През есента на миналата година Джеймс Коул, номер 2 в Министерството на правосъдието на САЩ, изпраща любопитен имейл. Той е свързан с криминално разследване на схемите за избягване на данъчно облагане чрез офшорни сметки, прилагани от швейцарската банка "Креди сюис" и използвани от богати американци. "Можеш ли да ми дадеш най-новата информация докъде сме стигнали?", пита Коул Кати Кенийли, която ръководи проточилото се разследване на втората по големина банка в Швейцария. В имейла от 4 септември, чието съдържание "Нюзуик" получи, Коул добавя и следния детайл: "Разговарях с Бродерик Джонсън, който каза, че изпълнителният директор иска случаят да бъде разрешен."

Бродерик Джонсън е адвокат и бивш лобист, приближен на президента Барак Обама. През януари м.г. Обама го назначи за свой помощник и за секретар на кабинета му - задачата му е да си сътрудничи с различните правителствени ведомства, сред които е и Министерството на правосъдието. Имейлът на Коул е интересен, тъй като бившата лобистка фирма на Джонсън Collins Johnson Group защитава интересите на "Креди сюис". Важен е и моментът, в който мейлът е изпратен: Министерството на правосъдието току-що е финализирало сделка с швейцарски банки, които са се съгласили да платят глоби за това, че са позволили на свои американски клиенти да укриват данъци. В споразумението, което е най-голямото постижение на правосъдното министерство в продължилия 7 години кръстоносен поход срещу укриването на данъци чрез швейцарски частни банки, обаче не участват повече от дузина финансови институции, срещу които се води криминално разследване, особено "Креди сюис".

Изглежда намесата на Джонсън дава резултат. След 18 месеца в задънена улица банката започва сериозни преговори с Министерството на правосъдието. На 19 май "Креди сюис" се призна за виновна по обвинението в заговор с цел подпомагане за укриване на данъци в продължение на десетилетия до 2009 г. и се съгласи да плати най-голямата глоба в историята на САЩ - 2.6 трилиона долара, за това, че е съдействала да бъдат измамени Министерството на правосъдието, Данъчната служба в САЩ, Федералният резерв и Комисията по ценните книжа и борсите.



Голяма победа за правосъдното министерство, нали?



Има хора, които обаче отговарят отрицателно. Въпреки рекордно високата финансова санкция според тях "Креди сюис" се е отървала леко, тъй като не е принудена да разкрие имената на 22 000 американци, укрили над 12 млрд. долара в офшорни сметки чрез банката, както изчислява подкомисия в Сената.

Критиците, сред които настоящи и бивши служители на правосъдното ведомство, също са притеснени от имейла на Коул. "Това не са нормалните канали за комуникация", казва високопоставен служител, който е наясно с намесата на човек, доверен както на президента, така и на изпълнителния директор на една от най-влиятелните банки в света. (Говорител на Белия дом заяви, че Бродерик Джонсън е "протегнал ръка към Министерството на правосъдието, за да улесни разговорите, и не е участвал в преговорите или "лобирането" за споразумение. Говорител на "Креди сюис" отказа коментар. )

През 2009 г. най-голямата швейцарска банка "Ю Би Ес" постигна споразумение, чиито параметри са по-леки от наказанието на призналата се за виновна "Креди сюис". "Ю Би Ес" плати глоба от 780 млн. долара и по-късно бе принудена да разкрие имената на клиентите си, на които е помагала да измамят данъчните власти в САЩ. Втората част е фрапиращо нарушение на швейцарския закон за банковата тайна. "Ю Би Ес" разкри клиентите си едва след като правителството на Швейцария предприе спешни мерки, които позволиха на банката да предостави имената на около 4450 притежатели на сметки на Данъчната служба на САЩ и на следователите от Министерството на правосъдието. (Недекларирането на приходи, върху които по принцип трябва да се начислят данъци, не е престъпление според швейцарския наказателен закон, но на нарушителите се налагат глоби.)

