Когато за пръв път чух за проучването на "Фейсбук", което е манипулирало нюзфийдовете (страницата в социалната мрежа, която показва на потребителите какво публикуват другите хора - бел. ред.), за да види дали емоциите, изразени в тях, влияят на това какво публикува самият потребител, бях шокиран, но не и изненадан. Накратко, знаех, че е вероятно. Умните хора предупреждаваха за това. Но никога не съм очаквал да го видя изиграно по този начин. Както предупреди сайтът "Аул", перифразирайки общото мнение: "Фейсбук" човъркаше емоциите на потребителите, за да види какво ще стане и защото може."

Искам да посоча това, което според мен е най-тревожното от събитията, които доведоха проучването на "емоционалното заразяване" до публичното внимание. Първата ми реакция, когато прочетох за изследването, беше "Не е изненадващо, че "Фейсбук" експериментира с настроението на потребителите си. Това звучи малко зловещо, но не е по-различно от другите случаи, за които сме чували... Почакайте,



това е академично изследване?



Появило се е в истинско научно списание?"

Доста истинско, да. "Експериментални доказателства за масивната емоционална зараза през социалните мрежи" е публикувано от Националната научна академия. То носи имената на двама изследователи от университета "Корнел" - професора по комуникация и информационни науки Джефри Ханкок и Джейми Гилор, докторант в "Корнел" тогава, а сега работещ в Калифорнийския университет. С тях е работил и изследователят от "Фейсбук" Адам Крамър. Статията е била редактирана от Сюзан Фиск, професор по психология от "Принстън". Изследването е разчитало на експериментални данни, които "Фейсбук" е събрал.

Университетите имат бордове за оценяване на експериментите на учените си с хора. Целта им е да гарантират, че човешкото достойнство и независимост ще бъдат уважавани. "Фейсбук" е имал подобно вътрешно оценяване, но знаем малко за него.

В свое изявление тази седмица "Корнел" заяви: "Тъй като изследването бе извършено независимо от "Фейсбук" и проф. Ханкок имаше достъп само до резултатите, но не и до каквито и да е данни по което и да е време, бордът за оценяване на "Корнел" заключи, че той не е бил директно ангажиран в изследването на хората и не е било нужно да се извършва оценяване от програмата за защита на хората при изследвания на "Корнел". "Данните не са наши. Не е било нужно да ги оценяваме ние. Това е много по-различно от "това изследване е одобрено от нас". Така че чие одобрение е имало? "Тревожех се", казва редакторът на научното списание Сюзън Фиск пред сп."Атлантик", "докато не попитах авторите и те казаха, че техните бордове за оценяване са го одобрили". Впечатленията й са били грешни. Бордът на "Корнел" е одобрил участието на собствения си представител, но само защото той не е събирал данните. Ето защо



етичният проблем е на всички



Междувременно изследователят на "Фейсбук" Адам Крамър изяви съмненията си по повод изследването: "Целта на всичките ни експерименти е да разберем как да доставяме по-добри услуги. Тъй като писах и планирах този, мога да ви кажа, че целта ни никога не е била да разстроим някого. Разбирам защо някои хора се тревожат и със съавторите ми съжаляваме много за начина, по който докладът описа експеримента, и за притесненията, които причини. Ползите от него може би не оправдават всичко това."

Един експеримент на "Фейсбук", който никога не е целял "да разстрои някого", все пак е разстроил някои хора. Това е проблем! Проблемът според тях не е това, че проучването е избегнало системата за контрол, която университетите са създали за експериментите с хора, но все пак получи легитимността, която публикацията в научно списание дава.

Проблемът за тях не е: "Когато правим опити с хора по този начин, как да бъдем сигурни, че уважаваме човешкото им достойнство?" Не, проблемът е "не искахме да разстроим никого." А в подтекста на всичко това стои въпросът "Ще пострада ли марката?".

