Дори и след срещата на върха в Копенхаген Европейският съюз няма да е съвсем наясно с новата си география. Някои от десетте страни, които ще получат покани за присъединяване през 2004 година, ще вземат окончателното си решение след референдуми. В Унгария допитването е насрочено за 12 април идната година. Преди това през март Малта, която е една от отличничките при преговорите с ЕС, също ще реши съдбата си чрез референдум.

За разлика от българите, които мислят, че с влизането в ЕС ще ни се отворят много врати,



малтийците изпитват панически страх, че така ще им се затворят много врати



В момента в малката островна държава върви активна дискусия за предимствата и недостатъците на членството в Евросъюза. Инициативата за влизането на Малта в ЕС принадлежи на дясната партия на демократите (Националната партия), които управляват в момента, но имат нищожно мнозинство в парламента - 63 места срещу 61 на лейбъристите. Лейбъристите са категорично против членството и са несъгласни с всяка стъпка на управляващите.

В началото на 90-те години Малта прави първия си опит да се присъедини към ЕС по време на управлението на демократите. През 1996 година обаче идват на власт лейбъристите и замразяват преговорите. Те отново са размразени след предсрочните избори през септември 1998 година, когато студентите излизат на улицата и свалят лейбъристите от власт. Европейският съюз обаче поставя ултиматум, според който този е последният шанс на Малта да се присъедини.

В Копенхаген островната държавица със сигурност ще получи покана, но дали ще стане действителен член зависи от това кой ще спечели вътрешния спор.

Пропагандната машина против членството като че ли е по-добре смазана. На тази страна е католическата църква, която има много силно влияние. 98% от населението са католици.



Църквата умело лобира против,



защото се страхува, че може да изгуби огромната си власт.

Малта е била британска колония от 1800 г. до 1964 г, когато получава своята независимост, а 10 години по-късно става република. От Кралството тя е наследила не само лявото движение по улиците и левия волан, но и прословутия консерватизъм. Малтиецът не е склонен да променя своето статукво. Във вестниците все по-често се появяват и окуражителни мнения от Великобритания да откажат членство в ЕС.

В Малта, за разлика от България, няма бедни. Силната протекционистична политика на държавата осигурява работа за всеки. Според последното преброяване жителите на островната държава са 360 хиляди. Най-ниската заплата е около 500 долара, а обикновеният чиновник получава 750 долара. За чужденците са въведени редица ограничения и получаването на трудово разрешение е изключително трудно. За да наеме чужденец, работодателят трябва да докаже, че няма малтиец с тази квалификация. Болниците и поликлиниките са безплатни за всички малтийци, а лекарствата - с ниски цени. Един български лекар, който работи тук, например няма право на частна практика. Той получава заплата в държавната болница около 600 лири, но неговият малтийски колега със същата квалификация си докарва три пъти повече, защото законът му позволява да работи с намалено работно време, за да може да отиде и в частния си кабинет.



Образованието също е без пари за малтийските деца



Държавата им дава безплатни учебници, картите за транспорт са с големи намаления, имат и стипендии в университета. В Малта законът казва, че чужденец не може да купува жилище за по-малко от 30 хиляди малтийски лири и къща за по-малко от 50 хиляди, за да могат местните да се възползват от по-добрите оферти. Има ограничения и за наемите. Един малтиец може да си наеме десет пъти по-евтино жилище, отколкото един чужденец заради фиксирания таван. Това е причина една трета от жилищната площ да пустее, защото местните не искат да отдават собствеността си на безценица, а от друга страна, не искат да влагат средства, за да я поддържат.

В Малта няма престъпност. Тук признават, че най-големите грижи на острова се прилагат за пенсионерите и котките. Редица основни хранителни продукти са с фиксирани цени. 1 л прясно мляко струва 26 цента, а кофичка кисело - 11 цента. През зимата е фиксирана цената за 3 килограма ябълки, които струват 1 лира. Хлябът също е със заковани цени. Страхът да не загубят всичко това ражда и основните подозрения на малтийците.

Те най-много се плашат, че след като станат част от разширена Европа,



страната им ще бъде залята от евтина квалифицирана работна ръка,



предимно от Словакия, Полша и Унгария. По време на преговорите с ЕС Малта и Кипър успяха да получат 7-годишен гратисен период след датата на членството, в който ще се налагат ограничения на броя на работници от страни от ЕС. В същото време малтийци ще могат да си търсят свободно работа в рамките на съюза. Това е един от козовете на националистите, който те използват в пропагандната си битка за ЕС и разясняват всеки ден на страниците на вестниците, в тв програми или в специално издадени брошури.

