|
- Доц. Велинов, как си обяснявате бруталните случаи на насилие напоследък? Син разчлени баща си, баща удуши децата си, военен простреля футболист със 7 куршума. Доколко социалната реалност е допринесла за тези престъпления?
- Социалната реалност винаги има значение. Първо - генералната, общата база - държавно устройство, политическа среда и най-вече законовата база, която определя границите на допустимото и недопустимото човешко поведение. От тук излизат и другите, по-важни за конкретния момент междинни фактори. Те не са спонтанни, те са резултат на базисните тенденции в развитието на обществото.
-----------------
За конкретната социална среда трябва да употребя една дума - аномия. Това означава състояние на дезорганизираност на обществото, когато отслабват значенията и въздействията на регулиращите норми, когато човек, без да е антисоциален става такъв, защото никой не се съобразява с нормите, и самото общество не е в състояние да наложи правила на просоциално поведение. Това го виждаме ежедневно. При една стриктна система - не говоря респектираща или ограничаваща - и в най-демократичните общества правилата са ясни. Докато правилата у нас не са ясни.
-----------------
Колко хора преминават на червено? Колко са на ръба на антисоциалното поведение, а склонността към спазване на правилата в обществото е много дълбоко деформирана?
- И в Америка ученици разстрелват, в Белгия педофили изнасилват деца. А това са уредени държави.
- Но това са отделни индивиди, не е масово явление. В състоянието на аномия нарушаването на правилата е масово. При едно масово нарушаване на правилата рискът отделният индивид да се поддаде на някакъв импулс и да направи асоциално действие е по-голям, отколкото в една стабилна държава с ясни регламенти.
- Тоест социалните фактори имат голямо значение за дадено действие.
- В болестта социалните фактори имат много важно отношение. За да се лекува пълноценно един душевно болен, се искат много пари и прецизна организация, което у нас е недостатъчно. Това е фактор, който има превантивна стойност срещу опасното поведение на душевно болния.
- Опасни ли са психично болните?
- Рядко. Хората се плашат повече от тях, защото техните антисоциални действия са много фрапантни, изненадващи, понякога свързани с абсурдни действия. Но само около 6% от душевно болните са опасни. Всички останали носят на гърба си страха на обществото от тази малка част.
- Как могат близките на психично болни да са сигурни, че техните роднини не са в 6-те процента? И как да се предпазват от тях, ако са?
- Семействата на болните са една микросоциална група, която би могла да организира живота си така, че да намали опасността. Говорим за емоционална подкрепа, топлота, комфорт, грижа, толерантно отношение, ненасилие. Липсата на тези неща стимулира за престъпни действия и психично здрави хора. Семейството трябва да даде на детето модели за успешно справяне. При душевно болните нещата стоят не много различно. Ако болният бъде отглеждан с грижа и любов, ако бъде възприеман с толерантност като различен в една топла, а не отхвърляща атмосфера... Ние всички сме склонни да отхвърлим човека, когото не разбираме.
----------------
Ако близките бъдат научени как да разбират и възприемат болестта, как да се справят с нея и как да разпознават най-малките белези на влошаване... Но това е дълъг процес, който иска много специалисти и много пари. Болният е със своите преживявания, но ако е поставен в толерантна среда и при пълноценно медицинско обслужване, неговите преживявания няма да надделеят. При изследване преди 10 години се оказа, че душевно болните стават опасни, когато се десоциализират, а не само поради болестта си. Социалната реалност може да влияе провокиращо за опасни действия или да предпазва от такива.
------------------
- Колко от съдебните случаи, с които са занимавате, са дело на богати болни?
- Не бих казал, че това се случва често. Болестта протича по сходен начин при бедните и богатите. Но богатите имат възможности за консултации, лечение, други процедури, които обикновеният пациент, който разчита само на държавното здравеопазване, не може да си позволи. Не случайно изцяло държавно осигурени са психично и онкологично болните. Тези, които обществото много трудно приема като пълноправни свои членове. Това са хора, които страдат твърде интензивно и натоварват психичния комфорт на обществото.
- А може ли антисоциалното поведение да се тълкува като опит на душевно болните да привлекат вниманието към себе си?
- Това важи не за душевно болните, а за тези, които имат личностно разстройство. 3% от хората имат личностно разстройство, т.е. малко са тези, които вършат екстремни действия, за да привлекат внимание.