:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,858,569
Активни 65
Страници 23,141
За един ден 1,302,066
Ранни мемоари

Една жена на 47. От най-ошашавеното поколение

Ще се пенсионирам, ако стигна до там, с пенсия на чистачка. Не искам да протестирам, защото на тези години вече няма къде да започна работа
http://ou-nikola-ikonomov.com/
-------------
Родена съм през 1967 г. и съм убедена, че съм от най-ошашавеното поколение в България. Причините са няколко. Една от тях, но не най-важната, е стремителният галоп на технологиите, на който сме свидетели аз и моите връстници.

Първият ми спомен от телевизора беше черно-бяла "Опера" (един от общо двата приемника на село при баба). На него цялата махала гледахме "На всеки километър". За да се обадя на майка и татко, отивах в селската поща.

Там телефонистката дълго въртеше една ръчка и викаше колкото й глас държи: "Централа! Искам връзка!". После влизах в дървена кабина и от огромен черен апарат през пращене и пукане чувах гласа на мама.

Сега съм се барикадирала с iPhone, таблет и два компютъра, изпадам в паника, ако си забравя телефона за пет минути. Ядосвам се и когато трябва да стана, за да взема дистанционното за плазмата. Технологиите някак ги преживяваме. Те винаги са се развивали и ще продължат да го правят.

Но виж, идеологическата и политическа подготовка е нещо друго. Защото ща - не ща, точно тя е оказала решаващо влияние върху крехкото ми детско и юношеско съзнание.



Израснах в интересно от всяка гледна точка семейство



Едната ми баба - тази на село, беше заклета комунистка. От най-чистите, идеалистите. Почина с партийната книжка под възглавницата. Прегърнала левите идеи, след като влязла в ТКЗС-то, където била на почит и уважение заради безкрайното си трудолюбие. А и това бил начинът да "измие" срама от работата на дядо, който преди 1944 г. работил като жандарм към кметството.

В общи линии изпълнявал безобидната роля на селския пъдар и никому не направил лошо. Само че заради тази му противонародна дейност по-късно не приели баща ми да учи за летец в Долна Митрополия.

На село, където мина моето невероятно детство, бях подвластна на комунистическите идеали. Наред с игрите до захлас, се включвах в тържествата за 9 септември, където рецитирахме пламенно с другите деца стихове за партизаните и пеехме руски песни под диригентството на библиотекарката в читалището.

После официалното тържество преминаваше в общоселски празник, ядяхме вкусна агнешка чорба и играехме дълги народни хора, свиреше духовата музика. Спасението от скуката на село бяха книгите в селската библиотека, които изяждах с кориците.

Логично, де що има партизански роман, го знаех наизуст. Зоя и Шура, Малчика и Митко Палаузов ми бяха почти по роднински близки.

Но лятото свършваше и аз се връщах в града, където ме поемаха другите баба и дядо.



Тук историята беше съвсем друга



Баба ми - смирена и кротка женица, беше много набожна. Откакто се помня, на Бъдни вечер се събирахме в къщата й, тя кадеше и четеше молитвата. Точно тя, противно на кротостта й, била желязна в искането да ни кръстят с брат ми. Попът идвал по тъмно, да не го видят, че родителите ми щели да си загубят работата.

Така от малка усетих тайнството на Коледа, а мирисът на тамян ми навява мили спомени. Затова сега се ядосвам, когато на 24 декември дрънкаме в захлас "Джингълс белс" и редим до постните сърми луканки и пастърма.

Та, докато баба кротко ни учеше (и ни научи) да се кръстим и да имаме страх от Господа, градският ми дядо беше съвсем друга работа.

Трябваше ми доста време, докато осъзная, какво е искал да ми каже с вечно повтарящото се изречение: "Царят ще се върне дядовото, ама няма да съм жив да го видя!". Кой цар, къде ще се връща, за мен беше пълна мъгла.

Дядо обаче изглеждаше прекрасно на пожълтелите снимки като млад офицер на кон, с бял кител да приема в строя поздрави от мъж с орлов нос, мустачки и военна униформа. Същият, който беше изобразен на сребърните монети, които дядо пазеше в голяма кутия.

