|
Камен Банов: В такива случаи не можем да говорим просто за обичайното семейно насилие, явно са се създали условия, които да накарат този човек да изгуби вярата, че проблемите могат да се решават по друг начин. Но корените на такова поведение в повечето случаи са в детството на този човек - семейна среда, в която се практикува насилие, независимо дали физическо или психическо, затвърждава в детето модела - че това е начинът да се общува с хората. Затова винаги се интерпретира поведението на убиеца от гледна точна на това дали в семейството му е имало насилие и много често, когато престъплението бъде разкрито, това се потвърждава. Но убийците не се раждат такива, обществото ги създава.
Преживелите насилие стигат до убийства, това е класика. Разбира се нещата не са съвсем еднозначни, не значи, че човек извършил убийство, задължително е преживял насилие.
Неделчо Стойчев: Всички изследвания показват, че убиецът се формира в детството, в семейството си. Това е един от най-рисковите елементи във формирането на агресивна нагласа към околните.
- Очевидно не е задължително детето да бъде физически малтретирано, за да бъде изкривена психиката му, достатъчно ли е просто да израсне в среда на насилие, за да се превърне в убиец?
К.Б.: Определено. Ако бащата бие майката или обратно, защото има и такива случаи, а спрямо детето няма физически тормоз, това също е насилие. Как ще възприеме човешките отношения, освен че са базирани на насилие. Смята се, че шизогенните семейства, тези в които здрави родители раждат шозофреници, са на пръв поглед съвсем нормални - те са сочени за пример, добри съседи, няма скандали, но всичко се подчинява на железни правила, без никакви чувства. В семейството се усвояват социалните роли, детето бидейки дете на определен баща, се учи какво е да си баща, каква е ролята на мъжа. Ако таткото е насилник, вероятността синът му да стане такъв, е много голяма.
- Има ли градация на агресията в един такъв човек, за да стигне до убийство или това се случва спонтанно, отключено от някакъв фактор?
К.Б.: От гледна точка на убиеца, вероятно има ескалация, но тя би могла да бъде невидима, той може да не показва агресивните си чувства. Логиката е такава - когато човек успява да реализира агресивните си импулси в по-нормално поведение, дори да набиеш - това е по-близо до нормалното от убийството, значи агресията ти не намира чак такава мощ, както ако я сдържаш.
- Тоест по-скоро тези, които бият жените си, не ги убиват?
К.Б.: По-скоро тия дето бият жените си, жените им ги убиват накрая. Аз съм много против обаче този проблем да се поставя сексистки - мъжете бият жените си и това е. Жените не бият, но пък често подлагат съпрузите си на психически тормоз, има и такива, които бият децата си.
- Има и такива, които ги убиват, правят го и жени, и мъже. Как преодоляват вътрешната съпротива на обичта към децата си такива хора или не изпитват родителски чувства?
Н.С.: Обикновено такива родители натоварват с вина децата си, те стават изкупителна жертва на проблема в семейството между майката и бащата. Такъв човек посяга върху детето си като вид отмъщение, възмездие срещу половинката си. Защото в неговата субективна оценка, другият го е изиграл по някакъв начин, не е отговорил на очакванията му или смята, че ще го загуби. И по този начин парадоксално се насочва към детето.
При всички положения затова трябва да има някакви отклонения, поне ситуативни.
К.Б.: Пък и от обичта до омразата има една крачка, не можеш да мразиш някого, който ти е безразличен.
Н.С.: Тук изключваме случаите, в които бащата се прибира пиян, детето плаче, той го блъска и то умира. Говорим за тези, в които убийството е подготвено и за него има мотив. Като последният случай, в който баща удуши двете си деца, той дава обяснение защо го е направил. Както беше и при Даниела Терзийска - майката смята, че много се грижи за детето, по този начин не може да бъде достатъчно близо до мъжа си, той започва да не се прибира, да не й обръща внимание. И в кого е проблемът в налудното й съзнание - в детето.
К.Б.: Според мен в случая с бащата, който уби двете си деца, става дума за психотичен пристъп. Различните му обяснения, това, че уж майка му искала да ги убие - говорят за липса на адекватност. Докато човек като Терзийска ще измисли адекватно обяснение - някакви хора открадват детето с черно БМВ - неща, които върлуват в масовото съзнание са възпроизведени.
