Стар международен кореспондент и мой приятел, който някога работеше в Йерусалим, стана блогър. След като конфликтът, който следеше, избухна отново, той написа "Този конфликт е политическият еквивалент на ЛСД - изкривява сетивата на всички, които имат контакт с него, и ги побърква." Той говори предимно за тези, които дебатират по проблема отдалеч - страстите, които се развихрят, горчивината и омразата, които се бълват, особено онлайн, вид, който рядко се вижда, когато се обсъждат войни, случващи се надалеч. Въпреки че наркотичният трип обикновено е в силни цветове, тук възприемането е черно-бяло - едната страна е чистото добро, а другата - чистото зло, без никакви отсенки и никакво сиво пред погледа.

ЛСД ефектът обаче явно засяга и участниците в конфликта. Те също могат да се държат налудничаво, предприемайки действия, които нараняват не само враговете, но и тях самите. Създават нови проблеми отново и отново, вместо да решат старите.

Нека започнем с Израел - не само с политиците и генералите, но с обикновените израелци. В момента те са изпълнени с горящото чувство, че светът не ги разбира, че дори ги мрази. Те знаят, че Израел е представян по телевизионните екрани и вестникарските заглавия като жестоко, брутално чудовище, замерящо ивицата Газа с артилерийски огън, който пада върху училища, болници и домове на цивилни. Израелците знаят как изглежда това - но отчаяно искат светът да види това, което виждат те.

В своите очи те правят само това, което всяка държава - или всеки човек - би направил в същата ситуация. И питат какво точно би направила Великобритания, ако вражески ракети падаха върху градовете и селата й. Щяхме ли да свием рамене, да останем спокойни и да продължим напред или щяхме да отвърнем на удара?

Но ракетите не са това, което ги плаши най-много. Израелците се фокусират повече върху тайните тунели, изкопани под границата с Газа, които очевидно са създадени, за да могат бойците на "Хамас" да изникват от земята и да атакуват израелските селища по границата и кибуците, да убиват и отвличат колкото могат повече цивилни. Технологията "Железен купол" може да унищожи ракетите, но каква защита има срещу човек, излизащ от тунел в тъмнината и решен да те убие? Фактът, че упойващи вещества и белезници са били открити там, готови да бъдат използвани срещу израелските заложници, само ужасява местните хора още повече.

Ето защо те искаха правителството им да отвърне сериозно на удара - помнете, че именно откриването на тунелите бе причината за сухопътната офанзива. Някои израелци виждат ужасяващите образи на страдащите палестинци - деца, губещи крайниците си, живота си или родителите си - и искат светът да види това, което виждат те - че "Хамас" също носи вината за тези жестоки смъртни случаи, защото не прави почти нищо, за да защити гражданите си.

Можете да отхвърлите аргумента, че "Хамас" води войната си от цивилни райони (като отговорите, че те едва ли ще излязат на открито, с изрисувани мишени върху гърбовете си). Но самото ООН обвини "Хамас", че са трупали ракети в тяхно училище. А в мирните години, когато "Хамас" най-накрая получи дълго мечтания бетон, те го използваха не за да строят бомбени убежища за обикновените жители на Газа, а за тунелите, през които нападат Израел, и бункери за висшите членове на организацията.

Знам, че всеки аргумент може да бъде оспорен. Смисълът не е, че те представят неоспоримата истина, но че са близки до това, което много, ако не и всички израелци чувстват. Те вярват, че "Хамас" е враг, който е явно посветен - чрез хартата си - на унищожаването на Израел и незаинтересуван от сигурността на палестинците, които управлява. Те се страхуват от "Хамас", от тунелите и ракетите и искат сигурност.

Но ето къде в играта влиза лудостта. Израелците искат сигурност и въпреки това действията на правителството им не водят до това. Тъкмо напротив. Това се вижда и чрез най-очевидното оценяване. Повече израелци са загинали в операцията срещу "Хамас", отколкото от техните нападения, поне за последните пет години. Казано по друг начин, за да предотвратят риска израелски войници да бъдат отвлечени, 33 израелски войници са загинали. Никога преди международни авиолинии не са отменяли полети към израелско летище. Но те го направиха миналата седмица и това бе ход, който удари по чувствително място в израелската национална психика - ако се случи бедствие, няма да има изход за бягство. (Това, разбира се, дълго е било вярно и за Газа.)

Преди сегашния кръг насилие Западният бряг бе относително спокоен в продължение на години. В петък се случи "ден на гняв", когато няколко палестинци бяха убити и се заговори за трета интифада. Операцията, която целеше да направи Израел по-сигурен, всъщност го изправи пред повече опасности.

Ако това е вярно сега, с перспективата за бунт, който да включи не само Западния бряг, но някои и от 1.7 млн. палестински граждани на Израел, в бъдеще ще бъде дори по-вярно. Защото всяко едно от децата на Газа - с животите им, разбити от болка и кръвопролития три пъти за последните шест години, със сигурност ще израсне с ожесточено срещу Израел сърце и някои от тях ще са решени да си отмъстят. Опитвайки се да разбие днешния си враг, Израел отглежда утрешния.

Сигурността изисква повече от стени и танкове. Тя изисква съюзници и подкрепа. Въпреки това с всеки ден, в който Израел е виждан като нападащ Газа, резервоарът му от съчувствие в света намалява. И в тази сметка дори не влиза влиянието на това насилие върху собствената му морална същност. След 47 години окупация и дори повече години на конфликт непрекъснатата демонизация на врага има разрушителен ефект - видяхте "Сдеротското кино", израелците, събиращи се по хълмовете на границата, за да хапват пуканки и да гледат дъжда от огън върху Газа. Нито една нация не може да се чувства сигурна, когато етичните й граници се разхлабят.

Единствената истинска сигурност е политическата, а не военната. Тя се постига чрез преговори, не чрез артилерийски огън. Това трябваше да бъде израелската цел в годините на мир. Вместо това всяка врата бе затваряна, всяка възможност - отхвърляна.

Тенденцията към самонараняване не се ограничава само до Израел. "Хамас" може би се утвърди отново с този конфликт, обновявайки образа си на шампион на палестинската съпротива. Но това се случи на ужасна цена. След ескалация, която бе избор колкото на "Хамас", толкова и на Израел, 800 палестинци са мъртви, 5400 са ранени и десетки хиляди са напуснали домовете си. За тези палестинци, мечтаещи за държава, която ще включва Западния бряг, целта сега е дори по-далечна - какво, питат израелците, ако Западният бряг се превърне в нова Газа, която е дори по-близко до летището "Бен Гурион"?

Това е перверзният пейзаж, в който както израелците, така и палестинците се намират. Те са водени от мъже, които чуват страха и гнева им и чиито действия хвърлят хората в по-дълбоко отчаяние.