Българският парламент е на път да се превърне във военнополеви съд, който понякога решава според доказателства, а друг път - според стратегии и целесъобразности.

Близо 100 депутати от НДСВ и ДПС внесоха спешна поправка в закона за приватизацията, с която освен че предизвикаха шумен скандал и обявиха открита война на съдебната власт,



поставиха под съмнение куп правни и конституционни принципи



Според предлаганата промяна всички актове на Агенцията за приватизация и на Министерския съвет, отнасящи се до приватизацията на търговски дружества, за които има одобрена стратегия от Народното събрание, няма да подлежат на обжалване и протестиране, в това число и по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд. Законопроектът на управляващите предвижда поправката да влезе в сила със задна дата - 23 март 2002 г., както и да обезсили вече постановени съдебни решения и да прекрати висящи съдебни производства.

Иначе казано, това решава проблемите на управляващите с "Булгартабак" и БТК, защото парламентът е приел стратегии за продажбата им. При тютюневия холдинг Агенцията за приватизация избра купувач - "Тобако кепитал партнерс". След атака от останалите кандидати Върховният административен съд отмени този избор. Ако влезе поправката, това решение на съда ще бъде обезсилено и процедурата по продажбата ще продължи, откъдето е спряна. Или "Партньорите" ще купят 80% от тютюневия холдинг.

За телекома има решение на Агенцията за приватизация, с което "Вива венчърс холдинг" е обявено за купувач. То също е атакувано пред ВАС. Преди няколко дни и Върховната административна прокуратура внесе във ВАС искане да се прогласи нищожността на решението на АП. Ако предлаганата от управляващото мнозинство поправка бъде приета, няма да има дело и в крайна сметка "Вива венчърс" ще купи БТК.

Дотук за целесъобразността. Защото замислената от управляващото мнозинство поправка поражда куп въпросителни и опасения.

В чл. 120, ал. 2 на конституцията е записано, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Т.е. парламентът е в правото си да определя случаи, при които може да няма съдебен контрол.

В момента има такива случаи, които дори са минали през атака в Конституционния съд. Например не може да се обжалва в съд отнемането или недаването на лиценз на застрахователно дружество, изгонването на чужденец от МВР заради заплаха за националната сигурност и др. Винаги когато Конституционният съд е пускал такива текстове, обаче изрично е казвал, че



с това право законодателят не трябва да злоупотребява



Със сегашната промяна управляващите са на път да направят точно това. Първо, част от вносителите обявиха, че тази поправка е политически акт. Нещо, което изобщо не се връзва с правото и демокрацията. Второ, депутатите придават обратна сила на поправката, отменят вече взети съдебни решения, прекратяват висящи съдебни производства. Трябва да имат наистина някакви изключително силни аргументи, за да си позволят да нарушат конституционния баланс, свързан с разделението на властите - на изпълнителна, законодателна и съдебна.

Например да кажат, че държавата ще се срути, ако не се получат парите от приватизацията на БТК и "Булгартабак", че имат достатъчно данни, че съдът е корумпиран и действа в услуга на някоя група или групировка... Така може би избирателите да ги разберат донякъде.

Но управляващите обясняват действията си единствено с нуждите да водят политическа война със своите врагове (цитат по Доган). Това е твърде опасно поради няколко причини.

Ако говорим за конкретните случаи, каква е гаранцията, че правителството и Агенцията по приватизацията ще спазят стратегията за БТК и "Булгартабак", приети от парламента? Ами и двете сделки се оспорват именно несъответствията между решенията на агенцията и стратегиите. Кой тогава ще контролира тези сделки? Парламентът, в който управляващото мнозинство стои зад кабинета? Какъв е проблемът то



да подкрепи своите министри дори ако те не следват стратегията,



понеже обратното ще означава, че трябва да подадат оставки? А това не е политически целесъобразно.

Ако говорим по принцип, има ли гаранция, че утре на депутатите няма да им хрумне да забранят на прокуратурата да разследва, а на съда - да осъжда някой престъпник, защото на парламентарното мнозинство той им се видял симпатичен? Когато парламентът направи едно изключение, може да му хареса и да продължи, докато изключенията станат практика.

Така че управляващото мнозинство трябва добре да помисли, преди да гласува поправката. Както признава Доган, макар да не назовава имена, войната се води отдавна. Щом сега НДСВ и ДПС я доразпалват, магистратите ще отвърнат. Но в държава ли ще живеем или на бойно поле?