На "Позитано" 20 дрънкат оръжия преди битката за нов лидер на БСП в неделя. Дор до седемнайсет стигнаха мераклиите да оглавят столетницата в момент, в който тя страда от силно неразположение след изборното си поражение през май. Повечето имена са познати до болка - евъргрийнът Янаки Стоилов, който вече четвърт век чака признание отдолу, фаворизираният Драгомир Стойнев, двете червени амазонки Мая Манолова и Корнелия Нинова, вечното "камикадзе" Георги Кадиев и др. За лидерския пост напират и млади авантюристи като тънещия в анонимност депутат Красимир Янков, както и стари донове като бизнесмена Георги Гергов. Както е тръгнало, кандидатите ще се окажат повече от избирателите. Всички те, разбира се, обещават



"рязък ляв завой"



и степенуват промяната от морална до тотална. Платформите им се различават толкова малко, че се налага да прибегнат до други, по-ефикасни средства в борбата за надмощие - "ръфане, късане, мачкане и охулване", по израза на ренегатстващия сценарист и пиар Нидал Алгафари. Впрочем сполучливо описаните от него дисциплини са тъкмо негов патент. Помним как дълго се луташе между АБВ и БСП в търсене на по-добрата оферта и хвърляше кал ту по Станишев, ту по Първанов в зависимост от хода на наддаването.

Та същият този Алгафари оня ден доразви жанра, като направи следното "дружеско" животоописание на позитанската фауна: "А какви са кандидатите? Един - кандидат на лидер на друга политическа формация, друг - кандидат, членувал в основния опонент на БСП преди. Трети - храненик на починал идеолог от бившата номенклатура на БКП. Четвърти - в любовни триъгълници, направил кариера от леглото си! За пети пък службите са отделили цяло звено, за да го хванат в кражбите му. Егати номинираните! Ако ще е така... то защо да си тръгва Станишев?" И за друго намекна имиджмейкърът на социалистите - че феодалите в БСП се гласят да сложат начело на столетницата подставено лице, което чрез промени в законодателството да направи тъй, щото един неназован от Алгафари вложител



да си върне блокираните 80 млн. лв.



в една банка. Досещате се и за лицето, и за банката, че и за кандидата! Малки убийства между другари! А също и интересна форма на самопредлагане за предстоящите избори, в които настоящият лидер на БСП ще запази до голяма степен ръководната си роля.

При това ожесточение вътре в партията на външните опоненти не им остава много работа. Но нещата не спират дотук. Довчерашната фаворитка на Станишев - Мая Манолова, сдобила се с привилегирования статут на "парламентарно острие", от няколко дни взе да се усъмнява в правотата на лидера си. Решенията се взимали "на тъмно", от "тесен кръг около ръководството", а не от легитимни органи, така станало с Пеевски, така било и с идеята за задължително гласуване. Но няма как, такива са правилата на играта! Нали всяко обещание за светлото бъдеще се гради върху спомена за тъмното минало. Иначе какво ще реформира новият лидер? Като в оная стара приказка за трите плика - за всичко обвини предишния, па бил той и другар.

Масло в тоя огън хвърли и конкурентката й Корнелия Нинова с намеците, че й бил упражнен



натиск да се откаже от надпреварата,



макар и доста по-сдържано.

"Ако някой има отговор кой, как и защо взима решенията в БСП, значи е по-умен от мен", изстреля "приятелски залп" и партийният социолог Юрий Асланов, отлъчен от яслата по прищявка на Станишевата съпруга. Членът на Националния съвет се престраши да заговори и за "корпоративни и олигархични обвързаности на нашия лидер".

Слабостта на лидера отприщи отмъстителните инстинкти на верноподаниците. А само допреди година го титулуваха "президент на ПЕС" и "европейски авторитет".

Сред соцактива гъмжи от клубове по интереси - "за" и "против" всяка една от кандидатурите за лидер. Някои се включват в състезанието само за да осребрят влиянието си сред делегатите срещу място в листите. Идеално време за лов на депутатски кресла. Нищо чудно настървението на лобитата да доразбие левицата преди изборите. Но при всички случаи ще изтласка на върха възможно най-компромисната личност - тази, която е в състояние да помири интересите на бедните с тези на бизнеса, националистите с опортюнистите, русофилите с Вигенин, накратко - да примами овцете, без да гони вълка.

Така големият въпрос - каква партия е БСП, ще остане неразрешен. А пък и сред кандидатите не се провиждат хора решителни, смели, способни да проведат дръзка лява политика, независимо от съпротивата. Та нали довчера повечето аплодираха решенията, които днес осъждат? А призивите за морал и връщане към корените са кюспе за шараните, извадено от най-вехтите, прашасали долапи на "Позитано" 20. И така до окончателната победа на... капитализма!