През ХХ век Респиги бе геният на оркестрацията, а Стравински - на композицията. Има и други мнения. Само че спорът не може да се реши с референдум. Народът би гласувал за Ку-ку бенда на Слави.

И спорът за АЕЦ е нерешим с референдум:

- Българино, с АЕЦ или без АЕЦ "Козлодуй" искаш да ти поскъпне токът?

- Със или без партньорска проверка искаш да го закрият?

Тези щяха да са честните въпроси. А честният отговор май щеше да започва с "абе, я си...!". Как щеше да завършва, по-добре да не мислим.

Да вярвам ли на енергетици, паразитиращи върху моята некомпетентност? Или да слушам официалното мълчание... Да слушам как расте бамбукът, както казват в Читагонг. Там викат "Уапа-дапа-дааап!" вместо "Давай!" или "Go-go!" Или "Forza, forza!".

Скорошна анкета сред десетки народи показа, че по песимизъм надминаваме бенгалците в Читагонг и всички останали. Значи всеки повик за още напън ще ни подразни, ако ще и "Дай джобо!"** на японски да го чуем. А има още да теглим, да теглим...

Кой народ е компетентен да определи с референдум енергийната си политика? Че те и най-компетентните браншовици грешат. Нямаше ли неотдавна енергийна криза в Калифорния? В щат, изпреварил САЩ, които изпревариха света.

Отлично електрифицираната Норвегия е една екологична мечта - практически всичката еленергия е от ВЕЦ. А със студовете тези дни норвежците бяха помолени да пестят еленергия за отопление, понеже лятото бе сушаво. И нефт, и газ имат те в Северното море и ще си диверсифицират енергоизточниците, като направят ТЕЦ-ове на газ - фасулска работа. Досега не ги направиха, понеже и те като калифорнийците дерегулираха елпазара, хипнотизирани от заклинанието "раздържавяване-конкуренция-ниски цени". Но се оказа, че тази формула не е безотказно действаща. Защото държавният монопол не се бои от крупна инвестиция (закъса ли, изкарва си я от потребителя, все едно с цените или с дотация). А капиталът бяга от инвестиция с възвръщаемост, която е бавна и може да стане нулева при свръхпроизводство в условия на конкуренция.

Сегашното разширяване на ЕС изисква над 20 "референда" (във влизащите страни и в приемащите ги). Нас не ни питаха за ЕС и за НАТО, а шумят - референдум за АЕЦ "Козлодуй". Ала не това, друго ме тревожи - че ще расте евроскептицизмът сред влизащите в ЕС и сред приемащите ги. И че влизането ни в ЕС може да се отсрочи за след 40 години или за никога.

ЕС и НАТО не са константи. ЕС се променя; NATO reinvents itself. Откакто изритаха нас и румъните от голямата присъединителна вълна, все алармирам, че може да изпаднем в положението на турците - в НАТО и аут от ЕС.



Parlez-vous Franglais?



Сакън - ще ти каже умният турчин - ексиколсун! - Не ги слушай, че сме имали статут на кандидат за ЕС от 1999. Наредихме се на опашката преди 40 години, когато вие хич не влизахте в сметката - бяхте зад желязната завеса. Но може още 40 години да чакаме. ЕС поискаха да заменят датата ни с рандеву - RENDEZVOUS. После казаха: Окей - A DATE FOR A DATE. Какво значи това? Среща за датата? Или дата за срещата?

Parlez-vous Franglais? - питаше някога Пиер Данинос. А комисарят по присъединяването Г. Ферхойген заприлича на Стоянов и Паси с техния "цивилизационен избор", казвайки: трябва да приемем Хърватия; тя има 1000 години католическа история.

Ислямска партия ми звучи толкова хубаво (или лошо), колкото Християндемократически или Християнсоциален съюз. Но представата, че Европа е дотам, докъдето е била Австро-Унгария, рецидивира в главата на западния човек.

Ето как България, Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания, Македония и - може би - Турция заприличваме на ескадра, плаваща към ЕС. Въпрос:

"Каква е скоростта на една ескадра, ако скоростта на флагмана е 21 възела, а скоростта на..."



Скоростта на една ескадра

е равна на скоростта на

най-бавния кораб в ескадрата



- отговаряше светкавично всеки юнга във всяко морско училище от Анаполис до Анверс***, без да дочака края на въпроса.

Моят въпрос към вас:

Случайно да сте забелязали, че приемането в ЕС става групово? Нищо, че приказват как всяка страна е оценявана според постигнатото.

Ще стимулират Турция, за да помогне против Ирак:

- Финансов стимул - споменават се числа от няколко милиарда до $ 25 млрд. (Сирия получи $ 2 млрд. да не пречи в предишната война в Залива.)

- Политически стимул - като САЩ убедят ЕС да не си затваря вратата за Турция (както я затварят Валери Жискар д'Естен и Едмунд Щойбер и други).

А какво ще правят със Саддам? Все едно да питаш какво има в пластмасовите кофички, на които пише кисело мляко "Данон".



* Преди 40 години нямаше ЕС, а Общ пазар и не се пишеше "referendums", а "referenda" (лат., мн. ч.).

** Така го чувах. Поправете ме.

*** Не ме поправяйте, че е Антверпен; заниманията бяха на френски.