Константин Кръстев е заместник-председател на новоучредената Асоциация за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Той е и председател на борда на директорите и изпълнителен директор на "Кредисимо" АД, една от осемте компании, учредителки на АОНК. Кръстев работи в сферата от 2007 година. Има диплома за магистър по икономика от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учредители на Асоциацията са 8 водещи компании за бързи потребителски кредити: "Би енд Джи кредит" (с търговска марка "Макс кредит"), "Изи Асет Мениджмънт", "Кеш Кредит", "Кредисимо", "Кредихелп", "Микро Кредит", "Неткредит" и 4 Финанс (с търговска марка Вивус.бг).
- Г-н Кръстев, наскоро учредихте Асоциация за отговорно небанково кредитиране. Защо фирмите за бързи кредити се сдружиха едва сега? Това свързано ли е с промените в Закона за потребителския кредит, които влязоха в сила на 23 юли?
- Няма общо със закона за потребителския кредит, но има общо със защитата на потребителите. Смятаме, че в момента тази защита липсва както в Закона за потребителския кредит, така и в готвените промени в Закона за небанковите кредитни институции. Не е тайна, че има доста нелоялни фирми, които петнят репутацията на този сектор. Затова бе необходимо етичните компании да се съберем и да установим някои правила на работа.
- Как ще са разписани тези правила? С какво ви различава този етичен кодекс от другите компании?
- Ние вече имаме етичен кодекс, който всички спазваме. Той регулира начина на работа, който би трябвало да е залегнал в основата на всяка една фирма, която иска да работи дългосрочно с клиентите. Едно от правилата на този етичен кодекс е отговорно кредитиране, т.е. кредитиране на лица, които биха могли да си погасяват заема. Има и правила, които регулират наказателните такси - нещо, което е основен проблем при не много добре работещите компании.
- Значи етичният кодекс сам по себе си ограничава кредитирането...
- Ние и преди него сме давали заеми само на лица, за които смятаме, че ще си върнат кредита. А етичният кодекс не затяга правилата, а ги разписва. Бихме искали да го дадем като пример и за другите компании, да опишем в един документ всички добри практики, които залагат основата на нашия бизнес.
- А кой ще следи дали правилата се спазват?
- В асоциацията имаме комисия, която ще се занимава точно с това. Нашата идея е да поканим и неправителствени организации, включително и представители на Асоциацията за защита на потребителите, както и представители на държавни комисии като Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията. Идеята е всички да работим за по-добра среда. Защото, за съжаление, средата, в която оперираме, не е от най-благоприятните поради наличието на "гнили ябълки".
- Как ще помогнете на гражданин, който идва при вас и казва, че има финансов спор с компания, членка на асоциацията? Може ли да се реши този спор?
- Разбира се, че може. Ще проведем разговори както с потребителя, така и с фирмата и ще се изясни точно какъв е проблемът. Преди всичко за нас важни са потребителите, тъй като всеки бизнес лежи на потребителското доверие.
- Тоест опитвате се да изчистите репутацията на компаниите за бързи кредити.
- Да, опитваме се да променим репутацията им. Считам, че досега по-скоро се чуваше едната гледна точка. А ние искаме да покажем, че сме социално отговорни към самите потребители.
- Какво ще се промени, след като влязоха в сила промените в Закона за потребителския кредит?
- При всички положения някои компании ще изчезнат. Дори ми попадна обява в интернет за продажба на компания за бързи кредити. Т.е. вече виждаме, че някои фирми затварят врати. Това ще остави една част от потребителите без достъп до финансов ресурс и съответно може би тази част ще бъде тласната към заложни къщи, към нерегламентирани лихвари. Това е изключително лошо, тъй като техните практики са опасни и обществено вредни. Що се отнася до закона, тъй като ние в асоциацията все пак сме конкуренти, тази тема не сме я дискутирали. Всяка една фирма си пази своя модел на работа след 23 юли.
- Все пак какво да очакват потребителите?
- При всички положения трябва да знаят, че нашата услуга няма да се развали, тъй като ние сме пазарът, на който даваме заеми бързо, лесно и без излишна бюрокрация.
- Ще поевтинее ли кредитът заради тавана на годишния процент на разходите (ГПР)?
