|
Ето скандалния текст, който може да промени живота на хиляди хора. Към чл. 11 на закона се създава нова алинея, която гласи: "Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и
помощ от задължените по
закон да ги издържат лица"
Авторът на промените - социалното министерство, свенливо премълчава нововъведението. И се оправдава, че и сега има такъв текст, а Семейният кодекс отдавна предвижда подобно нещо. Формално погледнато, наистина е така.
Още в първия вариант на Закона за социално подпомагане, който е от 1998 г., се въвежда задължението българските граждани и законно пребиваващите у нас бежанци сами да полагат грижи за задоволяване на основните си жизнени потребности. Това положение е повече от естествено и се запазва и в предложените от хората на Шулева поправки.
В поправките обаче остава от времето на Иван Нейков и по-важният за нашия случай текст: "Право на социално подпомагане имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности." А основни жизнени потребности по смисъла на закона са "достатъчно храна, облекло и жилище съобразно социално-икономическото развитие на страната". Сега се предлага да отпадне явно доста обтекаемото "достатъчно". Очевидно в него има толкова съдържание, колкото и в пожеланието в конституцията ни, че България е социална държава. Всъщност "достатъчността" отдавна трябваше да се дефинира чрез световни стандарти за жизнен минимум. Но тогава поне половината население ще отиде под чертата и ще трябва да получава социални помощи, та затова имаме един измислен гарантиран минимален доход от 40 лв.
Условието от Нейковия закон за социално подпомагане - че помощи се дават само на онези, които "не могат сами или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица", и което остава и в новия проект, е подкрепено и от Семейния кодекс. Той задължава не само родителите да издържат децата си, но и
децата, че и внуците да издържат
бащите, майките, бабите и дядовците си
Ако са възрастни, нетрудоспособни или болни и не могат да се издържат сами, родителите могат да потърсят чрез съда издръжка от своите деца. Чл. 80 на кодекса дава следния ред на търсене на издръжка:
1. от съпруг или бивш съпруг,
2. от деца,
3. от родители,
4. от внуци и правнуци,
5. от братя и сестри,
6. от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Ако лицата от някой ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лица от следващия ред. Т.е. ако родител, който е пенсионер или болен, не може да поиска издръжка от сина или дъщеря си, защото те са примерно безработни, може да съди внуците си за издръжка.
Родителите са приоритетни веднага след децата. Кодексът повелява длъжникът първо да даде на децата си или бившата си съпруга или съпруг, но веднага след това идва ред на родителите му.
Естествено човешкият морал повелява такава грижа. Но не са един и два случаите, в които синове и дъщери са оставили на произвола на съдбата своите родители или дори са им отнели имуществото и са ги захвърлили. И доколкото всеки индивид е носител на индивидуални права, чийто защитник е държавата, семейното ни право урежда и положението на онези, чиито наследници не зачитат родовия дълг.
Колко човека обаче са си потърсили досега правата, давайки на съд за издръжка син, дъщеря или внук? Според столични адвокати броят на завелите дела е повече от символичен.
Текстът от сегашния закон, който също казва, че първо трябва човек да не може сам да се издържа или да не получава дължима му по закон издръжка, изобщо не е работел и не е бил условие за достъп до социалното подпомагане. Това заяви пред "Сега" бившата ресорна зам.-министърка от времето на Нейков Татяна Василева. Тя и сега е убедена, че не е работа на държавата да се намесва в семейните отношения и че не е редно заради коравосърдечни деца
възрастни, болни и бедни хора
да се лишават от елементарни нужди,
които е длъжна да осигури държавата.
Така или иначе в предложените промени към неработилото и слабо условие се записва директно, че издръжка се дава само ако са изчерпани всички възможности, включително дължимите издръжки. Но какво на практика ще означава това? Как новият, по-силен текст ще заработи.
Подробностите, често много по-съществени от правилата, у нас традиционно се уреждат с правилници. А правилникът към поправения закон трябва да е готов 6 месеца след приемането на закона. По най-прекия логически път записаната в закона нова норма в правилника следва да бъде доразвита така:
възрастните, бедните, инвалидите, болните и пр. кандидати за социална помощ първо трябва да декларират в службата, че нямат богати деца и внуци. Ако социалният работник заподозре, че той или тя имат деца и внуци, способни да ги издържат, то или трябва да поиска от кандидата доказателства, че е правил съдебни постъпки за издръжка, или сам да го подтикне към това. Понеже бедният няма да има средства да води дела, би трябвало социалната служба да се заеме с тая работа. Т.е. нейна основна грижа ще бъде
да подтиква хората
да съдят децата си,
като дори сама им търси адвокати и завежда дела. В резултат и държавният бюджет в перото му за социални помощи ще се разтовари от разходи.
