Окрилени от данните, че са №1 на политическата арена според социологическите анкети, ГЕРБ се развихриха. Темите за КТБ и най-вече за бюджетната актуализация се оказаха чудесен трамплин за рейтинга. Бойко Борисов и хората му влетяха в парламента и в медиите с аларма за колосални бюджетни дефицити, рекордни държавни заеми и дългове - защото положението било пълна катастрофа. В деня, в който актуализацията мина на първо четене с гласовете на ГЕРБ и ДПС, Борисов обясняваше, че залогът е за много милиарди, но той е готов да приеме и най-скромния вариант за промени в бюджета - предложения от кабинета в оставка, защото инак служебното правителство ще се провали, а държавата ще фалира. Лидерът на ГЕРБ натърти, че това е отговорната позиция на отговорна партия.

За да бетонира "отговорната" си роля, ГЕРБ подготви празен чек за служебния кабинет - внесе проект за решение, с което, преди да умре, сегашният парламент да упълномощи бъдещото служебно правителство да договаря заеми от международни институции. В проекта пише "при последваща ратификация от Народното събрание". С други думи това решение би имало смисъл и пълнеж само след като заработи следващият, 43-ти парламент. Без ратификация пари няма, значи няма смисъл отсега да се дава мандат на служебния кабинет. Тогава



за какво беше цялото истерично говорене



и бързане за спешни заеми!? В проекта на ГЕРБ не пише нито колко пари може да изтегли служебното правителство, нито за какво точно трябва да се харчат. Отговорно, нали?

Но това беше онази вечер, а когато се събуди, Бойко Борисов отиде в парламента, срещна се с председателя на събранието и на БСП Михаил Миков и обяви новия курс - ГЕРБ няма да крепи нито кворума, нито актуализацията, нито ще пробутва празни чекове, а отговорността за бюджета харизва на социалистите.

По ирония на събитията по същото време президентът Плевнелиев сподели колко много се радва и как горещо приветства одобряването на бюджетните поправки на първо четене. А то се оказа, че второ четене няма да има.

Вярно е, че в този парламент



циркът и фарсът бе наложиха като основни жанрове,



но избирателите не заслужават тази гавра, а и отдавна освиркват фалшивите изпълнения и слабите актьори. Неслучайно това Народно събрание поставя печален рекорден - по най-къс живот.

Но все пак как да си обясним гладиаторските борби за ремонт на бюджета в българския колизеум? Магарешкият инат на социалистите е по-ясен - БСП за нищо на света не иска да признае, че е големият виновник за провала на бюджета (и не само). Но как да разкодираме най-новите лупинги на ГЕРБ?

Веднага се появи една обяснителна версия. Според най-пресните социологически сондажи единомислието на ГЕРБ и ДПС напоследък - за бюджета, по банкови, а и по-други въпроси, което БСП всеки ден обясняват като нов политически годеж и гарнират с възгласи "горчиво", наврежда сериозно на рейтинга на ГЕРБ - разочаровало и отблъсквало почитателите на Бойко Борисов. Това мотивирало Борисов внезапно да зареже така желания бюджетен ремонт и да избяга от парламентарния фронт, където се оказа срещу БСП и рамо до рамо с ДПС.

Освен това в ГЕРБ май са разбрали, че БСП вече има строен план за прахосване на последните дни на Народното събрание в процедурни трикове, така че до гласуване на бюджетни поправки да не се стигне. Показателно е, че Борисов обяви, че се отказва от актуализацията след срещата си с председателя Михаил Миков.

Ами сега?



Какво ще се случи с държавата,



ако остане без депутати, със служебно правителство и със сегашната бюджетна рамка? Какви ще са рисковете, ако няма актуализация, както се очертава? Честният отговор е - нищо страшно. Проблеми ще има, но те не са драматични, а и току-виж довели до реформиране на традиционни "черни дупки".

Първо, без актуализация на големия бюджет, държавния, НЗОК може да остане без пари наесен. Лошо за болниците, аптеките и най-вече за пациентите. Но може касата да си стегне разходите и да се справи - с повечко финансова дисциплина и под строгото око на служебния кабинет.

Второ, приходите в бюджета ще са крайно мизерни, а разходите ще си вървят. Служебното правителството ще се чуди откъде по-напред да реже. Но винаги може да се намери откъде да се спести. Във всички министерства има буфери, които биха могли да се използват при нужда.

Трето, нищо не пречи желаният ремонт на бюджета да се случи наесен, в следващия парламент, който, ако не друго, поне ще се радва на малко повече доверие от сегашния.

