(продължение от миналия четвъртък)



На пръв поглед няма нищо съществено, което да се добави за злощастните събития от преди точно едно хилядолетие в Ключката теснина на р. Струмешница. Внимателното вглеждане в общоизвестното обаче ще ни убеди в основателността на възприетата в предния текст структура на изложение - редица елементи от постигнатото досега или не са достатъчно познати, или са незаслужено забравени, или се нуждаят решително от преразглеждане и ново осветляване.

Заета с физическото си оцеляване през последните две-три десетилетия българската историческа наука загърби тая проблематика. Кръглата 1000-годишнина от Беласишката битка можеше да се превърне във величествен повод за нови изследвания, но това така и не стана. Понеже имаше смисъл тези нови изследвания да бъдат предимно археологически, то за това вече няма и време преди официалното честване в началото на октомври.

Можеше този повод да е и чудесно поле за изява на няколкото професионални патриоти у нас, ако те не бяха денонощно заети единствено с финансовите си сметки. Така или иначе досегашните "мероприятия" могат да се определят само като жалки, нека по-любопитните да сравнят със снимките от откриването на паметника "Самуилова крепост" през 1982 г. (вж. Свързани текстове), тъжното е, че това, което се подготвя за октомври е точно със същото качество - дано да греша. Същевременно фабриката за скудоумия в Скопие работи на три смени, а в съвременна Атина и в предградията й поне пет улици и булеварди са назовани "Василий Българоубиец". Има нещо гнило в София . . .

* * *

Археологическите проучвания на мястото, което отдавна е предположено (Йордан Иванов, 1911) за укрепителното съоръжение, построено по заповед на цар Самуил през първата половина на 1014 г. и където е мястото на прочутата Беласишка битка (юли 1014 г.) продължават от 1968 г. до 1971 г. (Димка Стоянова-Серафимова 1972; 1984). Резултатите от разкопките са недвусмислени, укреплението, което цар Самуил заповядва да се изгради през първата половина на 1014 г. застъпва немалко раннобългарско селище. Разкритите общо 18 вкопани и полувкопани жилища носят белезите на обичайното славянско жилище - те са с площ от 12 до 24 кв. м., изолирани и укрепени са с обработени дървени стволове, а вертикални греди поддържат двускатни покриви, покрити с пръст, каквато доскоро е традицията в жилищното строителство в Огражден. Подовете са от трамбована глина, всяко жилище е снабдено с огнище, а № 14 - с малка пещ (вж. изображението след текста).

Селището под Самуилова крепост загива след като е опожарено нацяло. Макар разкопвачите да ни уверяват, че това се е случило в края на Х в., трябва да признаем, че в случая разлика от десетилетие и половина-две не може да бъде уловена археологически. Понеже всичките 18 раннобългарски жилища в селището загиват едновременно и еднообразно, ще се наложи да предположим по-скоро, че по царска заповед селото е унищожено, за да се разгърне укрепителното строителство тук, а населението е преместено другаде.

Проучванията от 1968-1971 г. дават безценен материал и за самата Ключка укрепителна линия в нейната най-важна северна половина. Заедно с последвалите археологически обходи (Борис Цветков, 1992; 2001 и Георги Митрев, 1993; 2007) ранните археологически разкопки, при липсата на по-сетнешни, дават задоволителна представа за устройството на едно от най-интересните крепостни съоръжения в цялото Българско средновековие. Това със сигурност помага значително и за цялостно възстановяване на хода на сражението, което в крайна сметка ни вълнува най-значимо.

* * *

Най-известната дума, когато се заговори за битката от края на юли 1014 г., безспорно е дема. Дали защото е благозвучна и кратка (от старогръцкия глагол deo - връзвам, свързвам), дали защото отдавна й е дадено благозвучно и кратко обяснение- преграда (Васил Златарски, 1927), дали заради двете заедно. Предлагайки превода си, Златарски чудесно обяснява предназначението на "dema", а не структурата на обекта.

Всъщност във връзка със съоръжението в Ключката теснина го споменава двукратно само Йоан Скилица, останалите автори използват повече или по-малко обширни описания за да ни представят укреплението (вж. Извори). Самият Скилица използва думата не за да обясни на читателя функцията на обекта, а по-скоро да представи неговата структура - в единия случай той има предвид системата от навързани един за друг разнородни елементи, съставящи цялостното укрепление, а във втория случай укреплението е представено като нещо купно, чийто съставки са в някаква взаимосвързаност. Прозвуча по-сложно, отколкото е в действителност.

