:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,930,799
Активни 93
Страници 5,796
За един ден 1,302,066
АНАЛИЗ

Евросъюзът отвътре: Какво разширяване?

Социологическо проучване показва, че жителите на ЕС не са много наясно, че ще се приемат нови държави и кои ще са те
Европейският съюз щял да се разширява. Да сте чували подобно нещо, сети се да запита социологическата служба на ЕС в навечерието на историческата среща в Копенхаген. Ден преди сбирката на държавните и правителствените глави на 15-те, на която ще бъдат поканени 10 нови членки, а България и Румъния трепетно ще очакват да им кажат дата за приемане, Евробарометър обобщи на 11 декември резултатите от шокиращо проучване. То показва, че близо половината западняци нямат представа какво ще се случва в Европа. И не ги интересува.

Една четвърт от запитаните граждани в 15-те членки на ЕС откровено заявяват, че никога не са чували за каквото и да е разширяване на организацията. Те си мислят, че Европа се дели както винаги на Западна и Източна и че всеки си остава там, където е бил. Най-неинформирани по въпроса за разширяването се оказват британците. "Така ли, какво разширяване?", питали 49% от анкетираните по телефона граждани на Острова.

Все пак повечето западноевропейци са чували, че ЕС ще се разширява, но това не ги прави особено компетентни по въпроса.



44 на сто от тях не са били способни да назоват никоя държава от кандидатките за членство,



но иначе са знаели, че има такива кандидатки. 25 на сто са си спомнили за Полша. За останалите страни (сред които и България) са се сетили не повече от 10% от запитаните. Затова пък 21% са заявили категорично, че в Копенхаген ще бъде приета Турция. Мнозина от запитаните "стари" европейци са били убедени, че предстои приемане на Швеция, Финландия, Ирландия и други държави, които отдавна членуват в ЕС.

И какво излиза? Тръгнали Западна и Източна Европа на сватба, но не разбрали, че ще се женят. Разтревожени от слабата информираност на европейците за собственото им бъдеще, Франция и Германия поеха инициативата да съберат в Братислава, столицата на Словакия, журналисти от "старите" и "новите" страни в Голяма Европа. Европейският институт в Берлин изпълни по германски точно задачата да организира на 6 и 7 декември семинара "Европа пред своето обединение", на който стана ясно, че медиите и политиците носят споделена отговорност за лошата информираност на европейското общество.

Най-голяма вина обаче се пада на десетките хиляди еврочиновници в Брюксел, чиито мъгляви проекти и неясни послания отегчават хората и ги изпълват с мнителност. "Европа е елитарна и затова е зле информирана", констатираха специалисти, които от години се занимават с популяризиране на европейската идея. Факт е, че сред по-образованите хора в Европа идеята за разширяването се подкрепя от 67% от запитаните, докато при по-необразованите подкрепата е само 43%. Общото европейското бъдеще се харесва главно с три неща - мира, свободното пътуване и еврото (заради по-удобното пазаруване, но не и заради повишаването на цените). Лошите чувства се свързват с



бюрокрацията в Брюксел и с нейното прахосничество



Журналистите на семинара станаха свидетели какви бели могат да правят еврократите, когато започна да ги поучава Рейо Кемпинен, личният говорител на председателя на Еврокомисията Романо Проди. След като им обяви с величествен тон, че и той е бил допреди 10 години като тях, но е стигнал до пост, откъдето всичко се вижда, високият близо 2 метра финландец обясни защо служителите в Комисията са недосегаеми. "Ако вашите народи са недоволни, могат най-много да свалят своите правителства", каза той. Залата го слушаше необичайно притихнала, докато в един момент нервите на говорителя на френското Министерство на външните работи Франсоа Ривасо не издържаха и той удари по масата: "Протестирам! Ние имаме обща отговорност!"

Заместник-председателят на Комисията по европейски въпроси към Националното събрание на Франция Рене Андре даде друг пример как не трябва да се общува с европейските народи. Той изрази съжаление за ненавременното изявление на бившия президент Жискар д'Естен, председател на Конвента на ЕС, който крайно недипломатично обяви несъгласието си да бъде поканена Турция на преговори за приемане в ЕС. Последвалата международна политическа буря и медийна шумотевица създаде впечатление у французите, че в Копенхаген на 12-13 декември ще бъде приемана Турция, която още не е започнала преговори, а не 10-те кандидатки, които са завършили преговорите, констатира Рене Андре. Започнахме дебат за страна, която дори не е в дневния ред на организацията, заяви той.