Одобрената на първо четене актуализация предвижда за здравната каса да се дадат допълнително 225 млн. лева. Планираните приходи в бюджета няма да се изпълнят с 500 млн. лева. Това дотук прави допълнителен дефицит от 725 милиона лева. Кризата с КТБ не е овладяна - ако се стигне до изплащане на защитените по закон влогове там (които били около 3.7 млрд лева), държавата трябва да осигури и додаде поне 1.6-2 млрд. лева, за да не стигне до пълно изпразване на Фонда за гарантиране, в който има само 2.1 млрд. лева. Освен това, ако се стигне до окончателно затваряне на КТБ, бюджетът ще трябва да се погрижи за общини, училища, болници, ведомства, чиито пари са закопчани в банката, но не са гарантирани от фонда. Казва е сумата, правителството в оставка не казва, но със сигурност е много голяма. По тези причини то предлага да се запише като опция до края на годината държавата да може да изтегли нови 3.4 млрд. лева заем (или заеми). Това означава, че в закона за бюджета таванът на дълга трябва да се вдигне с още 3.4 млрд до 21.2 млрд. лева. Освен това правителството в оставка предлага да се дадат държавни гаранции на фонда в размер на 2 млрд. лева. Всички тези поправки създават фискални буфери, а може и без тях, на няколко пъти се подчертава в мотивите.

Интересното в случая е, че тези сметки са правени, без да се знае какво е реалното състояние на КТБ и дали тя наистина е неспасяема. И още нещо - почти всички вече твърдят, че съдбата на банката няма да бъде решена на 21 септември, а ще бъде използван целия позволен от закона срок за особен надзор - 6 месеца. Т.е. евентуално пари ще са нужни в края на декември. Когато би трябвало да има парламент и редовен кабинет, които да решат какво ще правят. Така че залагането на милиарди като външен дълг е доста прибързано.

През последните седмици чухме много "за" актуализацията, но и много "против". Забележително е, че всички изказали се бивши министри и зам.-министри на финансите са единодушни -



на този етап България може да мине без актуализация на бюджета



Това твърдят капацитети като Стоян Александров, Христина Вучева, Красимир Ангарски, Емил Хърсев. Тези хора са управлявали държавните финанси в далече по-трудни за България времена, при това твърде успешно. Щом казват, че днес положението не е толкова страшно, колкото ГЕРБ твърди, можем да им вярваме. Казва го и министърът в оставка Петър Чобанов, който предлага актуализацията, но подчертава, че се прави за повече сигурност на следващите управници, а не защото е фатално неизбежно.

Всъщност в трите месеца без парламент служебното правителство ще има



чудесен шанс да стегне финансовата дисциплина



- както са го правили всички такива кабинети досега. А когато дойдат новите депутати, ще стискаме палци новата реколта да е по-качествена и по-почтена.

Бъдещият служебен кабинет може да се окаже с дълъг живот по няколко причини. Съставянето на правителство този път ще е особено трудно и поради очакваната сложна конфигурация на силите в НС, недоверие и страх от коалиране, и това на фона на бюджетни неволи, тежка финансова обстановка, администрация, изпаднала в ступор - както се случва при всяка смяна на власт, и влошен в резултат на всичко това икономически климат.

Освен това за следващите управляващи ще е много удобно служебният кабинет да свърши колкото може повече от неизбежната след властването на БСП - ДПС черна работа и да обере недоволството от непредотвратимия скок на цените на тока наесен и от други мерки, които са вредни за рейтинта на всяка партия.

Междувременно наистина може да се наложи вземане на нови заеми - заради КТБ, заради буксуване на икономиката, пресъхване на приходите в хазната и други предизвикателства. При работещ нов парламент, който се опитва да състави редовно правителство, не пречи служебният кабинет да получи правомощия да договаря международни заеми, а депутатите да ги ратифицират. Тоест бюджетните ремонти и заемите, ако са нужни, могат да изчакат изборите.

При това положение не става ясно



защо беше цялата истерия за актуализация на бюджета



точно сега - в последните дни на най-яловото, най-безобразното и най-неработещото в новата българска история Народно събрание. Трудно е да повярваме, че политиците изведнъж са станали предпазливи и предвидливи и мислят за благото на народа. Най-вероятно те си имат свои тънки сметки, които за съжаление са все свързани с мрачни сценарии. Явно никога няма да разберем какви демони се гонят в главите им. А колкото до поредния лупинг на Бойко Борисов, той всъщност произвежда добра новина - щом няма да има ремонт на бюджета, няма да има и нови дългове и трупане на опасни дефицити. Засега.