Вече е очеваден отговорът защо управляващите толкова настояваха и дори се инатяха да приемат изцяло нов закон за МВР (който много прилича на стария). И това определено не е по-високото заплащане на полицаите, не е и плащането на извънредния и нощен труд, не е столовата храна, не е някаква по-добра или дори различна подредба на системата.

Целта всъщност е била назначаването за 5 години напред, и то задължително от сегашната власт, на точно определено лице за главен секретар на МВР. И това вече е факт, след като само ден след влизане на новия закон за МВР, преди да е изготвен задължителният правилник за неговото прилагане, правителството преназначи Светлозар Лазаров.

По този начин



бе заложена мощна кадрова мина, която да гръмне при встъпването



на следващата власт. Според чл. 36 от новия Закон за МВР оттук нататък главният секретар може да бъде мръднат само при изчерпателно изброени случаи. Това може да стане единствено по негово искане или смърт. Или ако навърши 60 години, или при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца. Или при несъвместимост с изискванията за заемане на поста, или ако влезе в сила акт, с който да е установен конфликт на интереси. На практика нито служебното, нито следващото, нито по-следващото правителство до навършването на въпросните 5 г. ще могат да го мръднат.

Единственият вариант е да се промени законът в следващ парламент и при необходимото мнозинство. Ден преди преназначаването на Лазаров, от ГЕРБ заявиха, че подобен акт може да взриви идеята за плавен преход към политическа стабилност. ГЕРБ може да се окажат най-потърпевши от въпросното кадруване, ако дойдат на власт. Затова и определено са пристрастни към темата.

С ГЕРБ или без ГЕРБ, с една или друга партия или коалиция на власт, очевидно става дума за откровено нахално кадруване в "12 без 5".

Всъщност до проблема с преназначаването се стигна, след като управляващите с много инат докараха новия закон за МВР до обнародване в "Държавен вестник". Като технология много прилича на начина, по който бяха приети поправките заради Делян Пеевски миналата година, за да може да стане шеф на ДАНС.

С нормативния акт бе отнето правото на президента да назначава с указ професионалния ръководител на министерството - главния секретар. Президентът Росен Плевнелиев наложи вето, но управляващите прегласуваха всичко. Аргументите да се отнеме правото на указ на Плевнелиев за главния секретар на МВР бе, че това право било му дадено преди години, за да назначава висшите военни - да им дава пагони и да ги слага по постове. Но тъй като МВР е девоенизирано вече, държавният глава няма право да назначава най-висшата професионална фигура във вътрешното ведомство. Дори и да има логика в това обяснение, контрааргументите са много повече. Какво й е професионалното на една длъжност, която се определя по предложение единствено на политическото лице в МВР - министъра, и с решение на правителството, състоящо се от още 15-20 политически фигури?



Кое точно го прави професионална фигура в такъв случай?



Напротив - те го превърнаха в чисто политическа. В примера за Пеевски и ДАНС преди година също бе отнето правото на президента да назначава шефа на агенцията и бе предоставено на Народното събрание. Знаете какво стана после. След бурна обществена реакция сценарият не задейства, но и тук правото на държавния глава вече го няма.

Отделно от това в случая с главния секретар на МВР става дума за наистина по-голям кадрови скандал дори от Сметната палата, която също бе изкадрувана в последния момент.

Защото тази фигура има наистина много важно значение не само за системата на вътрешното министерство, но и като цяло за правоохранителната система - и във връзка с оперативното ръководене, и с оперативните разработки, и по линия на кадруването. По закон това е фигурата, която "ръководи пряко планирането, организирането и контрола на основните дейности на МВР", "организира взаимодействието между отделните структури на МВР" и "организира взаимодействието на МВР с други държавни органи и организации при изпълнението на основните дейности".

Няма никаква обективна причина,



поради която кабинетът така да се разбърза за Лазаров



Вътрешният министър Цветлин Йовчев пробва някакво подобие на обяснение, но и то издиша. "Ако той не бъде назначен, цялата верига по назначаване в МВР трябва да бъде блокирана. Затова и главният секретар е абсолютно необходим. Главният секретар е професионална фигура, а не политическо назначение и не трябва да се влияе от процесите в страната", заяви Йовчев. В същото време обаче няма дори правилник за прилагането на Закона за МВР. Нещо което само по себе си блокира действието на новия нормативен акт. Но пък явно няма да попречи на новия мандатен главен секретар да покадрува надолу в системата.

Тук стигаме и до личността на онзи, за когото се прави това. Лазаров няма зловещата слава на Пеевски, но професионалната му е крайно съмнителна.

Заради какво го бетонират с 5-годишен мандат? Заради брилянтната операция в Лясковец? Или защото е овладяна битовата престъпност? Или заради "убийците" на Пеевски? Или защото е работил в ДАНС?

Това мъчително отиващо си едногодишно управление на коалицията БСП и ДПС, от която самата БСП започна да се гнуси и вече трябва да се схваща само като управляващ персонален формат на Доган, Местан, Пеевски, Станишев и съгласния да бъде техен заложник на всяка цена Орешарски, очевидно ще си отиде по същия арогантен начин, по който започна преди година. Извратено го нарекоха "плавен преход".

И както преди година президентът "проспа" какъв указ подписва и допусна Пеевски да бъде гласуван в парламента, сега заговори след Местан за тъй необходимия плавен преход. Три дни по-късно след срещата в президентството със спешното назначаване на Лазаров апологетите на плавния преход му показаха какво имат предвид. Като преди това пуснаха гъстата и задушлива димка с банковата криза и пратиха президента на авансцената да си поиграе на помирител и успокоител. До 6 август, когато Плевнелиев трябва да влезе в конституционното си право да назначи служебно правителство, предстоят още назначения. Най-гръмовното ще бъде номинирането на български кандидат за еврокомисар. Никой друг, различен от Делян Пеевски, не би бил тъй подходящ да тури съвършената поанта на това управление. В този смисъл, жал ни е, че няма да е той.