Нямам ни лев в атакуваната, повалена и принудително парализирана в особен надзор корпоративна банкова група. Но имам буен интерес четвъртата по размер банка да стане на крака. Не толкова заради стотиците ми клиенти, приятели и роднини - един с пари на влог, друг получил кредит или банкова гаранция (не е ясно кой от тях повече ще пострада от летален изход). Ще ми се да се види, че не е лесно банка да падне жертва на публичен (уличен, медиен, политически) атентат. Че дори сразена и повалена, тя има потенциал да се съвземе и продължи. Дори без помощ от власт и държава, даже въпреки нея. Ще бъдат изненадани онези, които я отписаха, колко жизнени сили може да събере една банка,



преди да бъде разкъсана и разграбена



Пълни глупости са как бил пропуснат моментът да се капитализира банката, че вече ударена, "репутационният риск" правел бъдещата й работа невъзможна. То ако банките умираха от този мехур - репутационния риск, отдавна щяха да са покойни поне три от чуждите банки с най-много активи, печалби и реклами в България - понесените от тях загуби, лоши заеми, осъдителни актове, публични скандали у дома и милиардни глоби в САЩ, отдавна да са ги оставили без капчица престиж. Ама работят. Санират ги, напомпат ги и продължават. Кой стопанин си зарязва колата, като се е повредила, спряла и забила нос в канавката? Кой, без дори да попита за истинския сервиз, хуква да продава авариралия автомобил за скрап? Напротив, умният водач



се наема със скъпи и трудни ремонти



да го подкара в движение. Това е здравата търговска логика, разумното поведение на стопанин. Своята стойност една фирма, в т.ч. и банка, запазва само докато е в движение, с продължаваща дейност (going concern). Спре ли дейността, отлита стойността. Отворете zvg-portal.de на германските съдилища; zvg e съкращение за Zwangsversteigerung, принудителна разпродажба. И без да знаете немски, ще установите, че щом фирма стигне до фалит, принудителната продан на остатъците й започва от около 10% от цената им на пазара. Ако атакувана и повалена банка бъде оставена да фалира, акционерите й ще загубят всичко, гарантираните от държавата вложители - нищо, другите кредитори (вложители с пари над гарантираната сума, облигационери, държатели на подчинен срочен дълг) най-много да си върнат 1/10 от парите. Обаче днес, след всички ужасяващи новини около повалената корпоративна банка, облигациите й се търгуват на 40% от номинала. Това е към днешна дата



разумната оценка на пазара,



тя значи: Пазарът не вярва, че кредиторите и акционерите ще зарежат банката, а очаква - въпреки демонстративния отказ на държавата да им помогне - те да намерят начин да излекуват (санират) и да подкарат банката. Второ, пазарът не вярва, че банката е "пирамида", "сламена колиба", "каца без дъно", че има загуби според едни 3.5 млрд., според други - 5 млрд., според най-нелепите - всички вложени в нея 6.5 млрд. лв. Лесно ще изчислите, че цена 40% от номинала на облигациите означава, че пазарът, инвеститорите, които днес гласуват за банката с парите си, оценяват пределната й загуба под 2 млрд. лв. Логично купувачите на рисковите ценни книжа смятат с по-висок от реалния риск. Както вече обадих няколко пъти, моята оценка за максималната загуба на КТБ е 1.5 млрд. лв. Ако оздравее банката, загубата ще излезе далеч по-ниска. Ще питат - откъде аз и купувачите на пазара знаем колко е максималната загуба, мигар имаме повече данни от одиторите, проверили банката - двоица от топ 4, или сме по-умни от тях? Не е въпрос на ум, а на опит. Всеки банкер знае: както и да се крие, да мами и лъже,