Не трябва да се мисли, че човек, който страда от психоза, задължително трябва да бъде ненормален или чудовищен във всяка минута от живота си. И той е като всички нас, и той си обича децата, но в един момент пренася проблемите върху децата си с представата, че като унищожи тези проблеми, това ще доведе до установяване на надмощие над другия в семейството, ще има въздействие над него.
- А какво се случва в съзнанието на един човек, който убива майка си или баща си?
Н.С.: Дете, което посяга на родителя си, независимо дали вече е пораснало, е или е било поставено в някакво безизходно положение, фрустрирано е за някаква много насъщна нужда. От родителя. Пренебрежението, незачитането, деперсонализирането на детето от родителя е вид насилие. Да не ти обръщат внимание е много по-тормозещо, отколкото да ти ударят един шамар. Тогава все пак присъстваш, обръщат ти внимание, важен си. Проблемът за липсващия баща е много голям, като липсващ не значи задължително да го няма. Той може по цял ден да си е вкъщи и да си чете вестник, но да не съществува в съзнанието на детето си, защото я няма нормалната емоционална връзка. Така то няма с кого да се идентифицира и започва да изгражда свой въображаем свят. В същото време майката става тотално обгрижваща майка, прехвърля цялото си внимание върху сина, като по този начин го лишава от всичко онова, което ще го изгради като личност. Това дете, когато вече е голям човек, отмъщава за всички тези пропуски и дефицити в семейството. Просто отношенията излизат извън нормалното.
- В последния случай, в който 21-годишно момче уби със секира баща си и наряза трупа му, то твърди, че е защитило майка си, защото той я е биел. Това достатъчен мотив ли е?
К.Б.: Всеки мъж може да го потвърди - няма син, който в повечето конфликти между родителите си, да не е заставал на страната на майката. Връзката между майката и сина е много силна, затова е силно и желанието му да се противопостави на бащата, да го измести, да застане на неговото място.
- Въпреки всички тези предпоставки за жестоко насилие в семейството, мизерията и изобщо социалният фактор, не са ли често водещи?
Н.С.: То и в обществото е така, когато се оголят инстинктите до там, че да се бориш за физическото си оцеляване, тогава другите неща - съзнание, морал, етика, в повечето случаи отпадат и губят значение. За да стигнеш до висше ниво на потребности, трябва другите да са задоволени. Когато си гладен, не се интересуваш от семейството като ценност. Ами стесняването на времевата перспектива - че ще завършиш добро образование, ще имаш работа, семейство - неща, които удържат деструктивните импулси - когато тази перспектива се скъсява може много лесно да стигнеш до извършване на престъпление, не само убийство, кражба, измама. Деградираш. Така че във всяко убийство има социален момент.
К.Б. Освен това мизерията не само прави хората по-първични, но някак си като че ли снижава способността им да мислят трезво, твърде силни са инстинктите. Имаше един случай в кв. "Модерно предградие" в София, жена уби мъжа си - военен полицай. Живеели са в пълна мизерия, той алкохолик, тя също си пийва, карат се и се бият непрекъснато. Тормозел и тъщата си. Съпругата го застрелва с неговия пистолет, когато той посяга да я удари с ютията. Това става в стаята, където спи детето и то не се събужда, представете си в какви условия е живяло то. Стигнали са до там, че не са имали друг изход, действали са по линията на чистите емоции.
Н.С.: А когато тя го прострелва, той не умира. Жена му и майка й обаче не викат Бърза помощ, той умира от кръвозагуба. Просто са го оставили да умре, защото ценностите им са били разбутани докрай.
- А има ли начин психическото насилие да бъде разпознато и предотвратено?
Н.С.: В семействата, където има насилие, нормалният модел за функциониране липсва. И това е.
К.Б.: Просто хората трябва да бъдат близо до чувствата си, да слушат любовта си, да слушат омразата си и да се опитат да ги използват адекватно. Не може да потискаш чувствата си и семейството ти да бъде нормално и да не продуцира дефекти.
Човек трябва да разбира какво става в него.