Най-лесно е да се каже, че скандалът между земеделския министър Димитър Греков и шефа на фонд "Земеделие" Мирослав Николов е махленска свада, причинена от лична вражда между персоните, назначени да ръководят ключов икономически сектор. Проблемът обаче е много по-сериозен и няма да се реши с отстраняването на един, двама или 11 участници в скандала. Нещо повече - той може да доведе до санкции за България от Европейската комисия и да се окаже вреден както за получаващите субсидии, така и за всички български данъкоплатци. Обвиненията в лично облагодетелстване, раздаването на огромни бонуси, лобирането за "мои" и "наши" фирми и ферми, сигналите до прокуратурата се случват на фона на пълната бъркотия за приключващия програмен период и неясноти за директните плащания и програмата за селските райони за периода 2014-2020 г. На карта са поставени 15 млрд. лева.

Критичната ситуация обаче дълго време



изобщо не впечатляваше властимащите



Покрай разправиите стана ясно например, че управителният съвет на фонд "Земеделие" не се е събирал от поне два месеца. Във фонда от година залежават около 900 проекта. Заради липса на сертифициращ орган вече разплатени близо 2 милиарда лева са под заплаха да ни бъдат отрязани от Брюксел. Ако работата по проектите за развитие на селските райони продължи да се бави, те няма да могат да бъдат завършени през следващата година и парите за тях също ще бъдат загубени. Има опасност и за неразплатени пари от 2012 г. На фона на слабите приходи в хазната и исканията за актуализация на бюджета загубата на пари по европрограмите би била фатална за финансите на държавата. А да не забравяме, че замразени и с риск да натежат пак на бюджета са и около милиард и половина лева по спряната от Брюксел ОП "Околна среда". Затова след множество предупреждения и сигнали няколко големи сдружения - Асоциацията на земеделските производители в България, Българската асоциация на консултантите по европейските програми, Националната асоциация на зърнопроизводителите и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, излязоха с обща декларация и заплашиха с протести.

Това вече накара правителството да се размърда. Премиерът Пламен Орешарски лично привика в понеделник враждуващите страни и



нареди скандалът да бъде потушен



Греков и Николов си стиснаха ръцете пред камерите - "в услуга на фермерите". А БСП толкова се престара в рекламирането на постигнатия мир, че изпрати гневна декларация до медиите, в която се възмущава "от продължаващите медийни спекулации за напрежение между министър Димитър Греков и ръководството на Държавен фонд "Земеделие" в лицето на неговия изпълнителен директор Мирослав Николов". По ирония на съдбата това се случи точно час преди битката да се разгори с пълна сила и да стане по-грозна от всякога.

Само за 15 минути насроченото за сряда заседание на управата на фонда се изроди във фарс. Според официалния дневен ред то трябваше да свърши доста работа - да гледа отчет за усвояването на парите по Програмата за развитие на селските райони, разпределение на парите за ваксини, субсидиите за пропаднали площи и за животновъдство... До тези точки обаче изобщо не се е стигнало, въпреки декларациите на Греков в началото на седмицата, че всичко освен решаването на проблемите на земеделските производители е маловажно. Защото още в началото министърът е поискал оставките на Николов и заместничката му Виолета Александрова, а те, разбира се, за пореден път отказали. Версиите как са се развили нещата след това се разминават. Според Николов част от членовете на УС са напускали заседанието. Според земеделското министерство всички членове на УС са хвърлили оставки в знак на протест срещу действията на Николов и Александрова. Защо обаче УС направо не е уволнил двамата, като е недоволен от тях, не стана ясно. Не е ясно и защо само 48 часа след постигнатия при премиера мир министърът предприема стъпка, която със сигурност ще го взриви.



Кулминацията на целия фарс



беше неуспешният опит на ДАНС да отнеме достъпа до класифицирана информация на ръководството на фонда. Идеята е да бъдат принудени Николов и Александрова да се откажат от постовете си, тъй като те няма как да останат шефове, ако нямат допуск. Всеки опит на журналистите да разберат какво точно се е случило на фаталното заседание удря на камък. Оказа се, че е тайна кои поименно са членове на УС на ДФЗ, както и колко души са присъствали на заседанието и как са гласували.

