|
| Ивелин Желязков |
- Г-н Желязков, работодатели и синдикати поставихте ултиматум на отиващото си правителство и предложихте конкретни мерки. Но те явно остават за следващите правителства. Какъв трябва да е техният дневен ред?
- Важните неща са ясни. От една страна, това е проблемът в здравната каса, а от друга - КТБ и въобще ситуацията в цялата банкова система. Решаването на тези задачи е неотложно. Но трябва да си даваме сметка и за друго - едно служебно правителство няма нито възможностите, нито ресурсите, които има редовният кабинет. Стандартният отговор е, че служебното правителство ще трябва да подготви провеждането на избори. Но не бива да се бави и работата по важните за обществото въпроси.
- Тези важни въпроси обаче не са никак прости - като започнем от цената на тока, минем през спрените европари и стигнем до реформите в социалната и в здравната сфера. Ще има ли гратисен период от страна на работодателите?
- Това са задачи, които няма как да бъдат пропуснати. Предполагам имате предвид и пенсионна реформа, където също са нужни неизбежни и тежки решения, които трябва да бъдат взети. В момента например структурата на плащане на пенсии е такава, че по-голямата част от тях идват не от осигуровките, какъвто е замисълът на модела, приет в България.
Някои от важните въпроси, които ние поставихме, не бяха решени, а други само бяха започнати. През последната една година имаше 3 пакета от мерки за облекчаване на административната тежест, които започнаха да се изпълняват. Някои от предложенията ни обаче още не са доведени докрай - като например промените в Закона за местните данъци и такси, свързани с такса битови отпадъци. До момента тя се плаща на база на цената на имота, който притежава даден човек. Тоест, ако живееш в по-скъп апартамент, плащаш повече, предприятие с по-висока стойност на активите плаща повече от такова с по-ниска, независимо че първото може да е по-модерно в технологично отношение и да генерира по-малко или никакъв отпадък. Това доведе до парадокси. Така например едно предприятие, чийто единствен контейнер се извозва 6 пъти в годината, плаща 62 000 лв. за тези шест извозвания. Това не е нормално, затова ние сме удовлетворени, че след 10-годишна битка нещата са на път да се променят. Смяната на правителството вероятно ще забави този процес, но все пак идеята е новият начин за изчисляване да тръгне от началото на следващата година. Целта е в крайна сметка да има обвързаност между количеството на генерираните битови отпадъци и плащаната за това такса. Справедливият принцип е този - който замърсява повече, плаща повече.
Като положително отчитаме и старанието за навременно разплащане с бизнеса в това число и връщането на ДДС, което е важно за фирмите.
- Преди година имаше идея за въвеждането на златен стандарт за фирмите, но идеята не проработи...
- Предложението има плюсове и минуси. Да, има логика отличните компании да бъдат стимулирани, но това в никакъв случай не бива да е за сметка на останалите. Златният стандарт би облагодетелствал стотина компании, което е несериозно дори на фона на икономика като нашата. Не може да става дума и за различни стандарти, стандартът трябва да е един и той трябва да е за всички фирми.
- Бизнесът в момента е в много неизгодна ситуация - правителство в оставка, банкови проблеми, спрени европари. Какво е решението?
- Да, всичко това се отразява много негативно. Бизнесът иска да може да планира и да прогнозира, иска да знае какво ще се случи след един, два или повече месеца и години. И ако нещо не е така, както е заявено, имаме проблем и той се отразява на инвестиционната активност. Когато не знаеш какво ще се случи след 3 месеца, се замисляш дали да инвестираш парите си в нещо ново, скъпо, модерно. Това е видно - отразява се както на вътрешните инвестиции, така и на тези от чужбина. Прекият резултат е, че инвестициите намаляват.
Ако имаме работеща съдебна, банкова система и ефективно държавно управление, при ясна нормативна среда, ние сме изпълнили основните условия за правене на бизнес. Налице ли са тези неща, ще има и инвестиции. Затова политиците, без значение от своя цвят, трябва да се вслушват повече в предложенията на българските работодатели. Сега например имаме оплаквания от фирми, че заради блокираните пари в КТБ не могат да се разплащат и да работят нормално. Затова ние настояваме наши експерти да участват в решаването на възникналите проблеми. Искаме синдикатите и работодателите да излъчим експерти, които да се запознаят с реалната ситуация и да предложат работещо решение. Ние искаме именно решение, но не политическо, а експертно.
- Какво конкретно предлагате?
- Вярното решение можем да го кажем категорично, след като бъдем допуснати да се запознаем с процеса. Искаме да сме наясно, защото когато в един ден излиза една информация, а на другия ден друга, ние няма как да формираме сериозна експертна позиция. Точно затова считаме, че оздравяването на банката трябва да се реши при пълна яснота и прозрачност.
- Управителят на БНБ Иван Искров вижда оставката си като част от решението. Как ще коментирате готовността му за незабавно освобождаване на поста?
- Персоналният въпрос не е най-важният, защото сам по себе си не дава решение. За нас важното е как да се направи бързо и навреме така, че банката да продължи да работи, фирмите да могат да се разплащат, а хората да имат достъп до парите си. Решението трябва да бъде адекватно, точно и добро за всички.
- Говорите за втори ултиматум към властта, защото явно първият не даде резултат. Строителните фирми например са готови да спрат да работят. Какво точно се договорихте с останалите работодатели и със синдикатите?
- Има такава идея и ако не бъдем чути, подобен вариант не бива да се изключва. Крайно решение обаче още не е взето. Ние не можем да оставим нещата в ситуацията, в която са. Главното е дали ние като държава ще намерим верния път да развиваме икономиката си по начин, по който всички искаме. Защото без това няма как да има съвременно образование, здравеопазване и т.н.
- Но досега се предлагаше единствено реиндустриализация чрез оздравяване на закъсали предприятия за сметка на бюджета...
- Идеята за реиндустриализация не може и не бива да бъде изоставена и ще ви дам пример. Най-добре развитите в това отношение държави най-малко пострадаха от кризата. Тя обаче трябва да изглежда различно. Ако се създадат нормалните условия, за които говорихме преди малко - тя неизбежно ще се случи. Реиндустриализацията ще остане като приоритет за ЕС. В този смисъл бихме допуснали сериозна грешка, ако останем извън тази тенденция. Трябва да използваме конкурентните ни предимства - добрата данъчна среда и макроикономическата стабилност. Това е шанс, който не трябва да изпускаме.