Жестоките убийства се случват вече всяка седмица. Павел Пенчев уби майка си и двете си деца, съпруга уби мъжа си със сатър, синът им разчлени трупа и хвърли част от парчетата на улицата, Мирослав Господинов уби майка си и рани тежко баща си. Смразяващи прояви на агресия.

Какво става? Какви са причините за ужасяваща жестокост? "Сега" разговаря със съдебни психиатри, психолог, социален антрополог. Диагнозата, която те поставиха, звучи страшно. Българското общество е болно от аномия. От латински - беззаконие.

Аномията е небалансираност на нравствените, икономическите, политическите и културни ценности и на поведенческите ориентации и е най-сериозният проблем на обществата в преход.

В тези общества е разрушена общата ценностна система. Представата кое е добро и кое е лошо, нравствено и безнравствено, справедливо и несправедливо изразява групови интереси, а не на цялото общество. В резултат - солидарността, единството на целите, взаимното доверие и откритият диалог са в дълбок упадък. Повсеместно и на всички равнища действа принципът "Всеки да се оправя сам". Това състояние на социалната система се нарича аномия.

Тя е най-опасната обществена болест, защото спира развитието на съответното общество. Появява се незабелязано, но много активно разрушава отвътре всяка конструктивна програма за социално-икономически промени. На повърхността на обществения живот аномията се проявява като рязък скок на противообщественото поведение: тотално неуважение към закона, лавинообразно разпространение на престъпността и жестокостта, ръст на броя на самоубийствата, господство на груповия егоизъм и равнодушие и разрушаване на приемствеността между поколенията.

Каква е прогнозата: ако тенденцията се запази, насилието във всякакви форми ще нараства. Но ще се прояви и още нещо - висок ръст на т.нар. автоимунни заболявания: рак, злокачествени тумори, душевни и психични заболявания, епидемии.

Това мрачно предвиждане е на социалния антрополог Харалан Александров. Той обяснява, че психичното здраве не зависи само от вътрешния мир на човека. Душата боледува, когато индивидът не може да прилага съзидателната си енергия в групата, в която живее, когато не може да участва в обществения живот. Това зависи и от културата на институциите да подканят човека да бъде креативен.

Когато ги няма тези пространства и когато единствените сполучливо самоорганизиращи се общности са на мафиотски принцип, поривът за участие се притъпява.

Александров наблюдавал хора от сравнително младото поколение, които се опитват да оцеляват и да създават семейство. При тях то, вместо среда за подкрепа, радост, много често се превръща в боклукчийска кофа. В него хората донасят и изсипват своите тежки и разрушителни преживявания. Когато енергията не може да бъде обърната навън и да се осъществи в някакъв тип конструктивно действие, се обръща навътре. Тогава се случва разрушителният взрив, който най-често се проявява в тежки отношения към най-близките хора - физически и психически тормоз.

"Ако не се направи усилие да се отворят възможности за конструктивно участие на хората в тяхната среда, групата е

обречена да се самоунищожи. Практически групи, които не успяват да се отворят и да създават, трябва да изведат енергията си или до някаква форма на тероризъм, или този тип агресия ще се реализира в друг тип поведение.

В крайна сметка това са все различни форми на себеунищожение", казва Александров.