Публична тайна е, че свадата между земеделското министерство и фонд "Земеделие" е последица и от разрива между доскорошните коалиционни партньори ДПС и БСП. По братски двете партии си поделиха сектор "Земеделие" - министерството бе дадено на ДПС, а фонда - на БСП. Но когато се разбра, че на министъра му остават броени дни, а и ръководството на фонда няма голям шанс да се задържи след избора на ново редовно правителство, нещата излязоха извън контрол. Димитър Греков директно поиска оставките на Мирослав Николов и на заместничката му Виолета Александрова. Според министъра управата на разплащателната агенция е виновна за недопустими забавяния към общини и фирми, както и че контактите с бенефициентите и министерството са блокирани. Последва ответна реакция - Николов обвини министъра, че е лобирал за проект на своя фирма. Греков наистина е участвал в такава фирма, но е излязъл от нея дни преди назначението си. И двете враждуващи страни пратиха сигнали до прокуратурата.

Както често става, в хода на подобен скандал,



се разкриват доста порочни практики,



които са били грижливо укривани, докато е имало мирно съвместно съществуване. Например че фонд "Земеделие" отново одобрява проекти за покупка на луксозни автомобили. В предни години това бе честа практика по проекти за развитие на селските райони, най-вече на туризма в тях, но впоследствие земеделското министерство издаде изрична забрана за това. Срещу купуването на скъпи автомобили, хеликоптери и дори яхти остро реагираха и от Брюксел. Европейската комисия категорично отказва да превежда пари за лимузини, яхти, джипове и вертолети, защото подобни разходи "не отговарят на приоритетите на програмата". Затова разплатените вече 3 млн. лв. за подобни придобивки са отписани и остават за сметка на българския бюджет.

Покрай размяната на компромати министерството и фондът съвсем забравиха, че имат една основна задача, преди министърът да напусне поста си -



да спасят 1 млрд. евро. за българското земеделие



Парите вече са изплатени, но при последващи проверки е установено, че има нарушения при провеждането на обществени поръчки. Нещо, което провали например програмата за околната среда. Оказа се обаче, че одитор изобщо няма. Тук вече лъсва тотално административно безхаберие. За повече от година земеделското министерство не е успяло да избере сертифициращ орган. След молби от българска страна Брюксел даде отсрочка от 1 месец и до 30 юли трябва да представим отговорите и отчетите на сертифициращия орган. От министерството се кълнат, че до края на юли одитор ще има. Как той ще успее да провери спорните поръчки и да убеди Европейската комисия, че всичко е наред, не се знае.

Проблеми се създават и на животновъдите, които също заплашиха с протести. Заради свадите УС не може да се събере и да вземе решение да разпредели 10 млн. лв. за имунопрофилактика. В цялата страна вече върлуват болести по животните, предупредиха животновъдите.

Друг риск е да се загубят близо 1 млрд. лева от 2012 г. По правилото n+2 те трябва да се усвоят до края на 2014 г., за да не бъдат отписани. За тази цел фондът трябва да разплаща месечно над 130 млн. лв. А на практика досега са разплатени около 10% от цялата сума. Докато тече битката за власт в разплащателната агенция, никой от служителите й няма да посмее да подпише каквото и да е.

В резултат на всички тези битки е напълно е възможно



да бъде отнета акредитацията на ДФЗ като разплащателна агенция



Развръзката ще дойде съвсем скоро - в края на юли, когато ЕК трябва да реши може ли да поверява изобщо пари за земеделие на България. Защото точно през фонд "Земеделие" минават огромни за страната ни средства - до 2020 г. те ще надхвърлят 15 милиарда лева. И ако досега изглеждаше, че скандалът може да има и добри страни - например прокуратурата да реши да заработи по изпратените й сигнали и най-после стане ясно кой какви ги е вършил в земеделието - негативите и опасностите не само за земеделците, но и за страната вече изглеждат все по-реални. Независимо коя партия ще остане няколко месеца повече в сектора, едно е ясно - големите губещи са земеделските производители и селските общини - заради забавените проекти и заради пропуснатите ползи.