- Няма да поевтинее, защото цената в момента е пазарна. Няма как да свалиш изкуствено пазарна цена. Ако досега са съществували 190 играчи на този пазар и са давали заеми на тези цени - това е пазарът. Този закон ме притеснява, както и готвеният закон за небанковите финансови институции. Той беше приет в предизборна обстановка, без необходимия анализ и диалог.
- А какво ви притеснява в закона за небанковите финансови институции?
- Нещата се разделят и е малко странно, че част от фирмите, които се занимават с кредитиране, остават под надзора на БНБ, а друга част отиват в Комисията за финансов надзор (КФН). Фирмените кредити, включително банки и фирми, които се занимават с фирмено кредитиране, остават в БНБ, а потребителското кредитиране отива в КФН. Централният кредитен регистър също отива в БНБ. Т.е. ние ще имаме отчетност към БНБ, а пък ще имаме регулации в КФН. Не се знае доколко е основателно.
Второ, поднадзорни лица на КФН са компании, които оперират с привлечени средства като финансови посредници и т.н. Ние не оперираме с привлечени средства, а с пари на нашите акционери. Няма абсолютно никакъв системен и финансов риск. Ако ние фалираме, акционерите губят, а ако един пенсионен фонд или финансов посредник фалира, той завлича парите на вложителите. Просто материята е съвсем различна и няма обосновка. Друга от промените е комисията да се самоиздържа - най-вече от глобите. Но ако всички работят по правилата, това означава ли, че хората от КФН ще станат без заплати?
- Колко е средният размер на един кредит, който отпускате, и за какво време се връща?
- Около 300 до 400 лв. Тези кредити са краткосрочни и се връщат до 30 дни. А иначе средният период при месечните вноски е 4-5 месеца. Т.е. малките суми за кратко време правят необоснован тавана на ГПР. Това е все едно да кажем, че градският транспорт и такситата влизат в транспортните услуги и тъй като такситата са прекалено скъпи, трябва да ги приравним към градския транспорт. Но бизнес моделите са коренно различни - в единия случай автобусът спира навсякъде, пътува бавно, вози 60 души, които си плащат билет, а в другия се качват най-много двама-трима души и трябва да стигнат максимално бързо до крайната дестинация. При нас е същото. Когато клиент сключва при нас договор, ние вече сме инвестирали 40 лева в него - оперативни разходи, за проверки във всякакви бази данни, за реклама, за заплати, за осигуровки. Т.е ако дадем на един клиент 100 лева, все едно сме му дали 140 лева. Как разчитате, че законът ще каже - нека той да ви върне 104 лева. Има ли икономическа обосновка? Тези услуги са на пазарен принцип. 190 фирми предлагат кредитите си на тези цени, така че просто това е цената на кредита.
- Къде вирее най-добре бизнесът с бързото кредитиране - в по-бедните страни ли, и къде е България на общия фон?
- Бизнесът за бързи кредити е изключително развит в силни икономики. И няма имиджа, който му създават тук. Изключително силен пазар е например Англия. Там също се заговори за таван на лихвите, но след анализ на Световната банка беше отхвърлен.
- Нашият закон прецедент ли е?
- Считам, че е така. Абсолютно никъде няма таван на годишния процент на разходите. Има тавани в други страни, но на лихвите, а това е нещо различно. Таванът на лихвите в други страни е над 100%. А таван на ГПР е абсолютен таван на цялата цена.
- Какви клиенти ползват вашите услуги?
- Услугите ни не се ползват само от хора с ниски доходи. Напротив, преобладават хора с висше образование. Просто на някой му трябват сега пари, без излишна бюрокрация и съответно ще си плати цената за тази бързина. Има обаче и фирми, които дават заеми и на безработни, на неплатежоспособни клиенти.
- Каква е икономическата обосновка да даваш на всички, като част от тях няма да върнат парите?
- На тези, които не могат да си върнат заема, им се начисляват страхотно големи наказателни такси. Така кредитът трябва да се връща в четворен или петорен размер. И то под натиска на бухалки, с мутри, които чукат на вратата. Ако ви дойде мутра на вратата и ви заплаши, че ще ви счупи краката, клиентът ще намери пари - ако трябва ще открадне. Това е изключително тежък казус и този закон по никакъв начин не се справя с него. Напротив, той тласка хората към точно такива фирми, защото добрите фирми ще станат още по-малко. И тези, които не могат да вземат кредит от нас, къде ще отидат - при някой лихвар с бухалка.
|
|