Във Великобритания ново законодателство се приема в краен случай и когато това трябва да стане, задължително се спазва правилото "един влиза - един излиза". Това означава, че приемането на една нова регулация трябва да е съпроводено с отмяна на една стара. За 2011 г. в Обединеното кралство балансът на внесени и отменени предложения за регулиране е отрицателен - минус 14, т.е. с 14 повече са отменените актове за сметка на приетите нови актове.

У нас справка за законодателната дейност за периода от 14 юли 2009 г. до 20 април 2011 г. сочи, че 41-то Народно събрание е приело 303 закона (нови закони, изменения и допълнения към действащи закони). За този период от 21 месеца в Народното събрание са постъпили общо 501 законопроекта. Това означава средно по 23-24 законопроекта на месец. Втора справка показва, че през 2011 г. Народното събрание е приело 156 закона, а са постъпили 233 проекта. От началото на мандата си 41-то Народно събрание е приело 397 закона.

Тази статистика показва "свръхпроизводство". Картината не е по-различна и за другите състави на българския парламент. Изводът е, че законодателството ни е



израз на един погрешен модел,



целящ постигане на невъзможното обхващане на всички прояви на реалността, което води до свръхрегулация, фетишизиране на правната норма, парцелирано и непоследователно законодателство, постоянни нормативни кръпки, откриване на нови празноти в него, несъответствия между приемани, отменяни или изменяни регулации. Много често българският законодател, стремейки се максимално да угоди на ЕС, съобразявайки се с предписанията на дадена европейска норма, от поредна директива например, стига до ненужно пререгулиране, наричано в ЕС "позлатяване" - защото оскъпява прилагането. Правната уредба и изискванията отиват много по-далеч от това, което се изисква от ЕС. Всичко това е коренно противоположно на принципите и тенденциите, приети и прилагани в модерния свят.

Българските нормативни актове и особено законите се внасят и приемат без наличието на ясна оценка за очакваното от тях въздействие върху отношенията, които са предназначени да регулират, както и върху бизнеса, неправителствените организации и обществото като цяло.



Защо е вредна тази практика?



Определянето на правила, които регулират неограничен кръг от субекти и обществени отношения без ясна представа за ползата от тях, е типично за тоталитарните държави, в които нормите най-често обслужват управляващата партия, управляващите или определени хора с власт и влияние.

Погледнат като липса на предварителен анализ за въздействието на един закон или норма, този порок на българското законотворчество означава липса на ясна визия за преследвания обществен интерес, което автоматично води до извода, че двигател за приемането на новите правила са други интереси - личностни, корпоративни, класови, партийни, лобистки и т.н.

Когато не се следи ефекта от въведеното законодателство, се губи интерес и се възпитава нехайство към законодателната инициатива.

Заради липсата на оценка на въздействието на регулирането



на българския законодател му липсват отговорност,



перспективност, дългосрочна визия, далновидност, желание за приемственост, трайност на провежданите политики. За сметка на това той е податлив на конюнктурност, политизираност, популизъм и колебливост на вземането на най-важните решения в държавата.

Често след приемането на нов закон минава продължителен период, понякога години, докато се стигне до извода, че така избраната нова правна уредба е неподходяща и тя трябва да бъде променена. Но през целия този период тази правна рамка е действала, определяла е съдбите на хората, диктувала е работата на администрацията, била е основа за разработване на стратегии, политики, практики, механизми и инструменти по нейното приложение, влияла е върху икономическата и социалната среда в държавата.

За да могат да бъдат избегнати подобни ефекти, е необходимо да бъде създаден и въведен механизъм, по който да се преценява доколко една промяна в правната уредба ще има благоприятно въздействие. Ако се окаже, че отрицателните ефекти биха били повече от положителните, такова предложение за промяна да бъде отхвърляно още в зародиш, без да бъдат хабени време, усилия и средства по неговото обсъждане.



*Център РИА (името идва от Regulatory Impact Assessment) е проект на група български експерти и учени - юристи и икономисти. Целта му е да наложи практиката, преди да се приемат правила и промени на правила, да се оценява какъв е очакваният ефект от тях.