И тази мъка свърши.

Заченато в грях, помислило се за безсмъртно, а накрая - самоопределило се като "преходно", това слабо правителство беше абсолютно безсмислено. То удължи безвремието, довърши вярата. След 421-дневен изключително тегав престой изоставеният като мома пред олтар кабинет на Пламен Орешарски изключително коректно намери сили да се похвали само със "спирането на бежанската вълна". Нито една крачка напред в нито една реформа. Нито в здравеопазването, нито в образованието, нито в социалната политика. Този временен кабинет ще остане в историята сигурно като отличник в усвояването на нови заеми. Майстор на дефицитите. Символ на непукизма.

А финалът му бе предизвестен. Часове след изборите през миналата година бе ясно това, което политическите чугунени каски осъзнаха наскоро - разпределението на мандатите от 12 май 2013 г. не предполагаше стабилно правителство, което да изведе България от кризата. Конфигурацията в НС бе лоша, а



ГМО инженерите избраха най-лошото от възможните лоши решения.



Те поискаха власт на всяка цена. Беше пределно ясно какво ще се случи, когато едно статукво се крепи от палеца на "Атака" и юмрука на ДПС, а решенията по ключови въпроси се взимат под юргана на нечие семейство, под асмата на някой политик или в кратуната на някой абсолютно случаен псевдобизнесмен с влиятелна майка.

Защо им беше тая власт? За да хапнат няколко месеца бял хляб след годините на опозиционни пости? Глупаво. Ако след майските избори миналата година някой на улица "Вито Позитано" бе направил безсребърен анализ, днес тази партия щеше да излиза от кризата, а не да се потапя в нея. Но явно в червената централа нямаше нито един трезв през лятото на миналата година. Явно там предпочетоха да са зависими от Пеевски, но да са на власт. Да не слушат улицата, а да четата вестниците му. Да пунтират демокрация, а не да играят по правилата.

Това правителство бе като болник, който, за да направи крачка напред, се нуждаеше от подкрепата на поне двама. То нямаше право на нито една самостоятелна стъпка. Както Орешарски ведро рапортува вчера: "100 процента съгласувах..." В това няма лошо - ако една партия си има правителство. Когато много партии имат едно правителство, което на всичкото отгоре претенциозно наричат "експертно" - язък за съгласуването. Що за експертно правителство е това, което



чака дни наред партизаните от мандрата да му кажат как да работи?



Чак когато слънцето тръгна да залязва, кабинетът "Орешарски" си позволи леко еманципиране с комичен оттенък. Цяла година толкова хора му казваха: "Бъди мъж, покажи характер", а той се сети за това в 12 без 5. Прецака Вигенин за еврокомисар и изопна нервите на американцията за АЕЦ "Козлодуй". Смех.

Най-хубавото в тази тъжна ситуация е, че с края на правителството си отива и този абсолютно нефелен парламент, в който



единственият разгорещен дебат бе кой кога ходи на работа



Още от първия миг властта се изкара жертва - на "соросоидите", "софийските вандали", "групите за саботаж", "лошите медии". Крехкото мнозинство, излъчило кахърно правителство, реши не да търси доверие, а да вдигне стени, да посочи врагове и да мърмори как никой не вижда вътрешната му красота. Този антисмислен подход доведе до логичен крах на европейските избори и естествени скандали в семейството. Цялата кула от карти се разпадна за дни и перспективата се оказа мрачно опозиционна.

Но! Краят на правителството не е повод за шампанско. Краят на парламента не е повод за радост.



Нищо добро не се вижда на хоризонта



Онези, които подсмърчат от умиление заради предстоящата реинкарнация на примитива Бойко, е хубаво да се сетят кой е той и как управлява. Този човек вече веднъж се доказа - с биещото МВР, "калинките", скандалите със съдебната система, същата липса на реформи в образованието и здравеопазването, същите финансови еквилибристики от типа заем-папкане-заем, същото мачкане на синдикати и изнудване на работодатели...

Едва ли сте забравили, че след управлението на Борисов улицата искаше да забраним партиите и по някакъв друг, непонятен и вълшебен начин да правим избори. Голямата вина на Станишев, Местан, Доган, Орешарски и т.н. е в това, че не показаха алтернатива на Борисов. Не показаха нормалност. Напротив. Те дори не успяха да дораснат до неговата фиксация върху строежа на магистрали и Дянковия напън към ЕRM-2. Наследниците на Борисов не успяха да формулират нито една нова цел - затова не само си отиват безславно, но и светлината в техния тунел е абсолютно незабележима.

Да си вземем сбогом с Орешарски. Да изпратим Сергей по неговия европейски път. Вероятно ще трябва да кажем "чао" и на комично напористия Ники Бареков. Да пожелаем крепко здраве в братска Австрия на банкера Цветан Василев.

И да погледнем напред. Там, където мракът може да се маже на филия. Поводи за оптимизъм няма.

Вчера в парламента се появиха един диалогичен Лютви Местан и необичайно смирен Цветан Цветанов. Тези неестествени образи говорят за предстоящите радикални промени в битието. Затова - нека отсега да е ясно. Ако през октомври на сцената се появи коалиция ГЕРБ - ДПС, с явната или подмолната подкрепа на която и да е парламентарна сила -



това ще бъде същата наглост,



която гледахме през последната година. И нови хора ще излязат на улицата, и ново време ще бъде загубено. Ако избирателят не успее да даде ясен мандат вляво или вдясно, по-добре да правим избори, докато ни дойде акълът в главата. По-добре да харчим пари за гласуване, отколкото да ги харизваме на фалшиви политици, фалшиви банки и фалшиви проекти. След интензивен правителствен и парламентарен листопад все някога ще се върнем в демокрацията.