Министерството на земеделието на САЩ до края на годината може да одобри първите два сорта генномодифицирани ябълки - "Арктик Грани" и "Арктик Голдън", които ще се появят на пазара. Вероятно ще бъдат необходими още две години преди плодовете, които няма да покафеняват, да се появят в магазините. Най-малко един производител обаче вече се опитва да сложи на ябълките си етикет "Без ГМО".

Задаващата се кампания срещу ябълките е само последният залп в продължаващата война по повод генномодифицираните организми (ГМО) - война, която става все по-спорна. В последните десет години дискусиите около ГМО станаха причина за сблъсъци по света и за вандалски прояви към земеделската продукция в щата Орегон, във Великобритания, Австралия и Филипините. През май т.г. губернаторът на щата Върмонт подписа закон, който ще направи Върмонт първия американски щат, където трябва да бъдат поставяни етикети за съставки, произведени чрез генното инженерство; повече от 50 държави вече въведоха подобни правила. Сенаторът от щата Върмонт Дейвид Цукерман казва в интервю за радиопредаването Democracy Now!: "Като потребители ние сме опитни зайци, тъй като не разбираме последствията".

Истината е, че ГМО усилено се изучават и ситуацията изглежда по-прозаична, отколкото си мислите, заради шума, който се вдига в медиите. За създаването на ябълките от сорта "Арктик" биолозите са взели гени от сортовете "Грани Смит" и "Голдън Делишъс", променили са ги на генетично ниво, за да потиснат ензима, който води до покафеняването им, и след това отново са ги върнали в тъканта на листата. Този метод е по-точен от традиционните, при които ръчно се осъществява опрашване на цветовете с надеждата да се получи плод с желаните качества. Биолозите също така поставят гени, които правят растенията устойчиви на пестициди и хербициди; растения с подобни характеристики доминират в над 170 млн. хектара обработваеми площи по целия свят, които вече са засадени с култури, получени чрез използването на ГМО. Учените работят върху сортове, които да бъдат устойчиви на болести, суша и наводнения.

От какво точно трябва да се страхуват потребителите? За да отговорят на този въпрос, сътрудници на сп. Popular Science избраха 10 от най-широко разпространените твърдения за ГМО и разговаряха с десетина учени. Ето и общият им отговор: няма основателна причина за страх.



1. Твърдение: Генното инженерство е радикална технология.

Хората правят манипулации на гените на растенията от хилядолетия и чрез селективно размножаване се опитват да получат желаните качества. (Идеален пример - съществуват хиляди сортове ябълки). Почти всички хранителни култури са били генномодифицирани в една или друга степен. В този смисъл ГМО изобщо не са нещо радикално. Използваната технология обаче много се различава от традиционния начин за отглеждане на растения.

Ето как работи: учените взимат част от ДНК от растение, променят я или правят нейно копие, след което я поставят в генома на същия организъм или на друг. Това се прави или чрез бактерия, която доставя новия генетичен материал, или в клетките на растението се внедряват малки метални топчета, покрити с ДНК. Учените не могат да кажат къде точно попада чуждата ДНК, но могат да правят този експеримент, докато не получат геном с необходимата информация на необходимото място.

Този процес позволява работа с по-голяма точност. "С ГМО сме запознати с генетичната информация, която използваме; знаем къде ще отиде в генома, можем да разберем дали има алергени, токсини и дали те биха могли да отключат някой друг ген", казва Пеги Лемо, която е биолог и специалист по растенията в Калифорнийския университет в Бъркли. "Ситуацията е много по-различна, ако комбинирате напълно различни видове при традиционните методи на селекция."



2. Твърдение: ГМО са прекалено нови за нас и затова не знаем дали са опасни, или не.

Зависи какво приемате за ново. Генномодифицираните растения за първи път се появяват в лаборатория преди 30 години, а се превръщат в търговски продукт през 1994 г. Оттогава са публикувани повече от 1700 изследвания на водещи специалисти, като сред тях има и пет пространни доклада от Националния изследователски съвет, фокусирани върху човешкото здраве и околната среда. Постигнат е научен консенсус, че съществуващите ГМО не крият рискове нито в по-голяма, нито в по-малка степен от традиционните видове растения.



3. Твърдение: Фермерите не могат повторно да засаждат генномодифицирани семена.

Т.нар. гени терминатори, които могат да направят семената стерилни, не са патентовани през 90-те години. Компаниите за производство на семена изискват от фермерите да подписват споразумения, които забраняват повторното използване на семената. Те правят това, за да си гарантират годишни продажби. Кент Брадфорд, който е специалист по растенията в Калифорнийския университет в Дейвис, смята, че големите селскостопански компании най-често изобщо не съхраняват семена. Царевицата е хибрид и затова семената й не могат да предадат необходимите качества на следващото поколение. Семената на памука и на соята могат да се съхраняват, но повечето фермери предпочитат да не правят това. "Качеството на семената се влошава - има плевели и др., и затова тази практика не се смята за изгодна", казва Брадфорд.