После разбрах, че дядо ми е говорил с благоговение за цар Борис III и е милеел синът му Симеон да се върне. Имаше и нещо, с което дядо много ме обиждаше. Той никак, ама никак не се възторгваше, когато отивах, пръскаща се от гордост, да му покажа чавдарската си връзка и калпаче, после пионерската... После като му казах, че са ме приели в комсомола.

Върхът обаче беше, когато влязох с отлична оценка да уча заветната българска филология. Той ме разпита какво ще работя после, изслуша вълнуващия ми разказ как ще стана учителка по български и отсече: "Абе, не е ли то чекмеджето да те удря в корема...". Пак не го разбрах, но се ядосах, как така ще ме сравнява с прост магазинер?!

Години минаха, за да разбера колко е бил прав и защо е плакал като дете, когато му взели двата коня, каруцата и нивите, за да го вкарат в ТКЗС-то.

Завърших българска филология. Световните класици изместиха партизанските романи в съзнанието ми. Четох Ъпдайк и Гор Видал, Кафка и Набоков. В камерната зала на киното гледах филми, които не се показваха масово.



В последната година от следването ми Тодор Живков падна от власт



Бях сред първите, които в 5 часа сутринта окупираха университета. Не пропуснах митинг пред сградата на общината. Дерях се до припадък на "Времето е наше!".

Омъжих се. Точно преди сватбата магазините се опразниха и едвам успяхме да намерим с връзки шпеков салам за тържеството. С прясната си отлична диплома започнах работа в първия частен магазин за обувки в града. Чепиците бяха внос от Тайван, но ги купуваха като топъл хляб, защото бяха шарени и лачени, нищо че се разпадаха на второто обуване.

Шефовете ми бяха супернеграмотни, но носеха костюми от пясъчна коприна и на фирмените сбирки се поливахме с уиски. Беше времето на мутрите, ланците и наченките на чалгата.

Родих. Майчинството ми стигаше само за две кутии сухо мляко. Памперсите бяха лукс. После работих в ресторант. Бях управителка и до към 2 часа чаках някои от мастите местни управници и директори на предприятия да чуят за 26-и път "Всички сме хора на този свят, и бедни, и богати"...

Царят се върна. И аз, като половин България, плаках от вълнение. И му вярвах. После започнах нова работа. Кариерата ми потръгна. И бабите и дядовците ми починаха, лека им пръст.

Дъщеря ми тръгна на училище. С интерес разглеждаше снимките ми с пионерската връзка. Смеехме й се, че бъркаше Тодор Колев с Тодор Живков, и се чудехме как може да не знае какво е това партизанин.

През годините гласувах ту за червените, ту за сините. После за тъмносините. За жълтите. После спрях да гласувам.

Кариерата ми се разви добре. Вземам голяма за мащабите на града заплата, но се подписвам на минимална работна заплата. Ще се пенсионирам, ако стигна до там, с пенсия на чистачка. Не искам да протестирам, защото на тези години вече няма къде да започна работа.

Дъщеря ми завърши училище. От обърканите учебници по история горе-долу успя да разбере кой е Тодор Живков. Така и не проумя обаче що за идиоти ни управляват през последните 25 години, защо толкова много крадат и защо толкова много лъжат. Всъщност вече не я интересува, защото реши да учи в чужбина.

А аз се моля да не се разколебае за заминаването, да успее и да не се връща тук. Защото моят искрен пионерски оптимизъм, че някога ще живеем чудесно в България, отдавна е затрит някъде. Заедно с пионерската ми връзка и сребърните монети с лика на царя.

(Заглавието е на "Сега", с леки редакции)
Снимка: Борислав Николов
25 май 1996 г. Симеон Сакскобургготски поздравява огромното множество на терасата на Столична община.
206
55274
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
206
 Видими 
23 Юли 2014 20:16
Е, и?
23 Юли 2014 20:26
От жената (68), щерката (90) и от мен (66), от сърце

Разпознахме се и се смяхме до ... сълзи.
23 Юли 2014 20:40
Както се казва, "У наше село, аналогичен случай".
Само децата повече
Едното вече замина
Остават още две. Ако успея да ги убедя да заминат и те, ще съм изпълнила майчинския си дълг.
И, ако може по-надалече, че да не им хрумне да се върнат...

ТЕРМИНАЛ 2

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
...
и поплаках си малко зарана...

Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.

Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.

Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.

Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.

Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.

Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!

Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.

И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета...

Ясен Ведрин
23 Юли 2014 20:40
Фирмин, и аз се разпознах донякъде, но се разминах с БФ, по случайност.
Въпросът е - само ошашавено или и изгубено поколение сме?
Добре дошъл
23 Юли 2014 20:44
Въпросът е - само ошашавено или и изгубено поколение сме?

И двете, Денеб, и двете,
даже и трите - онова поколение, дето доживя интересни времена...
23 Юли 2014 20:45
Мила Христова, http://www.webcafe.bg

достатъчно за да се игнорира
всичко с произход този сайт е признак на умопомрачително безсилие.
23 Юли 2014 20:46
И двете, Денеб, и двете,
даже и трите - онова поколение, дето доживя интересни времена...

Вече не искам да ми е толкова интересно, ако и баба ми навремето да твърдеше, че съм авантюрист.
Тя, средата, не е авантюристична, ами безумна и криминална...
23 Юли 2014 20:57
И аз да попитам: И?
А "На всеки километър" го ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗОРА през 1969 година. Много ентелегентно бебе...
----------------------------
Сайтът на Генек
23 Юли 2014 20:57
От още една разпознала се (69)
Разказвам понякога на дъщеря си (91) подобни спомени
Усмихва се и казва мило:"О, ти си живяла в миналия век"
23 Юли 2014 21:06
А "На всеки километър" го ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗОРА през 1969 година. Много ентелегентно бебе...

Не знам годината (и няма да тръгна сега да проверявам), но и аз го помня - на същата възраст съм, скоро ще навърша 48.
Да не би да грешиш?
Апропо, синът ми има спомени от 2-годишната си възраст, за моя изненада.
Аз моите не мога да ги датирам точно, но събития помня - като горното.
23 Юли 2014 21:10
А "На всеки километър" го ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗОРА през 1969 година. Много ентелегентно бебе...

Хехееее, а после колко пъти го повтаряхаааааа...
... но не ми се брои
Че и единични серии даваха по повод някои празници. Та така
23 Юли 2014 21:12
Въпросът е - само ошашавено или и изгубено поколение сме?


Въпрос за дълъг отговор. Но ...

Ошашавено - със сигурност. Преди няколко години имаше мащабно национално изследване на АФИС, индикатори за регионално развитие. В него имаше стъписващи данни за нашето поколение - родените през 60-те. Дали не бъркам, но честотата на неврологичните заболявания сред родените през 60-те беше в пъти по-голяма от родените през предходната или през следващата декада. Уви, болни сме. Не е даром "интересния" ни живот.

Дали сме изгубено ... По-скоро губещо. Не мисля, че се справихме. Ако преминалото десетилетие ни е било най-силното, средната възраст, кое направихме както трябва? Харесваме ли това, в което живеем. А то е и наш ... резултат.

Да не се окайваме, обаче. Поне не още . Щото не знаем какво ни чака. Като се замисли човек ... Дядовци, баби - родени в началото на ХХ век, до двадесетте. Родители - през тридесетте, четиридесетте. Тяхното житие-битие ...
23 Юли 2014 21:14
Въпрос за дълъг отговор. Но ...

Аз на моменти сядам да си отговарям, но наистина - дълъг отговор, че и различен в различните периоди...но неокончателен, засега
23 Юли 2014 21:15
Дъщеря ми завърши училище. От обърканите учебници по история горе-долу успя да разбере кой е Тодор Живков. Така и не проумя обаче що за идиоти ни управляват през последните 25 години, защо толкова много крадат и защо толкова много лъжат. Всъщност вече не я интересува, защото реши да учи в чужбина.

А аз се моля да не се разколебае за заминаването, да успее и да не се връща тук.

Тя / дъщерята / няма как да проумее, ако майка й не й разкаже - не само за управляващите, а и за вината - нейната собствена и на поколението, което аз не бих нарекла "ошашавено", а страхливо и примиренческо.
Остава ни да се покаем, че изгонихме децата си далеч - от очите ни, и от ръцете ни
23 Юли 2014 21:23
Тя / дъщерята / няма как да проумее, ако майка й не й разкаже - не само за управляващите, а и за вината - нейната собствена и на поколението, което аз не бих нарекла "ошашавено", а страхливо и примиренческо. Остава ни да се покаем, че изгонихме децата си далеч - от очите ни, и от ръцете ни

Ха! И защо така реши?