банката умира при дупка над 1/3



от нетния кредитен портфейл (отпуснатите заеми минус заделените провизии и др. резерви). Както е ясно, че човек умира при температура над 42 градуса или с алкохол над 6-7 промила в кръвта. Не е нужно лекар да е виждал болния и да му вземе кръв, за да е сигурен - лъжат всички, според които в кръвта на пациента има 60% алкохол. Около КТБ лъжите станаха твърде много, лъжа излязоха дори стотиците милиони, изнесени в чували. Тежка лъжа е, че банката може да бъде спасена само "с парите на данъкоплатеца", който щял да понесе огромните загуби, ако българската държава подкрепи банката - жертва на атентат. Парите във Фонда за гарантиране на влоговете не са на данъкоплатеца (на банките са). Ако се смята вярно и се действа точно, държавата може да вложи огромни суми за подкрепа на банките (в САЩ и Германия - трилиони!), но това не са разходи, тя не ги губи. Банките се стабилизират и връщат полученото финансиране с доста здрави лихви.



И най-важно: остават живи!



И спасяват клиентите си. Продължават да създават капитал, кредитират. Фалитът на банка е катастрофа за вложителите и за длъжниците. Тя завлича стотици, ако е по-голяма - дори хиляди. Колко струва рециталът "КТБ не е системна банка", ако безотговорното безразличие на всички власти досега добута банката до фалит? Около банката се върти бизнес хабитат - падне ли тя, спира обращението на парите, работещият с нея бизнес изпада в хаос и забави, търпи загуби, спира инвестиции, голяма част от него направо изчезва. Време е лъжливите усти да млъкнат и да оставят на мира пострадалите да си спасят парите. По аксиомата на Илф и Петров "спасяването на давещите се е дело на самите давещи се"; познатият и в нашия фолклор



принцип на неволята



Всяка банка би могла да се санира без външна помощ, ако реструктурира пасивите си, т.е. ако трансформира част от срочните задължения в капитал. Има три условия за успех на самоспасяването. Първо: банката да е в добро физическо състояние - персоналът и органите й да функционират, а онази дупка в активите й (чиста загуба) да е под споменатата жизнена граница 1/3 от нетния кредитен портфейл. Второ: банката да е в добро психическо състояние - акционери, вложители, кредитори и длъжници да преодолеят страха и паниката, респ. лакомията да завлекат банката (да не върнат взетите кридити), и да имат здравия разум да си говорят и да търсят възможното решение. Трето: банката да има външен покой, ако няма да помагат, властите поне да не стрелят по лодката, докато потъващите с нея опитват да я задържат над водата. Добре е, но не е задължително, в самолета да има пилот, т.е. в банката да има банкер. Могат



да се вземат банкери под наем,



даже е по-добре, защото пасажерите нямат много вяра на ръководство, довело банката до саниране. Обикновено се свиква комитет от банкери и юристи, представители на всички засегнати страни. Това са истински и опитни, скъпо платени професионалисти, а не чиновници на заплата или ловки в мътната вода юристи, каквито главяват за квестори и синдици. На жаргон това е steering committee, напътстващ, направляващ, надзираващ или управляващ комитет. Когато България фалира през 1990 г., първата работа на банките кредитори беше да съберат такъв комитет. Този работен орган трябва да оцени размера на пробойната, която трябва да се запуши, да състави честен меморандум за състоянието и проблемите на банката и най-важното -



да предложи менюто от опции



За разлика от политиците, които налагат със сила мерките, желани и подкрепяни от мнозинството от тях, в търговското саниране всяка стъпка е доброволна. Комитетът предлага 4-5 възможности (опции), всеки кредитор и длъжник избира коя опция да приеме (може да ги комбинира). Да речем, че загубата е оценена на 50% от всички вземания. Комитетът може да предложи примерно такова меню:

Първо: Конвертиране на дълг в акции.

Всеки, който има вземане към банката, може да го замени с акции по номинал. Ако спасяването е успешно, печалбата от тази замяна ще се мери в десетки проценти, някога в пъти.

Второ: Замяна на стар дълг за нов.