Накратко, "дема" у Скилица е или нещо, което е предназначено да свързва, напр. въже, верига за връзване на животни и пр., или е самото свързано нещо - връзка, китка, възел, вързоп, денк и т. н. (вж. Е. A. Sophocles, 1888/ 1914).

Знаем още два много известни случая за изграждане на такива съоръжения, и те никак не приличат на разтегнатата и съставена от най-разнообразни елементи Ключка укрепителна линия. Дървена преграда изграждат в старопланинския проход по заповед на кханасюбиги Крум за да накажат византийската войска, начело с император Никифор. Също такава неголяма дървена преграда, не повече от 50-60 метра, съоръжават при въстанието на Драгота през 1254/1255 г. в най-тясното място на Рупелския пролом за да попречат овреме на нахлуването на византийска войска във въстаналите земи. Мястото на тази преграда можеше да се предположи до началото на 70-те години на миналия век, когато пътят през пролома беше с ширината на средновековния почти. Днес мястото вече не личи след изграждането на многолентов път южно от днешната българо-гръцка граница, при което бяха буквално изринати и двете малки наблюдателни крепости, отбелязани навремето от Богдан Филов.

Ето защо май не е особено препоръчителна за Ключката укрепителна линия да се използва нито дема, нито преграда за да се означи това изключително сложно инженерно укрепително съоръжение, съставено от множество разнородни елементи. Нали за това служат различните понятията, за да обозначават възможно най-точно различните явления.

* * *

В средногръцкия "дема" се използва нарядко и със значение на "вълшебен, чародеен възел" (напр. у Йоан Постник). Няма как да не забележим тая успоредица, тя е толкова пророческа - на изграждането на Ключката укрепителна линия цар Самуил възлага цялата си надежда. Към началото на второто десетилетие на ХI в. България започва да губи сила. Изтощението от непрестанните войни, които следват една след друга точно от половин век, е пълно, изглежда, забелязал го е и Скилица. На края на силите си са и страната, и нейният народ, и самият владетел. Съвсем скоро става ясно, че дори блестящо инженерно отбранително съоръжение като Ключката укрепителна линия е безсилно срещу това изтощение, "чудодейният възел" не спасява тази българска земя.





Извори



"Императорът [Василий II (976-1025)] не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. [Цар] Самуил [(997-1014] не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на явно сражение срещу императора, а търпял отвсякъде поражения и започвал да губи силата си. Затова той решил да прегради с ровове и огради пътя на императора към България. И понеже знаел, че императорът обичайно навлиза през така наречената Кимва Лонга [с. Мокриево, Струмишко] и Клидион [Ключката теснина], той решил да укрепи тази теснина и да прегради достъпа на императора. И тъй той издигнал много широка стена, поставил на нея сигурни постове и зачакал императора."

Из "История" на Йоан Скилица, след 1057 г.

Превод на В. Тъпкова-Заимова



". . . Господарят Василий [II] Багренородни [(976-1025)], който 40 години се опълчвал срещу българите и се излагал на хиляди изпитания и сражения, като имал само един помощник и другар, едновременно съветник и военачалник, ездач и опитен главнокомандващ - Никифор Вотаниат [съвременната им цариградска мълва упорито свързва двамата в десетилетна любовна връзка поради безбрачието на императора], дядо на споменатия император [Никифор III Вотаниат (1077-1081)]. Накрая на войната . . . българският народ бил надвит и победен от неговата [на Никифор Вотаниат-старши] десница . . . в теснината, наречена Клидион [северно от с. Ключ] . . . Предводителят им [на българите], наречен Самуил, избягал уплашен и умрял на блатистия остров Преспа [цар Самуил най-вероятно не присъства на Беласишката битка] . . ."

Из "История" на Михаил Аталиат, след 1079 г.

Превод на В. Тъпкова -Заимова



"А предводителят на варварите [вероятно цар Самуил] . . . се впуснал в боеве и сражения, пълен с гняв и заслепление, преградил теснините и проходите на едно място със стени, другаде с въжета и дървета и направил изкуствени валове [както изглежда авторът описва укреплението в Ключката теснина]. Войската, която събрал, била 360 хиляди души [явно преувеличение] и той много се гордеел с такова голямо множество. Преградите направил с намерението да попречи на императора [Василий II] да намери изход и да се изплъзне."

Из "Летопис" на Продължителя на Георги Монах, след 1143 г.

Превод на Г. Цанкова-Петкова







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=709218

http://www.segabg.com/article.php?id=377462

http://www.segabg.com/article.php?id=377459

http://www.segabg.com/article.php?id=682979