(Както вече казах, "У наше село, аналогичен случай", та третото лице по-долу да се чете първо.)

А, ако майка й няма вина? Ако й е разказала всичко? Ако дори дъщеря й е треперели за майка си, че я разкарват разни местни политико-дерибеи по съдилищата заради това, че нито се е държала страхливо, нито примиренчески, тогава какво правим? И пак майка й би искала да замине и да не се връща, или може би точно заради това би искала? Тогава какво би казала? Пак ли би лепила етикетчета?

Аман от смелчаци отзад клавиатурите!
23 Юли 2014 21:27
Мила Христова, да си жива и здрава ти и семейството ти! Благодаря ти за хубавата история! Много е поучителна и увлекателна! Рядко се срещат обективни и смислени четива за близкото ни минало!
23 Юли 2014 21:28
"На всеки километър" аз помня, че го гледах някъде в началото на 80-те, 69-та не съм бил роден, та явно за това става въпрос. А интересното време не е хич лошо, ако ти е интересно да живееш. Ако маймуните не бяха живели в интересно време, немаше да станат хора, та е и полезно. Сигурен съм, че ще ми се разплаче сърцето, ако сега се върне спокойствието от 70-те и 80-те.
23 Юли 2014 21:35
Пък аз съм връстник на пишещата и не се считам ошашавен. Ама изобщо. Първо съм щастлив, че съм част от някакво поколение и се радвам на Божия свят! Благодаря на Господа Бога, че съм се родил, че живея и се възхищавам всеки ден на прекрасните Му творения! Второ, благодаря затова, че се формирах в относително успешната образователна и възпитателна среда на началното училище, средното училище и университета на Народна Република България! Трето, благодаря, че имах възможност да се радвам на анимационните филми на съветското, чешкото и унгарското кино! Четвърто, благодаря, че се хранех сито и здравословно с храни по БДС! Благодаря, че всичките ми дядовци, баби, лели и чичовци бяха с хубави професии и високо образовани! Благодаря, че комунизмът падна точно навреме, за да обиколя Европа и част от света! Когато му беше времето. Благодаря, че имах възможност да се "насладя" на демокрацията по тертипа на янките, защото, ако това не се бе случило, щях да имам винаги една носталгия по съществуващата някъде отвъд Атлантическия язовир държава-Едем. Благодаря, че срещнах съпругата си и имам детенцето си, да ми е живо и здраво! Благодаря на всичките си противници, че ме поддържат активен, както и на онези, с които ми е приятно да пия, да разговарям и да си прекарвам времето! Благодаря, че научих три чужди езика, за да получавам относително достоверна информация днес! Благодаря на всички жени, които са ми доставяли удоволствие! Аре да спирам, щото требе да благодаря и на Академията за Оскара...
23 Юли 2014 21:41
Аре да спирам, щото требе да благодаря и на Академията за Оскара...

А трябва ли да ти го връчим след толкова благодарности?
23 Юли 2014 21:43
А трябва ли да ти го връчим след толкова благодарности?


Е, айде сега...
23 Юли 2014 21:47
Клео_
23 Юли 2014 21:23
Нямам спомен сред нас да живее "Жана д'Арк". Имам спомен за едни барикади в Дупница, но кои бяха революционерите, че толкова бързо се оттекоха...Етикетчетата си ги лепи всеки сам, но вкупом излишни станахме. Толкова хубости сътворихме, че децата ни бързо направиха сравненията с тук и там, където заминаха. А твоята теория е населена с прекалено много "ако". Ние изградихме бъдещето на децата си и в него няма "ако". Както и в историята.
П.П. Смелчаците като мен нямаха достатъчно съмишленици, а после ... после моментът беше пропуснат. Или шансът, все едно.
Покрай спомените за онова време се сетих за няколко имена - Тренчев, Меди Доганов, Емил Кошлуков и пр. Слушах за тях по едни забранени радиостанции... Нямах представа как изглеждат, едва след 10.11. 1989 г. ги видяхме по тв. Хм, къде са те сега! И какви са
23 Юли 2014 21:57
Щом 47-годишните започнаха да мечтят за байТодоровото време, работата не е на добре. Не за друго, а защото няма кой да го върне, пък те явно не искат да продължават по досегашния път. Бай Тодор няма да ни помогне, ние сами трябва да изчистим къщата си.
23 Юли 2014 21:59
Клео_23 Юли 2014 21:23Нямам спомен сред нас да живее "Жана д'Арк". ...... .Покрай спомените за онова време се сетих за няколко имена - Тренчев, Меди Доганов, Емил Кошлуков и пр. Слушах за тях по едни забранени радиостанции... Нямах представа как изглеждат, едва след 10.11. 1989 г. ги видяхме по тв. Хм, къде са те сега! И какви с

