историческата враждебност към сирийския президент Башар Асад се сблъсква със съображението, че той е познатият на Израел дявол (при това дявол, с който Израел до голяма степен се справя), докато противниците му са напълно непознати. Вторият проблем е отвращението на Израел към варварщините, които Асад извърши срещу собствения си народ. То бе отчасти уравновесено от нарастващото осъзнаване на бруталността на някои от радикалните ислямистките фракции, участващи в борбата.

Трети проблем е тревогата от евентуалния успех на радикалната ислямистка опозиция в Сирия, която би могла да се обърне срещу Израел, след като поеме властта. Това притеснение се балансира от страха, че една победа на Асад, който сериозно зависи от Иран, "Хизбула" и иракските шиити, може сериозно да насърчи този страшен съюз да се заеме с Израел. Четвъртата дилема е тревогата, че един продължителен нерешен конфликт в Сирия ще причини огромни хуманитарни проблеми и все повече ще намалява стабилността на съседните Ливан и Йордания, но в същото време ще ограничи битките на всички на сирийска почва, ще ги изтощи и ще намали способността им да навредят на Израел.

Централната роля на "Хизбула" в Сирия също изправя Израел пред проблеми. Подкрепата, която групировката оказва на режима на Асад, очевидно я разсейва от Израел, изцежда ресурсите й и открива фланговете й в Ливан. Въпреки това тези сражения са ценен военен опит за "Хизбула", който по-късно може да се използва срещу Израел. По-широките регионални и международни аспекти на сирийския конфликт добавят и още един въпрос. Докато предпочитанията на Израел са предимно в унисон с тези на САЩ и Запада, подобна категорична позиция за Сирия рискува да отдалечи Русия - един от международните покровители на Асад. В отговор на това Русия може да направи същото за важните интереси на Израел в Сирия, или в Иран, или дори в самата Русия.

Седмата дилема е изкушението на Израел да се възползва от хаоса на гражданската война, за да повлияе на изхода й и отрезвяващото осъзнаване, че подобни действия едва ли ще доведат до голям успех, създават напрежение. Нещо повече - изборът дали да се намесят на страната на режима, или на опозицията, е всичко друго, но не и очевиден (дори става все по-труден с напредване на времето). Той се усложнява още повече заради факта, че за борците в Сирия съюз с Израел би могъл да бъде по-скоро вреден, отколкото полезен.

В отговор на войната и трудните политически решения, които тя изисква, израелското правителство реши да остане пасивно и да заеме плахи позиции - както политически, така и оперативни. Публично официалните изявления се придържат към внимателни предупреждения всички страни да не се намесват директно в израелските интереси или територии.

Практически Израел ограничи намесата си до две допълващи се области. Първо, увеличи хуманитарната си помощ за случайните жертви на войната. Второ, смята се, че Израел избирателно прибягна до няколко предпазливи (за които внимава да не поеме отговорност) въздушни атаки, насочени директно срещу преноса на оръжие от Сирия към "Хизбула". В същото време страната значително засили отбранителното си военно присъствие на Голанските възвишения, за да предотврати разлив на вътрешната борба в Сирия.

Единствената друга тема, по която Израел е заел по-твърда позиция, бе в отговор на неколкократната употреба на химични оръжия от сирийския режим. Израелските власти предупреждаваха чуждестранните си колеги и медиите за подобни престъпления и дискретно са окуражавали САЩ да не ги оставят без последствия. Въпреки че са доволни от предаването на химическите оръжия, те не са впечатлени от скоростта и мащаба на самото разоръжаване и са разочаровани от слабия отговор на САЩ.

Освен това Израел дискретно подкрепя усилията на Йордания да се справи с огромния бежански прилив. Сегашното съотношение на силите в Сирия предвещава по-скоро безкрайна гражданска война, отколкото възможността Асад да обедини контрола си, да се издигне радикален ислямистки режим или страната да се разпадне окончателно. Последната възможност вероятно ще се отрази на всички съседи, като например прогони мироопазващите сили на ООН от Ливан и го превърне още веднъж в сцена за враждебни действия срещу Израел.

Израел вижда малко реалистични възможности да постигне напредък в интересите си във всеки един от тези сценарии. Като резултат главната му грижа е превенцията и възможният разлив на войната или последствията й в Израел, Ливан и Йордания. Израел е сериозно разтревожен, че един или повече участници в гражданската война може да се опитат да въвлекат страната в конфликт. Затова е категоричен в усилията си да предотврати превръщането на Ливан в платформа за агресия.

Гледайки в бъдещето, Израел трябва да се бори с една още по-тревожна възможност, която може да се сбъдне през 2014 г. - ядрена сделка с Иран, която ще повиши авторитета на Техеран, ще намали санкциите и ще даде по-голяма легитимност и свобода да се намесва в сирийско-ливанските отношения.