Но как да се определи критерият за богатство на децата? Социалният ли работник ще преценява на око кой е заможен, или правилникът ще разпише конкретни параметри?
Да допуснем, че в социалното министерство измислят критерии за платежоспособни родители. Но как те ще се съблюдават? Социалните служби не само ще се превърнат в гишета, събиращи купища декларации за доходи и имущества, които кандидатът едва ли ще е в състояние да набави. Те ще трябва да заработят и като детективски агенции, ровещи за достоверността на декларираното.
Но дори всичко това да се окаже технически възможно и по силите на социалното подпомагане, то едва ли би било законно. Едно е да определиш личен доход и жилище като условие за достъп до социалното подпомагане, каквито условия е сега стоят пред кандидатите за помощи, друго е да определяш в точни размери чужд, ако и роднински, праг на доход. Защото издръжката, която се дължи по закон, е различна в различните случаи. А
право да я определя
има единствено съдът
Пред съда ищецът казва какви са му нуждите, ответникът - какви са му възможностите, а съдът - според двете и според идеята за справедливост - постановява даден размер издръжка. Ако се укрива доход или се надписват потребности, съдът е този, който установява фактическото състояние на нещата и точната норма на потребност. Така че условното понятие богати или разполагащи с достатъчно средства, за да издържат родителите си деца, няма как да бъде определено от социалното министерство. Издръжката на бедния пенсионер не зависи само от неговите потребности от жилище, лекарства и храна, а и от конкретните възможности на неговия син или дъщеря. Така можем да имаме еднакви по статус бедни хора, които вземат различни издръжки. Или пък еднакво бедни с еднакви издръжки. И двата случая обаче ще са тържество на справедливостта.
От предложените промени на социалното министерство в закона за социалното подпомагане следва само едно - съд до дупка на деца и внуци за издръжката на техните родители и прародители. Хубаво е хората на Шулева, ако действително това искат, да го кажат ясно и открито на обществото. Ако не, да махнат по-бързо текста си, преди да го е гласувал парламентът.
Има и още една подробност, която кабинетът дължи на обществото. Всеки закон се прави с финансова обосновка, съгласува се и с останалите ведомства освен с онова, което е написало черновата. Затова нека от социалното министерство кажат каква сума ще спестят на данъкоплатеца от социалните фондове, след като извадят от социалното подпомагане определен кръг хора? И колко души ще "разтоварят" от държавния бюджет и ще прехвърлят на техните "богати" наследници? Ако броят на хората и спестената сума се окажат нищожни, струва ли си това да се прави? И ако самите социални служби ще трябва да водят от името на кандидатите за помощи дела за издръжка срещу техните родители, колко ли парични средства и човекодни на социалните работници ще бъдат похарчени?
Така министър Шулева държи две сметки на обществото - една правова и една "кръчмарска".
И последно - доста е нахално държавата да отписва грижата за неизвестно количество възрастни и да ги тропосва единствено на т. нар. богати наследници и в същото време колчем се отвори дума да има семейно подоходно облагане, държавата да отхвърля идеята. Защото е очевидно, че мнозинството пенсионери живеят благодарение не на пенсиите си, а на помощта на децата си.
-----------
ПОВЕЧЕ РАБОТА
Получаването на социални помощи в сега действащия закон е обвързано с полагането на общественополезен труд. Това условие се запазва и в проектопоправките, но се създава и нов текст: "Безработните лица, отговарящи на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика." Така сегашните 5 дни труд за общината, които полагат хората на социални помощи, могат да се заменят с едно- или многомесечна работа. На практика се дава законово оправдание за програмата на Лидия Шулева "От социални помощи към заетост", при която бедните се включват в общественополезни дейности, извършвани от общините, частни или държавни фирми срещу гарантирана от държавата минимална работна заплата. На които откажат да се включат в програмата им се спират помощите. Шулева очаква да включи в програмата 100 000 души.
От задължението да се включват в програми за заетост - както сега, така и за в бъдеще, законът освобождава майките или съпрузите, отглеждащи деца до 3 г., бременните след 3-ия месец, хората с трайни увреждания или временна неработоспособност, грижещите се за болен от семейството и психично болните.
----------