Защо мислиш, че всеки желае да се афишира или идентифицира с Жана Д'Арк? Някои неща се вършат по убеждения и не за признание, и обикновено точно тези хора най-малко могат да променят света, защото пресата от вси страни е нечовешка. Не си опитала, не си разбрала. Що се касае до изредените имена /и не само те - мога да изредя още доста имена, но пък без Кошлуков/, е имала съм "честта" да се срещна очи в очи с тях и не само да се срещна, но и да споря. Дори да се карам. Просто стечение на обстоятелства и конкретна професия/длъжност някога, някъде. И не бяха герои, вЕрвай ми. Само радиостанциите успяха да ни втълпят, че са такива. Резултат и доказателствата са налице 25 години по-късно. Но и не би могло да бъде друго. Сценариите за България се играят от български актьори, но се пишат отвън.
23 Юли 2014 22:04
С удоволствие, с тъга и малко (само)ирония споделям написаното. Аз съм 10 години по възрастен от авторката, има някакво значение как възприемаш света на 25 или 35 години, но радикални разлики няма. Интересни времена, да, в най китайския смисъл на думата. Едно е без съмнение - нация, която смята за висше постижение децата й да живеят в чужбина, нямя бъдеще. На индивидуално ниво е обратното - ако останат в България, може децата да нямат бъдеще. Никого не съдя и не претеглям. Двете ми деца получиха задокеанско университетско образование и гражданство, но едното окончателно се върна в България, другото се колебае и май ще последва примера.
Но за мен е много тежко да гледам каква България оставя на децата си нашето поколение. Не е въпрос на обвинения и самообвинения - и ни лъгаха, и на много заблуди платихме и плащаме дан, но резултатът...
23 Юли 2014 22:11
Резултатът е в резултат на това, че ни натрапиха и ни се натрапиха героите на нашето време, а не си извоювахме героизма сами. Но това без кръв нямаше да мине. За сметка на това, сега плащаме с кръвавия данък на децата си.
23 Юли 2014 22:18

Begemot
23 Юли 2014 22:04

Но за мен е много тежко да гледам каква България оставя на децата си нашето поколение.


За мен също

23 Юли 2014 22:20
Клео_
23 Юли 2014 21:59
Не съм казала, че са герои, а тях ни сложиха отпред и ние ги приехме...Пътят, който те извървяха - от първите редици, до сегашните си роли, ясно ни показва, че много повече сме били зрители, отколкото участници. В това виждам моята вина... И не само моята де.
23 Юли 2014 22:25
Patchwork - това беше първото ми и впоследствие затвърдено усещане от това "есе". Уж истинско, пък кръпките личат.
23 Юли 2014 22:33
Бегемот -
И аз съм от това поколение.
През `91 година на един стопански съвет във Вонеща вода, бях на една маса с един мъж на около 55 години. Той обяснаваше на мацките, че те, неговото поколение ще изнесат товара на Деморацията. Опонирах му. Викам му - не вие, а ние /тогава бях на 34/ ще изнесем товара и мъките по прехода. Та така. И наистина нашето поколение се оказа най-губещото /не казвам най-загубеното/.
П.П. А най-ме кефеха тези от моето поколение, които говореха на децата си колко лошо е било през комунизма и как са ги карали на бригади да работят. Тогава се обръщах към децата им и ги карах да питат родителите си колко от тях са били заченати през тези бригади!