Новият дълг (пр. облигации) обикновено е обезпечен, напр. с активи на банката, до размера на капитала, но при замяната старият дълг се редуцира (подстригва), да речем 2 лв. стар дълг за 1 лв. обезпечени облигации. Новият дълг е средно- или дългосрочен, но с приличен доход, доста над пазарната лихва. Може да се емитират няколко вида нов дълг според интересите на различните типове кредитори на банката. Тънкостта е да се пресметнат параметрите на новите емисии; желателно е опциите да са финансово еквивалентни към датата на замяната.

Трето: Увеличение на капитала

с нови акции, при по-благоприятни условия от онези, при които старият дълг се заменя с акции. Капиталът може да се увеличи и с подчинен срочен дълг. Комитетът по санирането търси нови инвеститори и се опитва да се договори с тях, примерно друга банка, която да поеме контрола върху санираната банка и да осигури финансиране за спасителната операция. Редно е да се потърси подкрепа от държавата.

Четвърто: Обратно изкупуване.

Не всички кредитори могат да вложат нови пари за нужното увеличение на капитала. Някои искат спешно да си изтеглят парите от банката - дори с тежка загуба. Комитетът трябва да им осигури тази възможност. Нарича се "опция за обратно изкупуване" и обикновено е при наказателно ниска цена. Ако комитетът оценява очакваната загуба на 50%, обратното изкупуване би предложил при цена 25%, максимум 30%.

Пето: Опция за предплащане.

Тя е за кредитополучатели, които имат възможност веднага да върнат взетите кредити с отстъпка; в началния момент на изплуването банката има най-остра нужда от свежи пари.

Могат да се обсъждат още десетки мерки, но тези пет са най-типичните. Може примерно да се продадат отделни предприятия, които банката контролира или пък част от най-читавите кредити. В нашия случай с КТБ има още една добра възможност, с която кредиторите рядко разполагат при търговско саниране - всъщност



кредиторите на КТБ имат две банки



(по-точно имат банка и половина, тъй като наскоро купената минибанка, чието-досегашно-име-вече-дори-е-забранено-да-се-споменава, е далеч от мащаба на банката майка). Но пък наличието на втора банка позволява на кредиторите да ползват всички разрешени от Търговския закон методи на реструктуриране, примерно да отделят от двете една "добра банка" и една "лоша банка", популярно в наши дни клише. Приемат го ласкаво европейските чиновници и банкови анализатори.



Никакъв специален закон не трябва,



за да се извърши успешно търговско саниране на банка, но съдействието на държавата е неизбежно. Комитетът по санирането някак трябва да се договори с държавата, най-малкото, за да уреди проблема с гарантираните депозити. Ако банката се оздравява и няма да фалира, значи няма никакво основание Фондът за гарантиране на влогове да плати дори лев от гарантираните суми. Но пък няма шанс гарантираните вложители да преглътнат "подстригване" наравно с необезпечените. За тях (а те са мнозинството) фалитът на банката е по-изгоден от санирането й. Ако не си вземат парите веднага, те ще гласуват банката час по-скоро да влезе в несъстоятелност. За да се преодолее колизията, държавниците трябва да проумеят, че гарантираните пари без друго ще се платят от Фонда. По-добре да измислят как Фондът (или друг държавен фонд, или държавната банка за развитие) да плати гарантираните суми, без да е нужно банката да е в несъстоятелност. Така ще трябват по-малко пари. Част от бездруго гарантираните вложители ще предпочетат да останат в санираната банка. От лакомия, естествено, така ще вземат най-високи лихви.

Та възможности за търговско саниране има. Не аз, пазарът го казва със своите 40% курс за облигациите на КТБ. А ако вместо разумния подход, който ще струва на държавата и нейните данъкоплатци в крайна сметка нула (дори и доход може да получи държавата от сделката, и то добър), властелините на България хвърлят КТБ във фалит, ясно знаете какво да си мислим за държавниците и за държавата.