Битката за лидерския пост в БСП навлиза в последната си фаза - конгресът, на който ще се избере наследникът на Сергей Станишев, е тази неделя. С пълна сила върви идейното наддаване, единствената цел на което е да се представи политика за укрепване на политическата сила. Но внушенията са повече за ушите на електората, силно резигниран и обезверен напоследък от действията на върхушката в соцпартията. Ако се вярва на публичните изяви на кандидатите, БСП силно ще олевее - мехлем за ушите от по-старата генерация. Особено в съчетание с реиндустриализация и национализация. Другото натрапващо се впечатление е отношението към коалиционния партньор ДПС и евентуални бъдещи съюзи с движението на Доган. Прави впечатление, че въпреки преобладаващия критичен тон към ДПС претендентите за председателското място остават предпазливи, оставяйки открехната вратата към следизборното сътрудничество. Нападките към движението изглеждат по-скоро конюнктурни и обусловени от борбата за надмощие върху кабинета "Орешарски" в последните два месеца от неговото съществуване. Левият избирател трябва да остане с впечатление, че движението е виновникът за провала на кабинета, но все пак е непреодолим фактор в политиката.

За фаворит за председателското място засега се смята настоящият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Станишев публично заяви личната си подкрепа за кандидатурата му - в същия ден, в който подаде оставка, по негово предложение Стойнев бе издигнат до върховете на партийната йерархия - стана член на Изпълнителното бюро и зам.-шеф на Националния съвет на БСП. Стойнев даде да се разбере, че



ще се съобразява с благодетеля си



"За Станишев ще кажа, че е успешен политик. Той е лидер на ПЕС. Трябва ни опитът и подкрепата на лидера на ПЕС, защото това, което се случва в България, минава през политиките в Брюксел", каза той в интервю на 19 юли. Но направи и реверанс към недоволните от досегашния лидер с обещанието, че ще се "вслушвам в мнението на органите на партията и заедно ще вземаме решения". Когато партньорите БСП и ДПС започнаха открито да се раздалечават, и Стойнев започна да се разграничава от все повече асоциираното с партията на Доган правителство. Това пролича покрай актуализацията на бюджета, когато той се присъедини към искането на червените депутати да се промени само бюджетът на НЗОК, но не и републиканският. Стойнев публично отхвърли и предложения от правителството вариант за гарантиране на депозитите над 100 хил. евро в КТБ с държавни пари. Икономическият министър даде всичко от себе си, за да опровергае слуховете, които го свързваха с ДПС. "Ние вече два пъти сбъркахме с ДПС и трети път не трябва да се получава същата ситуация", обяви той на 12 юли. Без обаче да каже ясно накъде отива стратегическият съюз с Догановата партия. Към партийните активисти публично декларира готовност за повече лява политика, заигравайки се с възможността за премахване на плоския данък, който от години е трън в очите на по-крайно настроените партийци. "Дебатът за плоския данък трябва да се проведе първо в БСП и ако след него органите на партията преценят, че трябва да вървим към промяна на плоския данък, това ще се случи", обеща Стойнев на 19 юли.

С призива за "приближаване към лявата ни същност" се рекламира пред актива и зам.-шефът на парламента Мая Манолова. Червената депутатка също започна да кокетира с антистанишевските настроения в столетницата, като косвено обвини бившия си лидер, че взима важните решения в тесен кръг, без да се съобразява с колегите си. "Решенията се спускаха, не се обсъждаха в партията", посочи тя в интервю за БНТ, описвайки стила на работа на Станишев, Местан и Орешарски. В същото време не пропусна да възхвали навлизането на Станишев в европейската политика като "уникален шанс" за България и не оспори съхраняването на влиянието му върху левицата чрез позицията на председател на Коалиция за България, която той запази за себе си. Но наред с общите констатации Манолова все пак предложи и реална програма, ако бъде избрана за поста - скъсване с досегашната Коалиция за България и яснота за бъдещите съюзи. Манолова разкритикува начина, по който работеше съюзът с движението. "Никога повече няма да правим коалиционни или други договорености без публичност. Никога няма да имаме подобни партньорства. Тази грешка няма да я повторим", беше категорична Манолова в изказване отпреди две седмици. И дори нападна ДПС, че заедно с ГЕРБ се опитват да се намесят в избора на новия червен водач. Въпреки това тя също не засегна темата за бъдещето на съюза с движението, а само декларира в платформата си, че взаимодействието на БСП с други партии трябва да се основава на