Разкритията на "Ю Би Ес", благодарение на които бяха посочени и порицани чуждестранни частни банкери и американските им клиенти, се превърнаха в знаков трофей за правосъдното ведомство на САЩ във войната срещу укриването на данъци. Повече от дузина швейцарски и чуждестранни банки с големи клонове в Швейцария като HSBC станаха обект на криминални разследвания, а "Креди сюис" се оказа на челна позиция в този списък. През 2012 г. прокурорите обвиниха най-старата банка в Швейцария "Вегелин", че е подпомагала свои клиенти да укриват данъци, и малко по-късно, след като се призна за виновна, финансовата институция обяви, че преустановява дейност. От 2009 г. насам над 43 000 американци с тайни банкови сметки са се явили доброволно пред данъчните в САЩ.

Продължилото дълго разследване на "Креди сюис", което e пряко свързано с казуса на "Ю Би Ес" и разкритите 4450 имена, бе смятано за следващия голям успех за прокурорите, но трофеят се оказа неочакван. С "Ю Би Ес" "въпросът с имената беше по-важен от стойността на глобата и затова преговорите (с Министерството на правосъдието) вървяха много, много трудно", казва бивш служител във ведомството. "Постигнатата договорка промени банкирането."



"Креди сюис" предостави на правосъдното министерство само 238 имена,



но те не бяха особено ценни. "В интерес на истината, смятам, че повечето от клиентите, които разкриха, са покойници", казва човек, запознат с казуса.

Едуард Робинс, който е данъчен адвокат в Бевърли Хилс, Калифорния, и в продължение на 11 години до 2004 г. е бил ръководител на данъчен отдел в прокурорския офис, отговарящ за Централна Калифорния към Министерството на правосъдието, смята, че американският изпълнителен директор на "Креди сюис" Брейди Дуган "вероятно ще бъде награден в Цюрих за това, че е съумял да защити имената на клиентите".

"Нюзуик" научи от два запознати със случая източника, че "Креди сюис" е била готова да предостави имената на 7500 свои клиенти американци преди повече от година. Тогава обаче швейцарското правителство предупреди банката, че нейни високопоставени служители могат да попаднат зад решетките, ако имената на собственици на сметки бъдат разкрити. Причината: швейцарското законодателство защитава конфиденциалността на клиентите, които са изключително важни за статута на Швейцария на един от водещите данъчни оазиси с активи от около 2.2 трилиона долара.

Според един от източниците "Креди сюис" е била "хваната в менгеме". Това доведе до безизходно положение и превърна договорката с Министерството на правосъдието в изключителна, но пък и доста озадачи критиците. Не само че "Креди сюис" успя да избегне възможността да издаде клиентите си, но и на никой от ръководството на банката не бяха предявени обвинения, въпреки че "Креди сюис" призна за тайни тактики, целящи да подведат разследването - от унищожаването на документи за банкови сметки до раздаването на укрилите данъци клиенти кредитни карти за офшорни сметки и тайно внасяне на пари за тях в САЩ. Банката също така няма да се лиши от американските си разрешителни за банкова и инвестиционна консултантска дейност, което сериозно би й навредило.

Вместо това 28-а по големина банка в света написа един чек. Изпълнителният директор Дуган дори каза на инвеститорите, че глобата от 2.6 млрд. долара няма да има никакво материално влияние върху банката. "Все едно, че "Креди сюис" се отърва от проблема", заяви пред "Нюзуик" бивш високопоставен служител в Министерството на правосъдието.



Как банката успя да се измъкне, без да бъде смазана?



Правосъдното министерство имаше силен коз: през 2011 г. прокурорите получиха разрешение да принудят "Креди сюис" да предаде документите, имената на американските си клиенти и детайли за сметките им. Представителството на Федералния резерв в Ню Йорк даде на правосъдното министерство зелена светлина да действа, твърдят двама души, запознати със случая. (Андреа Прийст, която е говорител на офиса на Федералния резерв в Ню Йорк, отказа коментар по въпроса.) Това обаче не се случи, защото според Брус Шварц, ръководител на отдела в Министерството на правосъдието, който си сътрудничи с Държавния департамент, ако това стане, ще доведе до пагубни последствия: швейцарското правителство ще издаде блокираща заповед, което няма да позволи на "Креди сюис" да се съобрази с иска на американските прокурори и съдът в САЩ ще реши, че банката проявява неуважение. Това ще доведе до налагането на тежки глоби за всеки ден, в който не е изпълнено искането, и накрая банката ще обяви фалит. Ако банката откаже да плаща глобите, то федералните власти ще са принудени да изземат активи като корпоративната й сграда, която се намира на Медисън авеню в Ню Йорк. Цената на акциите на "Креди сюис" може да се срине, което пък ще предизвика глобални финансови трусове.

