Дотук добре. Две силни кандидатури за председател на Върховния касационен съд (ВКС) предполагат истинско състезание и реална конкуренция. Отдавна не се беше случвало за един от трите най-високи поста в системата да бъде издигнат повече от един кандидат. При това и двамата - зам.-председателите на ВКС Павлина Панова и Таня Райковска - са съдии от кариерата, работили по всичките й нива. Не идват от друго звено или от друго ниво в системата или от академичните среди. С това обаче се изчерпват добрите новини.

Защото Висшият съдебен съвет (ВСС), който ще прави избора, не веднъж е показал, че надпреварата за ключовите постове в системата се води задкулисно и качествата на кандидатите не са с най-голяма тежест при вота. Като се има предвид също, че изборът е насрочен за 25 септември, когато предсрочният парламентарен вот още няма да е минал и ВСС ще трябва да разчита само на социолозите, когато се ориентира на коя политическа сила трябва да се угажда. Едва ли има нужда да се припомня с каква всеотдайност и хъс членовете на ВСС бранят следователя в отпуск Делян Пеевски.

Освен това



не трябва да се пропускат и детайлите около избора за председател



Процедурата можеше да бъде открита още на 21 май. Но от ВСС чакаха до последния момент. Разбързаха се, когато се появиха публикации, че се бавят нарочно, така че да пренесат избора за ВКС за след парламентарния вот. Мнозинството в съвета абсолютно дебелокожо, въпреки критиките на Брюксел и призивите от съсловните и други неправителствени организации, отказа да промени правилата за избора, тъй че да има гаранции за прозрачност и равнопоставеност на кандидатите.

Преди дни се разбра, че кандидатурата на Панова е била ясна още в края на месец май. А Райковска е била потърсена едва когато номинацията на Панова беше официално обявена и подкрепена от настоящия председател на съда и член на ВСС по право Лазар Груев. И ситуацията влиза в схемата "разделяй и владей". Очевидно и в самия ВКС, където открай време кандидатурата на Панова се спрягаше, останаха много изненадани от шефските намерения на Райковска. Явно преговорите на Райковска с петимата членове на ВСС, които я издигнаха, са текли много по-подмолно. Така Груев, който се очакваше да сложи подписа си под номинацията на Панова, не го направи. Разбираемо. Няма логика да подкрепи един от заместниците си, след като толкова време всички са били екип и са работили добре заедно. Ако подкрепи само едната, това е равносилно да признае, че собственият му подбор на хора издиша. А през годините и двете не са се замесвали в скандали. Декларациите за имуществото им пред Сметната палата, както и партидите им в Имотния регистър не предлагат нищо разтърсващо. Единственото мътно петно в биографията на Райковска е от 2001 г. Тогава, още като магистрат в Софийския градски съд, Райковска отказа да регистрира НДСВ. На втора инстанция отказът бе потвърден от председателя на ВКС по това време Иван Григоров. Апропо, за 7-годишния си мандат Григоров, който не криеше политическите си пристрастия към сините, облече съдийската тога само веднъж - за да потвърди решението на Райковска за НДСВ. 20 дни по-късно я предложи за върховен съдия с аргумент, че има дълъг стаж и е опитен професионалист, а ВСС я повиши.



Двете равностойни и силни кандидатури биха били чудесно оправдание



за ВСС да бламира избора. За да е успешен той, някои от номинираните трябва да събере 17 от 24-те гласа в съвета (органът по принцип има 25 членове, но Камен Ситнилски бе уволнен дисциплинарно и докато обжалва, няма как мястото му да бъде заето от друг, б.а.). Ако изборът се провали и трябва да започне отначало, вече ще е отминал и парламентарният вот и ще е ясно кой командва парада в държавата и във ВСС в частност. Така че този сценарий - Панова и Райковска да са само мюрета - е съвсем реалистичен. Ако двете се елиминират взаимно и откажат да участват в следващата процедура, ръцете на мнозинството във ВСС ще бъдат развързани. Досега се спрягаха доста имена на "подходящи" кандидати, повечето от които имат нещо общо с ДПС.

Така че битката за поста на съдия №1 няма да мине гладко, нито ще е скучна за публиката. Или поне тази й част, която се развие открито. А в известна степен от резултата й зависи накъде ще поеме съдебната власт през следващите 7 години. Защото властта на председателя на ВКС не е абсолютна, но е достатъчна, за да отстоява политики и да пледира за правилните решения. Но за съжаление, за да защитят комфорта си и да си гарантират политически симпатии, от ВСС са готови на грозни подвизи. Затова и нищо добро не ни чака.