|
| Емил Хърсев |
бездънната яма на здравните бюджети
Медицинските разходи безмилостно гълтат всички публични средства, които успеят да докопат. И няма страна, дето докторското съсловие не "бие тревога", че общодостъпните здравни грижи са "хронично недофинансирани". И за начало не е зле да се удвоят. Вглъбени във вечно себесъжаление, българите се вайкаме колко зле сме здравеопазени. Ето, насред годината вече са се свършили парите в здравната каса, дефицитът заплашва днес-утре да спрат дори най-нужните животоспасяващи операции и лекарства. Ще мрем! И пак не сме уникални. Напротив - по цял свят "бялото лоби" огребва до дъно всички пари за здраве и ползва "хроничния" дефицит като аргумент, за да иска още и още пари. То винаги намира мощна обществена подкрепа, защото всяко човешко същество се плаши от болести и изпитва ужас пред опасността да се окаже - то или любимите му ближни, в безпомощно състояние, без медицинска помощ. А всъщност е статистически доказано, че (над известен праг)
разходите за медицина нямат ефект
върху жизнените показатели на средния индивид и нацията. Едно сериозно изследване на Шери Глийд (1), доказва, че и петте основни метода за финансиране на здравеопазването дават практически еднакви резултати, че веднъж като преминат минималният праг на здравни разходи (около половината от разходите за здраве на глава от населението в България), увеличението на разходите не води до подобряване на показателите за качеството на живот (като средно жизнено очакване, детска смъртност, заболеваемост от различни болести, основни физиологични показатели на населението, поражения при епидемии и пр.) Същия извод направи преди няколко месеца авторитетното сп. "Форбс": увеличените медицински разходи не подобряват здравето. И тъкмо
САЩ са най-фрапиращото доказателство
за този извод. Това е нацията, която харчи за здраве най-голям дял от вътрешния си продукт (17.6%) и е в тройката по абсолютна сума на разходите с 8467 долара на глава на година (2), за сравнение България е похарчила 522 долара г/г. За срам на световния индустриален лидер американски автори сочат, че с под 1/10 от разходите на САЩ Куба (648 долара г/г) има по-добри качествени показатели. Най-високи здравни данни за 2012 г. сред нациите имат швейцарци и японци - близо равни за двете страни, макар че Швейцария е световният шампион по абсолютна сума на медицинските разходи - 9248 долара г/г, а Япония плаща за същия резултат под средното за индустриалните държави - 4641 долара г/г. В ЕС за една от най-добрите здравни системи считат гръцката; тя струва 2304 долара г/г и дава почти същите резултати, а по някои показатели и по-добри от германската, която струва над двойно повече - 4996 долара г/г. При това гърците са най-страстните пушачи в света (№1 по брой пушачи на 100 души, №1 по изпушени цигари).
Изглежда китайците са намерили оптимума,
те харчат за здраве едва 274 долара на глава, а отчитат резултати доста близки до гръцките и германските (само средното жизнено очакване в Китай е доста, 4 г. по ниско). Е, не може съвсем да вярваме на китайската статистика, да не забравяме, че статистическите методи се утвърждават от комунистическата партия и стоят на здрави идейни позиции.
Да забележим очевидното: здравните услуги са "луксозна стока" според едноименната хипотеза, т.е. увеличението на разхода не увеличава ефекта и над прага 250-300$ г/г корелацията между разход и полза изчезва. Колкото и пари да заделим за здравната каса, най-късно през септември всяка година или тя ще има дефицит, или болниците ще са затънали в необслужваем дълг. Няма измислен нито един начин за контрол на разходите, който да ги ограничава до разумния минимум. Докторите знаят как да сплашат и пациента, и обществото, че да дадат и последния си лев за медицински грижи и лекарства. И все пак
има начин да се ограничи харченето
на пари за здраве. Това е възможно, ако пациентът има личен интерес да икономисва потребяваните услуги и да търси максимална полза от всеки разходван лев. Ето как да стане това чудо: Първо, приватизация на всички здравни услуги без спешната помощ - тя неизбежно трябва да остане неограничено достъпна и "безплатна" за всички, т.е. на пряка бюджетна издръжка. Приватизацията ще накара докторите да се конкурират с цени и качество и да се борят за всеки пациент и всеки лев като всеки нормален частник. Второ: Всяка здравна услуга да се фактурира на пациента, вкл. с дължимия ДДС. Всеки пациент задължително сам да плаща първата 1/3 част от всички разходи за лечението си (т.е. прехвърляме пряко върху пациентите около 300 лв. г/г преки разходи за здраве. За да стане възможно това, от държавния бюджет даваме 300 лв. годишна помощ на всеки гражданин, а всяка година помощта намалява с по 10 лв. За половината от тази сума всеки застраховател би поел риска да плати към 3/4 от всяка сума, която дължи застрахованият. Но все пак всеки трябва да бъде заставен да плаща поне първите 10% от собственото си портмоне, та да си отваря очите при какви доктори ходи, какви услуги ползва, дали изобщо ги ползва, какви сметки и фактури за здравни услуги подписва. Този механизъм застрахователите наричат "франшиза" (франчайз). Няма да запуши бездънната яма, но поне ще сдържа ръста на здравните разходи. И ще издигне пациента до позицията на човека, който преценява, решава и плаща.
- - -
(1) Glied, S.A., Health Care Financing, Efficiency, and Equity, NBER, Cambridge, MA, 2008.
(2) Навсякъде: данни на Световната здравна организация към 2011 г.
|
| Всеки трябва да бъде заставен да плаща поне първите 10% от собственото си портмоне, та да си отваря очите при какви доктори ходи, какви услуги ползва, дали изобщо ги ползва, какви сметки и фактури за здравни услуги подписва. |