Когато става въпрос за експерименти с човешки същества, трябва да правим разлика между сериозните и слабите форми на легитимация. Университетските изследвания, включително тези в моята собствена институция, трябва да са особено внимателни с това разграничение. Тяхната легитимация е "сериозна". И всичко, което ги отдалечава от нея, подкопава авторитета на институцията.

Тъй като е интернет компания,





"Фейсбук" експериментира с хората непрекъснато





- това е част от бизнес модела й. Интернет фирма, базирана на трафика, лесно може да тества кое заглавие привлича повече кликове. Или в случая на това проучване - коя форма на нюзфийда кара потребителите да пускат по-малко тъжни постове. Това донякъде е експериментално проучване. То не е същото като оценената от колеги публикация в научни списания, но събраните данни са достатъчно истински и не могат да бъдат игнорирани.

Слабата легитимация за експериментите върху хора се използва в случаите, когато те са напълно легални и обичайни, каквато е масовата практика в индустрията, но няма начин да се разбере дали са етични, тъй като компаниите не са длъжни да обмислят подобни проблеми или да споделят методите си. Сериозната легитимация съществува, когато експериментите са легални не само според американските закони, но и отговарят на определени стандарти за прозрачност и етично поведение - както, да речем, "информираното съгласие" на Американската асоциация на психолозите.

За да установи поне някаква легитимост, "Фейсбук" разчита на "условията си за ползване", които се състоят от 9000 думи правен език, които потребителите нямат друг избор, освен да приемат. Това е слаба легитимация. Не съвсем никаква, но няма много опции. Университети като "Корнел", академични издания като публикациите на Националната научна академия, чиито редактори са принстънските професори по психология - те трябва да предлагат нещо по-добро от "условията за употреба". Те трябва да предлагат сериозна легитимация, защитата на която е първата им работа.

Когато методите на проучването се оказват предмет на спор в обсъжданията, в пресата, в онлайн разговорите, това е момент, в който университетите да блеснат. Нашите козове включват академичната свобода. Да знаеш за какво говориш. На пресата или на всеки, който има въпроси, трябва с радост да обясним проучването си, включително етичните проблеми, които могат да съществуват. Като академици ние се гордеем с това, че премисляме тези неща. И имаме процедури! Ако експериментираш с хора, трябва да ги спазваш. Академичните изследвания не са за всеки, те трябва да отговарят на определени стандарти. Когато тези стандарти станат



обект на съмнения пред обществото,





ние сме щастливи да ги обясним. Защото знаем какво правим.

Освен когато не знаем. На въпрос от "Атлантик" един от изследователите избра мълчанието, вместо да обясни методите на проучването. Авторът Джейми Гилор пък отказа да коментира, цитирайки желанието на "Фейсбук" компанията да се заеме с отговорите на репортерските въпроси. Говорителят на фирмата ми писа по имейла следното: "Ние внимателно преценяваме изследванията си и имаме сериозно вътрешно оценяване. Няма ненужно събиране на данни във връзка с тези инициативи и всички данни се съхраняват на сигурно място."

За мен това е... слабо. Компанията използва стандартния си език, а доктор на науките и експерт в полето увърта. По-лошото е, че не сме чули и дума от водещия учен в експеримента, професора по комуникация и информационни науки Джефри Ханкок. Това, което чухме, беше "един от авторите каза пред "Атлантик", че е бил посъветван от университета си да не говори с репортерите".

Това не е начинът, по който сериозните институции действат. Оправданието не е "нашият човек не е събирал данните, така че сме чисти". Или "бих се радвал да коментирам, но се съгласихме "Фейсбук" да отговаря на въпросите". Слабо, слабо, слабо. Колеги учени, това не е нашата ниша!



---------------

Джей Роузън преподава журналистика в "Ню Йорк юнивърсити" от 1986 г. и е бил ръководител на Департамента по журналистика от 1999 г. до 2005 г.