23 Юли 2014 22:46
Защо пък "ошашавено" поколение? Заедно с трудностите на прехода се разкриха и възможности. Научихме се да се борим, научихме и децата си.
Това нашето не е нищо, хората са преживявали войни, революции и др. катаклизми, губили са близките си.
23 Юли 2014 23:07
и аз съм в този възрастов диапазон - мен демокрацията ме хвана прясно уволнен от казармата. и аз подскачах малко по разни митинги, ама ми дойде акъла някъде между лукановата зима и виденовите валутни курсове. семейство, деца... голямата - студентка, малката - ученичка.

но с това тук

Не искам да протестирам, защото на тези години вече няма къде да започна работа.
не съм съгласен. категорично. аз се пробвах. две години. и установих, че нашите работодатели, дето търсят с дузина свещи кадри, не знаят какво търсят и как да го привлекат. и от два месеца съм от т.нар. терминал 2. и тука гледам набор /69/, дето преди две години си купил апартамент и ще го изплаща 30 години. още 28 години - вноски. човекът оптимист, вика "кво толко, работим си, то сега на 50 на всички им се бачка, животът сега почва" и така.
23 Юли 2014 23:18
Авторката преиграва, да не кажа послъгва. Да не е случайно 49 набор? Стара мома?
23 Юли 2014 23:22
Авторката преиграва, да не кажа послъгва. Да не е случайно 49 набор? Стара мома?


Ид*отите са като ято. Ей те тук долете'а тамън тримца.
23 Юли 2014 23:24
Бай Драган

23 Юли 2014 23:18



Авторката преиграва, да не кажа послъгва. Да не е случайно 49 набор? Стара мома?


И тя като Боци си има по един дядо за всеки случай. А за по-сигурно и по една баба е добавила!
23 Юли 2014 23:26
Нашето поколение на 60 - 70 годишните е велико! И след 500 години едва ли ще има такива събития събрани в 20-30 години.
Голям късмет извадихме, да знаете !
23 Юли 2014 23:30
И аз от същото поколение,е, малко по-дърта от каката така...прозрях от младини, че от тая работа нищо няма да излезе и държавата, и народеца си заминават, а на мен всички врати затворени с тая уста...ми...използвах пълноценно десетилетията за вътрешна работа.
Напълно съм доволна от свършеното от мен на ниво: Познай себе си...кво повече да иска човек...
А иначе ... що империи са се разпадали, ни сме първите, ни ще сме последните, важното е човек какво може да си занесе в гроба.
23 Юли 2014 23:37
важното е човек какво може да си занесе в гроба.


Е, ти поне знаеш к`во шъ носиш. Самоопознала се. Напиши го. Да има червякът к`во да чете. Докато вечеря. (СЕГА да не се засегнеш, ей! )
23 Юли 2014 23:39
е аз като се самопознах, познах, че червяка нема ме яде мен

....

въпросът е, че използвах обстоятелствата, обмислих ситуацията и вместо да водя безмислени битки с вятърните ви мелници, зех, че използвах времето да посвърша някоя и друга друга работа
23 Юли 2014 23:47
Попът идвал по тъмно, да не го видят, че родителите ми щели да си загубят работата.
Това е малко като - той се криеше от полицията, ама тя не го търсеше. Нищо тайно нямаше в кръщенетата - правеха безпрепятствено и публично, както мога да потвърдя от личен опит.
*
Колкото до другото в статията - въпросът е вие какво сте очаквали? Чели сте за партизаните и сте рецитирали Вапцаров ама нищо не сте разбрали - иначе какво ще правите на площада да ревете като магаре чие било времето? Какво си мислихте, че ще се случи? Че някой ще ви даде нещо? Не можахте ли поне малко да проумеете на 20 и нещо години, че когато държавната (в смисъл - вашата) собственост стане частна вие най-вероятно няма да сте частника? И кой ви е виновен? Мутрите и "политиците" ли, за това че не сте имали акъла или способността да защити това което беше постигнато от българския народ и разпиляно безогледно? Навремето са взели двете крави на дядо ви за да може той и съкооператорите му да имат множество крави в окрупнени стопанства и да може вие да не се занимавате с краварство, а да учите безплатно висше образование. Жалко, че и от него не сте имали полза.
*
Всеки иска най-доброто за децата си така че щом емиграцията е най-доброто, успех. Аз нямам мнение, само знам следното, от Емерсон:

I am not much an advocate for travelling, and I observe that men run away to other countries because they are not good in their own, and run back to their own because they pass for nothing in the new places. For the most part, only the light characters travel. Who are you that have no task to keep you at home? I have been quoted as saying captious things about travel; but I mean to do justice. .... He that does not fill a place at home, cannot abroad. He only goes there to hide his insignificance in a larger crowd. You do not think you will find anything there which you have not seen at home? The stuff of all countries is just the same. Do you suppose there is any country where they do not scald milk-pans, and swaddle the infants, and burn the brushwood, and broil the fish? What is true anywhere is true everywhere. And let him go where he will, he can only find so much beauty or worth as he carries.
The Conduct of Life, Chapter 4, “Culture,” p. 145
24 Юли 2014 00:05
Според мен,това е художествена измислица.Аз съм 68 набор,почти набор на авторката.Много неща са поднесени,като обобщение за повечето хора в България.Млад човек,току що завършил 90 г,все още можеше да си намери работа по специалността.Държавата все още беше богата и имаше ресурси.Първите години от "демокрацията"бяха най-тежки за нашите майки и бащи тогава.Хора 45-50 г.тогава.Затваряха предприятия и учреждения наред,и лекари и учители и инженери,се препитаваха като такси драйвери.Иначе не е лошо написано,сигурен съм,повечето от форумците,можем да напишем нещо подобно.
24 Юли 2014 00:05
ЖЗЛ... Натисни тук
И аз съм от винтажа 67. Не отговарям за цялото поколение, може би защото нямам изобщо мобилен телефон и дистанционно за телевизор. Телевизор имам, дечицата го използват за голям екран, трета година се глася да проверя дали работи като телевизор. Вероятно ще успея преди да го изхвърлим. Но по него не показват най-важното. Лицата на всичките великолепни хора, които срещнах по пътя. Малцина сред тях бяха ошашавени. Обичам дори тях. Изобщо ми е вярвяло бясно, като гледам връстницата си.
Сред роднините имам царисти и републиканци, радикалдемократи и комунисти, военни и толстоисти (понякога в едно лице), православни, атеисти, мюсюлмани, евреи и няколко с неустановени конфесии, високи, ниски и даже един с рижава брада! Научиха ме да играя табла, да центрофугирам мед, да храня зайци и да не пипам печката "Перник" в работно състояние, а да пека в нея баница. А, да, и да я точа преди това. Водили са ме на танци и туристически походи, на сватби и на погребения. Двама нови роднини съм произвела заедно с 67-и и си ги харесвам, уча ги на разумното, доброто и вечното - колкото мога. Мисля, че не знаят кой е Тодор Живков. Ще ги попитам!
Приятелите ми са повече от роднините, от всичките пет континента, и даже познавам един мил човек, който е бил на Антарктика и когато се срещнахме, возеше някакъв свръхчувствителен уред, опакован във ватенка. Сред тях политическите и религиозните убеждения са велико множество, едва ли ги помня всичките. Споделяли сме доброто и не чак толкова доброто, че и откровено кофти моментите - и сме се измъкнали цели от тях. Гощавали сме се с боб с люти чушки, прасе в леген, пататник и сарми с лозов лист, с капама и варена царевица, с бонбони от моркови в кристална купа и зелена салата с лъжица!
Нямам лист с последни желания, благодарна съм на съдбата за всичко дотук.
Имах и имам акъловземаеми учители и се надявам аз да съм научила някого на нещичко.
24 Юли 2014 00:30
А аз се моля да не се разколебае за заминаването, да успее и да не се връща тук.
24 Юли 2014 01:13
Родена съм през 1967 г.
Малий, що млади булки имало у Форума!
Да сте ми живи и здрави!
24 Юли 2014 02:04
и от два месеца съм от т.нар. терминал 2. и тука гледам набор /69/, дето преди две години си купил апартамент и ще го изплаща 30 години. още 28 години - вноски. човекът оптимист, вика "кво толко, работим си, то сега на 50 на всички им се бачка, животът сега почва" и така.