Отговорът, който Кати Кенийли изпраща на Джеймс Коул на имейла от 4 септември потвърждава, че натискът върху "Креди сюис" се увеличава. "Екипът от прокурори продължава разследването, показват сметки на клиенти пред съдебните заседатели, а също така и разпитва други свидетели, готови да сътрудничат", пише Кенийли в мейла, до който се добра и "Нюзуик".

Заплахата от сериозни действия срещу банката е преувеличена според хора, запознати със случая. Миналата есен Федералният резерв отхвърли обвиненията срещу швейцарската банка, като обяви, че "Креди сюис" е "системно важна" за глобалната икономика; с други думи "прекалено голяма е, за да бъде срината".

През миналия октомври Кенийли казва на адвокатите на "Креди сюис", че правосъдното министерство е "готово да предяви обвинения" и банката приема заплахата като "реална", казва източник от финансовата институция. През февруари м.г. Сенатската постоянна подкомисия за разследвания, оглавявана от сенатора демократ от Мичигън Карл Левин, ожесточено нападна Коул заради протаканото разследване на "Креди сюис". "В основата на проблема стоят имена, имена, имена. Трябваше да вземете имената", заяви Левин.

Под клетва Джеймс Коул се оплака, че е "трудно" и "отчайващо" да се пребориш с швейцарската банкова тайна. Това смая сенатор Левин и много бивши служители на правосъдното министерство, както и адвокати по данъчно право. Според Коул по-големите правомощия на следователите не са "ефективен начин, за да получим документите". "Швейцарците ни блокират", допълва той. Вътрешни хора от Министерството на правосъдието казват - обществената критика, отправена от Левин, и схващането, че банките нарушителки са "прекалено големи, за да фалират", притеснява се Коул.

Малко след изслушването в Сената Джеймс Коул много пъти разговаря с представители на нюйоркския клон на Федералния резерв. Оттам разбира, че обвинителният акт ще означава "незабавна смърт" за банката и че глобата от 2.6 млрд. долара "ще бъде чудо за три дни", т.е. няма да съсипе швейцарците. В средата на март Коул и Кенийли официално спират да искат имената като част от сделката, казва източник от "Креди сюис". "Ситуацията се промени" за пет години, откакто швейцарското правителство одобри извънредни мерки, като разреши на "Ю Би Ес" да предаде имена на клиентите си, казва източник от правосъдното министерство.

В началото на март "Креди сюис" казва на американските власти, че ще се признае за виновна, но иска обещание, че регулаторите в САЩ няма да й отнемат лицензите за банкиране и инвестиционно консултиране. Провеждат се няколко конферентни разговора, а Министерството на правосъдието, нюйоркският клон на Федералния резерв и Комисията по борсите и ценните книжа решават, че банката "не заслужава" да изгуби разрешителните си.

Служителите в правосъдното ведомство твърдят, че не са се огънали пред "Креди сюис". Сенаторът демократ Карл Левин обаче казва пред "Нюзуик": "Когато Министерството на правосъдието преследва чуждестранна банка, която е помагала на граждани на САЩ да си откриват тайни офшорни сметки, при споразумението трябва да се изискват поне имената на американските притежатели на банкови сметки".

Независимо от това колко сериозно изглежда признаването на вина от страна на "Креди сюис" поне на хартия, "никой не приема вече тези споразумения на сериозно", казва Джонатан Мейси, който е експерт по корпорации, финанси и ценни книжа и е преподавател в университета Йейл.