Когато Ройтерс съобщи в началото на април за случилото се в Черно море с американския разрушител "Доналд Кук", всичко беше прието като безвкусна шега. Но истина е, че за последните десет години това е може би е най-реалната и известна ситуация, в която алиансът и Русия са били изправени пред реален сблъсък.

"Доналд Кук" е един от първите кораби, които влизат в Черно море, за да демонстрират пред Кремъл засилено военно присъствие. Щатският ескадрен миноносец действа заедно с турските, румънските и българските военни, когато руски фронтови бомбардировач Су-24 започва да симулира атака срещу кораба. Това се повтаря 12 пъти. Случващото се става под погледа на пилотите на българските и румънските изтребители, които са вдигнати във въздуха да пазят "Доналд Кук".

Представителят на Пентагона полковник Стивън Уорън коментира за "Ройтерс", че руският бомбардировач е прелетял 12 пъти на малка височина недалеч от американския мононосец.

Той определя въпросните маневри като "застрашителни" и "недопустими", защото те "деморализират личния състав на кораба и влияят негативно върху общия психологически климат сред военнослужещите".

Корабът е патрулирал във водите в западната част на Черно море, когато се е случил инцидентът. След това плавателният съд е акостирал в румънското пристанище Костанца, а членовете на корабния екипаж са преминали необходими процедури с психолог, за



да се възстановят след преживения стрес



Колко още такива ситуации е имало на черноморската ни граница може само да гадаем. Със сигурност може да се каже, че играта на война между страните от НАТО и руската федерация накара алиансът да промени стратегията си далеч преди срещата на върха в Уелс, където обикновено става това. И ако сега все още може да се прочетат статии колко и какви кораби на алианса са влезли в Черно море, след няколко месеца това вече няма да е новина, защото със сигурност новата стратегия на пакта включва постоянно военно присъствие в региона след случилото се в Украйна.

Отсега е ясно, че срещата на върха ще трябва само да потвърди, че НАТО има нова стратегия за бъдещето си и то е по-тясно свързано с Русия. След случилото се в Украйна отново се заговори за врага, който през последните 20 години беше позабравен, а вниманието на алианса беше насочено към Близкия изток и Северна Африка. Защото досега всички вярваха, че реално няма пряка военна заплаха от Русия, но това вече се промени. Заради кризата в Украйна НАТО планира да увеличи военното присъствие в страните от Черноморския регион, които са нейни членове, съобщи помощник генералният секретар на съюза Тери Стаматопулос, цитиран от АФП. "Що се отнася до кризата в Украйна, ние показахме, че ще има повече самолети във въздуха, войници на земята и кораби в морето. Това означава



засилване на присъствието



на страните - членки на НАТО, които се намират в Черноморския регион", поясни Стаматопулос.

"Очевидно руската агресия срещу Украйна ще допринесе доста за решаване на необходимостта от силна колективна отбрана", коментира преди дни във Вашингтон генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен. Зад думите на Расмусен стоят намеренията на срещата на върха да бъде гласуван нов екшън план, който да помогне за засилване на колективната отбрана.

Първите индикации за съдържанието на документа дойдоха преди последната среща на министрите на отбраната от НАТО в началото на юни. Според неофициални източници в Брюксел, цитирани от clubz.bg, НАТО предлага на членуващите държави да създадат на доброволни начала съвместни сили, за да допълват взаимно отбранителните си възможности и да компенсират липсващите им средства с оглед променената от руско-украинската криза обстановка в Европа. Страните, сформирали съвместни сили, трябва да се договорят за общото им командване, правилата за използването и финансирането им. Тези формирования няма да отменят ангажиментите, които всеки съюзник има поотделно към колективната отбрана. "Тези сили



ще допълват отбранителното планиране



на НАТО", коментира източник от НАТО. "В отбранителните ни възможности има дефицити, особено ако погледнете по-малките съюзници. Но заедно те могат да създадат доста мощни пакети от сили", допълни той. За България това означава да развива съвместни сили заедно с Румъния и Турция, така че да гарантира сигурността на натовската граница в Черно море. Те ще бъдат подпомагани с присъствието на войски от водещите страни от НАТО, така че няма пробив в сигурността на източния фланг.

Реално неофициалната информация беше потвърдена на срещата на военните министри, а по-късно доразвита и от генералния секретар на пакта. Според Расмусен целта е НАТО да отговори на различните по характера си заплахи и кризи не само по границите на страните от Източна Европа, но и в Близкия изток и Африка. Планът ще оцени оборудването, необходимо преди заемане на позиции, обмена на разузнавателна информация и процедурите за ранно предупреждаване, както и укрепването на частите за реакция и специалните войски. "Също така разработваме нови планове за военни маневри, приспособени към новото състояние на сигурността", допълни Расмусен. "Разглеждаме в детайли възможностите за разполагане на нашите сили за отбрана и сдържане, както и каква комбинация от сили ни е необходима. Къде можем да ги разположим и каква е тяхната боеготовност за това."

След срещата на върха на НАТО през септември Расмусен очаква страните членки да поемат обратен курс на увеличаване на военните си бюджети. Това вече стана ясно и при посещението на генералния секретар у нас, когато той заяви, че България трябва да отделя повече пари за отбраната. В момента сме на първо място по намаляване на военния бюджет. В отговор и президентът Росен Плевнелиев, и премиерът Пламен Орешарски поеха ангажимент, че това ще се случи. И този път ще трябва да си изпълнят обещанието. Защото засиленото присъствие на НАТО в региона скоро няма да е новина.