Другото извоювано от Малта ограничение е също за 7 години - докогато чужденците няма да имат право да купуват втора собственост. Основната част от малтийците, които са против членство в ЕС, са фермерите и по-възрастните хора. Фермерите изпитват панически страх за земята и за пазарите си. На острова земята е разпокъсана на малки парчета, почти всички са частна собственост или собственост на църквата, която тя отдава под аренда. Евтината работна ръка, която може да дойде от другите държави, ще остави местните без препитание. В момента Малта изнася картофи и лук, има лозя, от които произвежда прословутото малтийско вино. Фермерите се страхуват, че ще изкупят земите им или че ще бъдат принудени да продават стоката си предимно в Европа и така ще загубят част от досегашните си пазари.

В острата дискусия "за" и "против" малтийците се вълнуват от такива въпроси като например



какво ще стане със зайците,



които отглеждат на острова. Тук заешкото с чесън и вино е национално ястие и местните се вълнуват дали отглежданите от тях зайци няма да бъдат изнесени на европейските пазари. Отстрелът на прелетни птици, любимо хоби на повечето малтийски мъже, също е болна тема. Преговарящите с ЕС успяха да отвоюват и това забавление за 8-те хиляди малтийски ловци. Преговарящите се пребориха и за рибарите. Те отвоюваха правото им само малтийските рибари да могат да ловят риба в зона от 25 мили около трите острова на държавата. Няма да се дават разрешения на други, защото е достигнат максимумът на улова, уверява правителството. Договорено е ЕС да запише това споразумение като изключение в законите, които регламентират риболова в границите на съюза.

Малтийците питат техните преговарящи и за това ще се увеличи ли цената на хляба, след като станат членове на ЕС. Тъй като сега купуват евтина пшеница на международните борси, те са успели да си отвоюват правото да запазят досегашните си доставчици, вместо да купуват по-скъпа пшеница от страните от Евросъюза. Вълнува ги и дали след като станат членове, ще могат да си оставят старите печки и хладилници по тротоарите или пък в някоя долчинка, както правят сега, защото е твърде скъпо да платят на специална служба, която се занимава с изхвърлянето на подобни стари уреди. Отговорът е, че от ЕС са им обещали заем, за да се построи специално сметище, като преди това се обработят специалните вещества, които се съдържат в хладилните камери, защото иначе ги заплашва екокатастрофа. На заем от ЕС разчитат и за построяване на пречиствателни станции. В Малта нямат реки, извори, никаква питейна вода. За преработката на морската вода обаче са нужни огромни инвестиции. Болен въпрос за малтийците е дали няма да си развалят добрите отношения с арабските държави и най-вече с Либия, от която получават петрол. Трудно им е да преглътнат задължението да въведат визи за либийците, които са техни добри съседи и партньори. Либералите атакуват обикновените хора и със заплахата, че ще се обезценят спестяванията им, след като минат към еврото.

И все пак най-големият въпрос, който виси във въздуха на Малта, е



ще трябва ли този бастион на католицизма да разреши разводите и абортите



Църквата е категорично против. Общественото мнение е разделено, макар че лицемерието на обществото вече стига предела си. Макар и бракът като институция да е бетониран тук, много семейства живеят разделени, а тези, които забременяват нежелано, хващат самолета и абортират в Лондон. Заради религиозните си предразсъдъци малтийската жена не се подлага на никаква профилактика или прекъсване на бременността поради малформации на плода, в резултат на което се раждат много болни деца. Заради проблеми с брака заплашително расте броят на хомосексуалните връзки. Въпреки всичко сигурно е, че ако някой открито пледира в полза на разводите, той ще загуби властта си и покровителството на църквата. Затова и двете партии официално са против разводите в Малта да бъдат легализирани. Още повече че парламентарните избори са догодина през септември. Това, което обещават, е да признават разводите, получени в други страни. Малта е последната европейска държава, в която разводът не е разрешен.



Едва ли обаче в ЕС биха ги търпели дълго



с цялото това своеобразие.

Всичко онова, което се случва в Малта, а и в някои от другите малки държави, кандидатки за членство в ЕС, е част от оформящата се битка на "малките срещу големите" в ЕС. Малта се съпротивлява успешно, защото има ресурси и позиции, които не желае да загуби. Страхът от диктата на Брюксел тук не се прикрива.

Макар че историята има своя логика и тя трудно може да се промени дори и с този насрочен за март референдум. Младите хора в Малта искат промяна, те не желаят да живеят в златната клетка, построена от родителите им, и рано или късно тази промяна ще стане. Възрастните обаче в момента им дават добър урок - как една малка държава може и трябва да отстоява националните си интереси.