Българските институции могат да бъдат обвинени във всичко, но не и в това, че не пишат закони, наредби, постановления, правилници, инструкции и т.н. Пишат и още как! Най-активни са именно в нормотворчеството, а прилагането на нормата оставят другиму. На кого, не е ясно.

Така се стига до раждането на абсурдни правила. Голяма част от тях никога не влизат в действие и това е добре. Защото още по-страшно става, когато започне използването им. Обикновено такива норми се използват за саморазправа с някой неудобен и макар и невинни на пръв поглед, могат да служат за репресия не по-зле от Наказателния кодекс. Най-удобното поле за съществуването на подобни правила са категориите като морал и етика, където преценката се прави в зависимост от това дали човекът е наш, или не. Доста смешно е да наредиш на някого да не бъде корумпиран. То е, все едно да му заповядаш да бъде възпитан и учтив. При изначална липса на възпитание резултатът ще е като край на неособено смешен виц. Но въпреки това българските институции предприемат точно този подход. Красноречив пример е чисто новият Етичен кодекс на МВР, който наскоро бе качен на сайта на ведомството за обществено обсъждане.

В него изобилстват декларативни формулировки от типа "държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел". Подобни открития на ръководството на МВР сочат единствено ужасяващо лицемерие, защото в съзнанието на българските граждани абревиатурата на министерството е неразривно свързана с думата "корупция". И има защо. Само си помислете как се вписват катаджиите например в идеализирания образ на държавния служител, нетърпящ корупция.

Още по-смешни са мотивите към Етичния кодекс. От тях става ясно, че написването му е нужно, защото "държавните служители следва да осъзнават, че всяко нарушение на правата на гражданите е основание за ангажиране отговорността на българската държава по българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна, което води до засягане авторитета на МВР и уронване на международния престиж на Република България". Това изречение навежда към размисли за нивото на служителите, щом е нужно да им се обясняват елементарни неща. Или за нивото на ръководството.

Истината е, че извън забавлението, за което би могъл да послужи, кодексът е безполезен. Не защото държавните служители не трябва да се държат учтиво с гражданите, да не нарушават правата им и по възможност да не са корумпирани, а защото подобна цел не може да се постигне с кодекс. Години наред ръководствата на МВР не направиха абсолютно нищо, за да ограничат поне малко корупцията в това ведомство. Усилията се изчерпваха с екзотични хрумвания катаджиите да ходят на работа само с по 10 лв. на монети в джоба. МВР предпочиташе да набляга на шумни акции, на заловени стотици килограми кокаин, натръшкани по земята бандити, които осигуряват челни заглавия по медиите. И подминаваше всякакви сигнали за нередности. Затова и голяма част от служителите му живеят с усещането, че са безнаказани и че всичко им е разрешено. Рекламните акции, при които гръмко се обявява, че са заловени N броя корумпирани служители, се забравят за седмици, а разкритията им потъват в дебрите на съдебната система, за да бъдат оборени чрез окончателно съдебно решение след няколко години. А накрая уволнените полицаи могат и да осъдят МВР за това, че са били отстранени незаконно. Всички тези проблеми няма как да се решат с Етичен кодекс.

Стъпка в правилната посока би било звената за вътрешен контрол в системата просто да започнат да си вършат работата. Вярно, че не е приятно да дебнеш тези, с които работиш, но очевидно, че корупцията, а и останалите проблеми в МВР няма да се решат от само себе си. Напротив - системата трябва да положи усилия, за да се справи с тях. Към момента това не се случва.