какъв му е проблемът - човекът си има някаква работа, да му даде Господ живот и здраве и по време на пенсията ще го плаща - минимални вноски по 300-500 евро при 2 заплати по 1000-1200 евро или дори само една от 1700-1800 е ПРЕДОСТАТЪЧНА за такова нещо.
Аз също изплащам, но по български - в съкратени срокове, като петилетките едно време - 240 000 за 15 години при 1,97 % лихва.
Но съм батко на писателката с 2 години и не искам да изплащам къщата си и с пенсията си.
Най-откачения начин на финансиране чух за швейцарците - там взимат огромни кредити, "купуват" си жилища и изплащат много години наред само лихвите му, без главницата.По този начин жилището никога не може да стане тяхно, но месечната сума на вноските им по лихвите била 30-50 % от актуалните наеми за подобно жилище.А повечето от договорите имали и клауза за наследяването на заема от наследниците на кредитополучателя.
За мен - един луд свят, за тях - нормално ежедневие.
Та от кое поколение бяхме, казвате?
24 Юли 2014 02:13
Според мен,това е художествена измислица.Аз съм 68 набор,почти набор на авторката.Много неща са поднесени,като обобщение за повечето хора в България.Млад човек,току що завършил 90 г,все още можеше да си намери работа по специалността.

Не съм съгласен с нито едно от трите твърдения - освен това за набора.
Разказът е съвсем реалистичен, мога да потвърдя и голямата част от подробностите - поне за времето до 1989.
Също и за "На всеки километър" - не познавам момче от квартала, на което Митко Бомбата да не беше любимец.
И за ваканциите на село помня, и за картите за море по 15 лв за 14 дни, и за компотите от горски ягоди, които майка ми вареше след сладкото от тях, само и само да употреби кофите с прекрасни дъхави ягодки, брани от цялото ни семейство над хижа Върховръх през лятото....
24 Юли 2014 02:19
Поредният опит да се пренесат собствените проблеми върху поколението. Разбирам поколението от 50-те и предните да са имали проблеми, защото вече са започнали реален живот приспособен към перспективата за "вечнят и нерушимият" и загазили в доносничество и натегачество, ама поколението от 60-те ? Че то реално започна съзнателният си живот в новите условия. Е вярно, не отчитам някой вундеркинди, дето са започнали доносите, натягането и кариерата от ранна детска възраст.
24 Юли 2014 02:34
защо толкова много крадат и защо толкова много лъжат. Всъщност вече не я интересува, защото реши да учи в чужбина.

Не крадат. "Кражба" е евфемизъм за системата. Тя просто е такава. Нищо не са откраднали. Всичко придобиха и придобиват съвсем законно по закони гласувани специално за целта.

И стига вече с тази съзнателна или несъзнателна пропаганда на изнасянето на работна ръка и мозъци. Старите "демокрации" не си ли получиха вече репарациите за победата им в студената война ?
24 Юли 2014 02:36
Че то реално започна съзнателният си живот в новите условия

"Новите" условия от 89 насам са си мътна боза, в която не можеш да разбереш кой какъв е, на какво се прави и що за стока е.
По-рано всичко беше ясно - партийци и техните ..ъзолизци и останалият плебс, разказващ на всяко събиране с познати и роднини политически вицове за бай тошо , псуващ псуващ празните квартални бакалии, плод-зеленчуци и "супермаркети" (в които "супер" бяха най-вече добре показаните голи рафтове) и мечтаещ за някаква дреболийка от "Кореком"-а и за банани и портокали за децата по Нова година - тогава Коледата още не беше "измислена".
Господи, на какво унижение подлагаха социалистите собствения си народ!
А сега пък хората са принудени да гласуват за недоразумения като ББ само и само да не застанат на власт отново фашистите от произведението на Жельо.
И отново на принципа "Ела , зло, че без теб - по-зло!"
24 Юли 2014 02:46
И цялото това тръшкане за по комфортно размножение. Няма нужда имаме достатъчно роми за тази цел и ни излизат много по евтино. Който не го устройва прехода, сори! Правилата на играта се създават от активните и агресивните, както във всяко едно стадо. Логично е да са в техен интерес.
24 Юли 2014 02:52
И аз да кажа- е и ? Разбирам-лято, горещо отпускарско време, страшна скука.По света, и у нас също. Нищо интересно. Всъщност от вестник "Сега" вече не чакам нищо.За съжаление.Мина ми разочарованието.С много от пишещите във форума се оказваме акрани.Чудя им се защо се връзват на такива писания.Наистина ли ви е горещо отпускарско скучно нищо интересно по света и у нас, че участвате в поредното претопляне и ненужно и лъжливо многословие?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД