Човекът говори с гласа и с интонациите на барда Гриша Трифонов. Разказва как е ръководил купуване на гласове в няколко южни градчета. Разказва с подробности: имал собствена "банка" с данни и мрежа от дилъри. Поради това, където и да се намира, всеки път го викат за изборите. Наддават за него. Други живеят от гурбета в чужбина, той в чужбина живее от тези "командировки" до България. Търсят го, защото опреснява данните си, има хора в общините и всеки път изчиства покойниците. Преди това си ходил около подписката за референдум за изборния закон - продал имена и ЕГН-та, дошло му като от небето.

Изглежда е от хората, които, и без да повишават глас, се чуват надалеко. Събеседникът му се включва тихо и за кратко. Въпросите му са като от вежливост. Звучат ми като в радиопиеса - на плажа Свети Тома в Марсаскала, Малта. Обръщам се по гръб: двамата мъже дори не са толкова близо. Заобленият харманлийски изговор на Гришата се носи от устата на снажен татуиран мъжага. Лявата му страна от шията до банските е нашарена като хавайска риза. Напоследък на плажа жените по правило са татуирани, но от мъжете само този. Другият се крие под чадъра, целият в бяла паста против изгаряне, с доста нещастен вид. Дори незначителните думи на здравеняка се чуват гръмко и надалече. А може би разширяващият се като фуния залив Сейнт Томас усилва звука като мегафон? Но защо само неговия?

Вероятно звънва телефонът му, но звънът не стига до мен. Слага го на ухото си, обяснява къде е. Щели да хапнат тук, Сашка ще донесе храна, ще си вземат биричка от капанчето и ще изкарат до довечера. Да се чуят по-късничко и да се разберат. Билетите са скъпи, ако не ги вземеш предварително. Звучи все така, сякаш не говори по телефон, а вика да го чуят в България. Само че не се е обърнал на правилната страна. България не е натам, натам е Сицилия. И да не си чел новини, разбираш, че в родината се задават избори.

Сашка се появява като по поръчка и веднага я изстрелват към капанчето.

Мисля си дали случайно



нашият човек не се е вклинил и на тукашния пазар за гласове.



Неотдавна местни природозащитници внесли подписка с 40 хиляди гласа за свикване на референдум по въпросите на лова. Т.е. за забрана на лова на острова. Малтийският лов, както вече съм ви разказвал, е въпрос на цивилизационен избор. Избиват се несметно количество птици по никаква друга причина, освен че летят. По правило птиците не са местни, спират тук на почивка по време на прелета към топлите страни или обратно. Нерядко райони в Шотландия, да речем, или в Холандия просто не дочакват обратно своите ята. Неуморните малтийски стрелци са им видели сметката. За хората с друг цивилизационен възглед това е трагедия. Стават грандиозни скандали. Евросъюзът праща ноти и дава срокове, но тукашните политици увъртат: това било традиция, културна особеност. Понякога управляващи партии забраняват лова, но пред избори го разрешават отново: ловците заедно със семействата си имат значителна електорална тежест. А



опозицията по правило обещава лов до дупка.



И така, природозащитници и граждани с европейско мислене събрали 40 хиляди подписа. Почти незабавно ловците внасят петиция против референдума със... 100 хиляди! Различни хора с изненада се откриват в тези списъци. Ако има към 300 хиляди островитяни на възраст да упражняват това право, то трябва всеки трети да е ударил по един подпис. Но повечето хора заявяват, че никой дори не се е обръщал към тях с подобно предложение. Има подозрение, че са използвани и имената от една действителна подписка в защита на правата на хората с нестандартна сексуална ориентация. От само себе си се разбира, че онези, които са я подкрепили, никога не биха се включили в защита на лова, както се упражнява той в Малта.

Неясна е съдбата на бъдещото допитване. Вероятно в никое законодателство не съществува подписка против провеждане на референдум. "За" - да, но "против" не съм чувал. Но темата е болна и е пряко свързана със съдбата на всяко управление. Мисля си дали в тази стохилядна подписка не е приложен якият български опит и дали гръмогласният сънародник, който се наслаждава под чадъра на ледената малтийска бира "Чиск", не е внесъл специфичен български принос в демократичния процес на острова. Обменът на идеи и практики в Евросъюза наистина е непредотвратим.

Но не във всичко. Към поредните мрачни размишления за малтийския лов, връхлетели ме на плажа Свети Тома, ще добавя едно съобщение от сутрешните вестници: в залива на Марсашлок са пуснати няколко малки акули, излюпени в националния аквариум. Историята на това съобщение ми се стори потресаваща. Група упорити местни защитници на живота в световния океан следят изкараните на неделния рибен пазар в градчето средиземноморски акули и извличат яйцата на уловените женски. Как тези яйца се превръщат в рибки не можах да проследя. Акулите се размножават различно: едни раждат, други снасят, има и някакви междинни форми. Но с това се занимават ихтиолозите от аквариума. В групата има и много чужденци, които живеят на острова, някои са леководолази от престижните малтийски дайвингклубове. Когато излюпените акули достигнат дължина колкото човешки лакът, тържествено биват предавани на морето. По пет-шест рибки или малко повече.

На мен като лаик това ми се струва безнадеждно усилие - от телевизионните филми за дивата природа знаем в какви нищожни проценти оцелява поколението на морските обитатели. Дали някоя от тези акули-бебета ще се пребори за това е въпрос на почти неизчислим шанс. Но в самия жест на човека към морето има нещо отчаяно и величаво - дългът да се направи нещо, нещо малко вероятно, но смело и предизвикателно е жест и към самия човек. Защитава честта и бъдещето на човека, които той с такава лекота тъпче и подиграва. Дали ще се прелее всичко това в Евросъюза и специално към нашите земи - това е въпросът...