Грешните послания са причина и за евроскептицизма,



обясни френският депутат. Когато европейците заявяват, че ги е страх от разширяването, изтъкват главно два аргумента: първо, от Източна Европа ще започне прилив на имигранти; второ, западни капитали ще отидат на Изток заради по-евтината работна ръка там. Крайният резултат и от двата процеса ще бъде безработица на Запад. Грешката в това съждение, каза Андре Рене, е, че прогнозата се основава на представата за стагнация в икономиката. Забравя се какви обширни ненаситени пазари има на Изток. Те ще стимулират производството на Запад и ще задържат населението на Изток. Резултатът ще бъде повече работни места и в двете части на Европа.

Красива представа за европейска хармония, но дали не е само пожелателно мислене? Като например идеята за европейска армия, която претърпя първото си поражение още преди да бъде сформирана. Бригадният генерал Волфганг Майер, постоянен представител на Германия в ЕС, описа пред журналистическия форум в Братислава бляскавото бъдеще на планираната 60-хилядна европейска сила за бързо реагиране. "Смятаме, че изграждането на подобна сила за бързо реагиране на НАТО ще бъде само допълнение към европейската, а не обратното", каза той. На въпрос на вестник "Сега" защо евроармията няма да направи дебюта си с мироопазваща мисия в Македония, както се очакваше, а се готви за по-скромна изява в Босна, генералът изплю камъчето: "Попречиха ни споровете между Турция и Гърция." Турция не дава съоръжения на НАТО за нуждите на ЕС и затова евроармията не може да поеме щафетата от натовските сили КФОР в Македония, а трябва да отиде на смяна на силите на ООН в Босна - СФОР. Освен това Европа ще прати там не истински войници, а само граждански сили за обучение на босненски полицаи. Излиза, че евроармията изпада в парализа при първия междудържавен спор в Европа, което поражда въпроса: какви конфликти ще решава, щом й трябва всеобщо съгласие, за да функционира?

Ако има нещо, по което Европа да показва рядко единство напоследък, е натискът за затваряне на част от АЕЦ "Козлодуй".



Нито една страна от 15-те "стари" не се обади в наша защита,

нито една от кандидатките не показа съчувствие към проблема ни. Защо се оплаквате?, реагира учудено френската министърка по европейските въпроси Ноел Льоноар. "Тук, в Словакия, е централата "Бохунице", която ще бъде затворена. Не мисля, че спирането на тази атомна електроцентрала създава трудности с общественото мнение. В Чехия ще бъде затворена АЕЦ "Темелин", както и една централа в Литва ("Игналина"). Решението бе взето по един и същ начин за всички страни. Имаше по-силни или по-слаби реакции, но всички го приеха."

Само че другите първо влизат в ЕС, а после ще затварят реактори, докато при нас е обратното - обещаваме, че ще затворим 3-и и 4-и реактор до края на 2006 г., а ни отговарят, че харесват стремежа ни да се присъединим към тях в началото на 2007 г.

Висш дипломат от средите на преговарящите обясни за "Сега" в Братислава защо другите засегнати се спотайват. "В ЕС все още няма утвърдени единни нормативи (acquis communautaiter) за ядрена безопасност. Вероятно те ще бъдат приети още преди да дойде срокът за спиране на реакторите в Словакия, Чехия и Литва. Тъй като във Франция и в други страни от ЕС има по-стари реактори с характеристиките на източноевропейските, възможно е да се приемат компромисни нормативи, в които да се вместят и нарочените за опасни реактори в новоприетите страни. Тогава "новите" ще поискат предоговаряне на условията за спирането им и може да ги спасят за още няколко години. Ако те извършат такъв пробив, България може да се възползва от него и също да поиска преразглеждане на искането за затваряне на четирите малки реактора в "Козлодуй". Дори и да са спрени, могат пак да заработят след години."

Дипломатическа хитрост? Ако стане така, сегашният екип за преговори би трябвало да влезе в учебниците по дипломатическо майсторство. Представяте ли си: получаваме и ЕС, и реакторите. Твърде хубаво, за да е възможно. Досега най-хубавото, за което можехме да мечтаем, бе поне да разменим едното за другото.

Докато се надяваме обаче някой друг да ни свърши работата за ЕС, няма да помръднем много към Европа. Дори от самолет се вижда защо Словакия заслужава да бъде поканена, а България - не. Страната - подредена, нивите - обработени, къщите - спретнати, дори с басейнчета. А по-отблизо се вижда, че Словакия е тръгнала от същото социалистическо равнище като България, но е преметена, обновена, хората са приветливи. Накратко - докато у нас е крадено и унищожавано, там са пазили и работили.
982
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД