Не са много институциите, които са достатъчно могъщи, за да поставят на колене една независима държава. Повечето от тях упражняват властта си много внимателно; останалите пък са опасни фундаменталисти. Върховният съд на САЩ - и другите институции на американската федерална съдебна система - се включи директно в групата на последните, когато отказа да приеме внесеното от Аржентина обжалване на решение, произнесено от по-ниска съдебна инстанция. Последствията със сигурност ще бъдат страшни за Аржентина. По-общо казано, съдебното решение още повече ще затрудни държавите, които искат да се освободят от бремето на това да са свръхзадлъжнели. Това ще бъде много лошо за международните капиталови пазари. А също така ще намали националния суверенитет.

Страни по казуса са Аржентина и група от т.нар. фондове лешояди, начело с разполагащия с много средства и с доста спорна репутация хедж фонд "Елиът Асошиейтс", който иска от Буенос Айрес изцяло да погаси свой стар дълг. "Елиът" за първи път привлича широкото обществено внимание през 2000 г., когато завежда - и печели - подобен иск срещу Перу. Това е безпрецедентна



победа срещу суверенно правителство,



въпреки че става въпрос само за 90 млн. долара. Тя дълбоко разтърси международната финансова общност и накара Международният валутен фонд да направи опит да създаде съвсем нов съд за обявяване на фалит на държави. Случаят с Аржентина е много, много по-сериозен - страната дължи на "Елиът" над 1 милиард долара преди преструктурирането на дълга си. Общата сума, която страната дължи на свои кредитори, купили ценни книжа преди преструктурирането, е 15 млрд. долара. И ако "Елиът" получи това, за което настоява, и Аржентина изпълни съдебното решение, то и другите кредитори веднага ще поискат да им бъдат изплатени задълженията при същите условия, т.е. да изплатят сумите, които Аржентина е получила, преди два пъти да преструктурира дълговете си.

Разбира се, Буенос Айрес не иска да направи това. Аржентина обяви фалит и спря да изплаща дълговете си през 2002 г., в края на икономическа депресия, която доведе до свиване на икономиката с 28%, огромна девалвация на местната валута, а милиони жители на страната изгубиха работата си и гладуваха. По онова време това беше най-големият фалит, който светът някога бе виждал. (Накрая обаче "Лемън Брадърс" счупиха този рекорд.) Аржентина не погасява външния си дълг до 2005 г., когато страната предлага на кредиторите си сделка: дайте ни старите си облигации, които не са изплатени, и в замяна ние ще ви дадем нови ценни книжа с по-ниска номинална стойност. Трябва да направите това, тъй като ние ще платим това, което дължим по новоемитираните ценни книжа. (Това също така бе намек, че задълженията по старите облигации няма да бъдат изплатени.)



Аржентина спазва дадената дума



и след втора размяна на ценни книжа завършва през 2010 г. - 93% от притежателите на първоначално издадените дългови инструменти ги замениха. Размяната беше принудителна, за да е сигурно, че ще се реализира: притежателите на ценни книжа не можеха да се пазарят, те имаха право само да кажат дали ще участват, или не. Това все пак е държавен дълг. Ако държавата фалира, не много кредитори могат да я принудят да им изплати задълженията. На това разчита и "държавата". Обикновено повечето от притежателите на дългови инструменти просто приемат всяка оферта, която им бъде предложена. Така подобни замени се превръщат в утвърден начин, по който държавите преструктурират дълговете си, за да избегнат възможността да изпаднат във фалит за неопределен период от време.

Съдебният иск в Ню Йорк - този, който стигна до Върховния съд - бе заведен от притежатели на ценни книжа, които не са участвали в преструктурирането на дълга на Аржентина. Първоначално купуват дългови инструменти с голяма отстъпка и знаят как да използват начисленията на лихви върху просрочените задължения, за да превърнат номиналната стойност на неизплатения дълг в милиарди. Те са наясно, че няма да е лесно да получат пълния размер на сумите, които страната им дължи, но ако успеят, това ще бъде един от най-големите удари в историята на хедж фондовете.



Така започва играта на котка и мишка



между "Елиът" и Аржентина: "Елиът" се опитва да отнеме активите на Аржентина, а Аржентина се опитва да ги държи далеч от "Елиът". Един ден аржентинският ветроходен плавателен съд "Либерта" е конфискуван от властите в Гана с намерението да бъде предаден на "Елиът". Корабът е освободен едва след решение на Международния трибунал по морско право.

Зад всичките съдебни трикове стои сериозен дебат за фалита на една държава, или по-скоро за факта, че няма такова нещо като държавен банкрут. Страните не могат лесно да фалират: това почти винаги води до падане на правителството, а държавата не може да взима пари от чужбина в продължение на много години. Тъй като много страни имат дефицити, то за тях е изключително важно да могат да взимат пари.

Ако една държава обяви фалит и не може да плаща дълговете си, трябва да се намери начин да се реши този проблем, да влезе отново в международната финансова система и да може както самата тя, така и местните компании да се финансират с дълг. Тъй като страните обикновено не банкрутират, следващият най-добър начин е подмяната на дългови инструменти. За да проработи това, държавата длъжник трябва да плаща на притежателите на облигации, получени след преструктурирането на дълга, но да не плаща на тези, които са отказали да подменят старите си дългови инструменти за нови. Или никой няма да участва в замяна, както и нито една държава някога ще преструктурира дълга си.

Ето затова Бразилия, Франция, Мексико и



САЩ подкрепят Аржентина



в битката с "Елиът". Никой от тях не изпитва голямо съчувствие към Аржентина или към правителството й. Те обаче имат интерес да се поддържа правото на страните да плащат на една група кредитори и на друга да не се дават пари. И точно тук съдилищата в САЩ започват да стават изобретателни.

В продължение на години съдията Томас Гриса излиза с все по-строги решения срещу Аржентина, които обаче тя игнорира. След дълги години на безполезни жалби в съда Гриса се опита да направи прецедент. Обикновено когато този, който дава парите, е нарушил договорните задължения, то съдията ще произнесе присъда срещу него. Съдията Гриса обаче се погрижи за притежателите на облигации, които са получили по 30 цента срещу долар за преструктурирането на аржентинския дълг. Според него докато "Елиът" не получи в пълен размер дължимото й, то притежателите на преструктуриран дълг няма да си получат сумите.

Това разпореждане трябваше да бъде обжалвано, но Върховният съд не прие молбата, и то вече влезе в сила. Няма грешка: невинните са наказани. Притежателите на преструктурирани дългови инструменти не са направили нищо лошо, но няма начин те да получат в пълен размер и навреме това, което Аржентина им дължи. Поне докато не плати на "Елиът", което Буенос Айрес засега няма намерение да направи.