Външният министър Соломон Паси и правителственият говорител Димитър Цонев уж са хора с въображение, пък излизат със стари номера. В понеделник обясниха, че в Копенхаген може и да не получим дата за членство в Евросъюза. Но имаме още една седмица, каза министърът и обеща здраво да работи, за да оправи нещата.

Никаква седмица нямаме, защото срещата започва утре. Пък и приказките, че ЕС ще реши в последния момент да спомене лелеяната от нас 2007 г., са само за наивници. Просто Паси прилага евтин пропаганден трик - да кажем на народа, че може да стане нещо лошо, та като стане доброто, по-силно да се зарадва.

Тоя номер външният министър



го игра и преди Прага



Предупреди, че прословутият износ на редуктори от ТЕРЕМ май ще ни попречи да получим поканата за НАТО. Нарочи недоубити комунистически сили, че организират провокации. Разказа как запретва ръкави да отстрани опасността и после възторжено ля шампанско.

Днес тъмните сили, които ще ни спънат за Европа, ги изобличава говорителят Цонев. Това е "вътрешнополитическото разединение у нас спрямо вече постигнати договорености с ЕС". Сиреч виновна е опозицията, която се съпротивлява срещу затварянето на 3-и и 4-и блок на "Козлодуй" през 2006 г.

Колко елегантно! Ако от Копенхаген дойде блага вест, значи Мони и сие министри са се преборили въпреки глупостите на БСП и на СДС - сега и по време на кабинета "Костов". Не дай боже,



ако дойде лоша вест - да знаем кого да псуваме



Тая пиеса сме я гледали не само преди НАТО в изпълнение на нововремците, ами и през ноември-декември 1999 г. Тогава Костов, Надежда Михайлова и сие министри също ни проглушиха ушите, че в Хелзинки може и да не получим покана за преговори с ЕС, понеже не уйдисваме на Гюнтер Ферхойген за затварянето на същите два реактора. После се договорихме, но народът оцени героичната съпротива на синьото правителство - не само срещу еврокомисаря, но и срещу глупостите, сътворени от Беровия кабинет. А след като достатъчно тръпна в очакване на лошото, на 10 декември българинът примря от радост заради поканата.

Сигурно утре пак ще стане същото. Интересно дали през ноември-декември 2006, когато ще има друго правителство, министрите няма да повторят същия изпитан номер. Дни наред ще реват, че ЕС няма да ни приеме през 2007-а, ако веднага не затворим двата реактора, както се е договорило царското правителство през 2002-а. После ще ги спрат, но ще намерят да изтъкнат някоя друга спънка, произтичаща от опозицията и/или от бившето правителство. Въпросът е народът да се държи в напрежение.

В тоя номер има само един риск. Не, не е, че е изтъркан и публиката ще свирка. А че



трябва да завърши щастливо



Т.е. от съответната европейска столица да дойде добра вест. Ако е лоша, няма значение колко ловко министрите са предупреждавали и с кого са се оправдавали. Ще си го отнесат, като паднат от власт.

Всъщност, като са тръгнали да прилагат познати трикове, днешните управляващи може да вземат още нещо от опита на Костов. Предишният премиер използва еуфорията от поканата за преговори с ЕС и само 10-ина дни след победния 10 декември 1999-а направи чистка сред министрите си. Това вдигна доверието в правителството му. От същото имат вопиюща нужда сегашният премиер и неговият кабинет.