"пълна прозрачност на отношенията"



Този подход възприе и колежката й в парламента и съперник за председателското място Корнелия Нинова. Тя също обеща, че всякакви съюзи вече ще се сключват само "в писмена, публична и с ясни ангажименти форма" и дори пробва да съблазни активистите с предложението коалиционните въпроси да се решават с вътрешнопартийно допитване. Нинова също яхна лявата вълна - обяви се категорично за замяна на плоския данък с пропорционален по скалата, заложена в предизборната програма на БСП, което означава облагане с 20% на доходите над 4500 лв., а за тези до 2400 лв. остава сегашната ставка от 10%. Оценката й за лидерството на Сергей Станишев е противоречива. Според нея трябва внимателно и обективно да се отсеят добрите решения от грешките и да се посочат конкретните виновници за несполуките. Нинова също изигра своята роля в разрива с правителството - въпреки че твърдо го подкрепяше, стана един от основните двигатели на блокирането на неговия проект за промени в държавния бюджет. Позицията й по отношение на ДПС не е по-ясна от тази на останалите кандидати. Когато подаде оставка като зам.-шеф на червената ПГ на 11 юни заради резултатите от евровота, тя обяви, че не подкрепя развитието на отношенията между двете партии. "Изпадаме от едната крайност в другата. От съгласие в пълно отрицание и изхвърляне на ДПС като партньор. Не мисля, че това е работещо и затова предложих разговор с ДПС на принципна основа и ясни правила на партньорство", заяви Нинова тогава.

Малко по-категоричен в това отношение е водачът на т.нар. ляво крило в партията Янаки Стоилов. През юни той напусна поста на зам.-шеф на ПГ на БСП заради натиска на ДПС да се разгледат в парламента прословутите поправки в Наказателния кодекс, с които отпада давността за политическите престъпления на комунистическия режим. След като се включи в лидерската битка, той обяви, че политическата независимост от ДПС е един от критериите, на които трябва да отговаря бъдещият председател. И даде за пример себе си, изтъквайки, че е доказал това още миналата година с отказа си да подкрепи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. В началото на юни обаче заяви, че



партньорство с ДПС не е било грешка,



тъй като резултатите от парламентарния вот м.г. са го направили необходимо. Което означава, че приема възможността за нов съюз с движението, ако същата необходимост възникне и в бъдеще. И Стоилов, както другите, оттегли подкрепата си за правителството, но показа малко повече откровеност за причините - посочи, че кабинетът, макар и теоретично да е на двете партии, все повече е управляван от ДПС, скрито е притискан от ГЕРБ, а левицата обира всички негативи от ситуацията. Изборът му начело на БСП със сигурност ще доведе до сериозен курс наляво - той е автор на най-радикалните леви тези в управленската програма на БСП, включително т.нар. курс към реиндустриализация, национализация на ЕРП-тата, прогресивно данъчно облагане и досега призовава за превръщането на столетницата в "истинска лява партия". Шансовете му да надделее в съревнованието обаче не са високи, а и той вече е показал, че се примирява да е втори в партията - след като през 2012 г. загуби лидерската битка от Станишев, прие да бъде негов заместник.

Най-голямата мистерия сред номинираните засега остава включилият се преди дни в надпреварата председател на парламента Михаил Миков. Името му се спряга като "резервен вариант" на Станишев, в случай че фаворитът му Драгомир Стойнев не получи очакваната подкрепа. Той също подкрепи новия завой към сблъсък с кабинета - миналата седмица дори обяви, че ако правителството не подаде оставка тези дни, както е обещало, може да бъде свалено с вот на недоверие. Оценката му за ДПС е предпазлива - преди месец половинчато призна, че има дисбаланс на политическа основа в отношенията с ДПС, изтъквайки като основна причина високите резултати на движението на евровота. От думите му не се разбира обаче какво смята да прави за изправянето на крака на партията.

В надпреварата са и редовните заподозрени Георги Гергов, Красимир Премянов, малко известният Красимир Янков, Георги Кадиев, но поради периодичното им участие в подобни състезания на тях не се гледа особено сериозно. И така стигаме до въпроса какъв човек й трябва на БСП. Наследник на Станишев или лидер, който да върне доверието в нея. Очаквайте продължението в неделя.