4. Твърдение: Не ни трябват ГМО - има и други начини за изхранване на човечеството.

Сами по себе си ГМО вероятно не могат да решат проблемите с изхранването на нашата планета. Климатичните промени и нарастването на населението оказват негативно влияние върху продоволствията, а генномодифицираните зърнени култури значително могат да увеличат реколтата. "ГМО са само един инструмент за осигуряване на световна сигурност от гледна точка на хранителните продукти, когато населението на планетата ни до 2050 г. се увеличи с още 2 милиарда души", казва Педро Санчес, който е директор на Центъра по селско стопанство и продоволствена безопасност към Института по земята в Колумбийския университет. "Това не е единственият отговор и той не е най-важният, но със сигурност е нещо полезно в нашия арсенал."



5. Твърдение: ГМО причиняват алергии, рак и други здравословни проблеми.

Много хора се притесняват, че генното инженерство създава в хранителната верига опасни протеини, особено алергени и токсини. Това е основателна тревога: теоретично един нов ген може да създаде протеин, който да провокира отговора на имунната система. Точно затова биотехнологични компании провеждат консултации с Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ за храните, които могат да съдържат ГМО, и правят множество тестове за наличието на алергени и токсини. Подобни тестове са доброволни, но са общоприети; ако не се провеждат, то Агенцията за контрол на храните и лекарствата може да блокира съответните продукти.

В широко цитирано изследване, проведено през 2012 г. от учени от университета във френския град Каен, се твърди, че сорт генномодифицирана царевица, произведена от "Монсанто", причинява тумори при лабораторни мишки. Изследването многократно е поставяно под съмнение заради погрешни методи на тестване и в резултат на това списанието, което го е пуснало на страниците си, е принудено да оттегли публикацията. Наскоро учени от университета в Перуджа, Италия, публикуваха обобщение на 1783 теста за безопасността на ГМО; 770 от тях са за влиянието върху здравето на хората или животните. Те не откриват доказателства, че храните са опасни.



6. Твърдение: Всички изследвания на ГМО се финансират от големи селскостопански компании.

Това не отговаря на действителността. В последното десетилетие стотици независими експерти публикуват изследвания, които са проведени при условия, еднакви с тези на колегите им. Десетки медицински и научни групи по целия свят, сред които Световната здравна организация и Американската асоциация за развитие на науката, заявиха, че е безопасно ГМО стоки да получат разрешение да бъдат пуснати на пазара.



7. Твърдение: Генномодифицираните зърнени култури принуждават фермерите да използват много пестици и хербициди.



Това твърдение изисква малък анализ. Два важни ГМО доминират на пазара. Първият позволява на зърнените култури да отделят протеин от бактерията Bacillus thuringiensis (Bt), който е токсичен за определени видове насекоми. Съдържанието на Вt в зърнените култури позволява значително да се намали зависимостта от химически инсектициди в някои региони, казва Брус Табашник, който е ентомолог от Аризонския университет.

Вторият ГМО позволява на зърнените култури да не се поддават на въздействието на хербицида глифосфат и затова фермерите могат спокойно да пръскат нивите си, като унищожават само плевелите. Използването на глифосфат в САЩ бързо се увеличи с появата на тези ГМО през 1996 г. Глифосфатът обаче е в списъка на най-слабите хербициди, а токсичността му е 25 пъти по-малка от тази на кофеина. Използването на глифосфата намалява зависимостта от по-токсични алтернативи като атрацин.



8. Твърдение: ГМО създават супернасекоми и суперплевели.

Ако фермерите разчитат предимно на използването на Bt или на глифосфат, тогава устойчивостта към пестицидите е неизбежна, обяснява Табашник. Започва да работи еволюцията и ситуацията е аналогична на тази, при която антибиотиците допринасят за създаването на по-устойчиви бактерии. Този проблем става все по-сериозен и може да доведе до завръщането на по-силно действащите химикали. Според него решението е свързано с използването на интегрирана система за борба с вредните насекоми, която включва ротация на посевите. Подобен подход може да се използва при всички видове земеделска работа.



9. Твърдение: ГМО нанасят вреда на насекомите

Това беше частично опровергано. Определени видове насекоми могат да умрат, показват открити във вътрешностите им вредители, прикрепени към Bt протеина. При повечето насекоми, за които се използва Bt, това е по-безопасно, отколкото да бъдат напръскани с безразборно използваните инсектициди. Пеперудите монарх обаче произвеждат същия протеин като вредните насекоми, срещу които се използва Bt. Проведен през 1999 г. лабораторен експеримент в Корнелския университет показва, че ако ларвите им се хранят с листа от растението млечка, покрити с царевичен прах и съдържащи Bt, след това те могат да умрат. Пет проучвания, публикувани през 2001 г., показват, че в естествени условия пеперудите монарх не са изложени на влиянието на токсичните нива на прашец с Bt.

В статия от 2012 г. на учени от държавния университет в Айова и от университета в Минесота се прави предположение, че устойчивите на глифосфати ГМО са виновни за намаляването на популацията на пеперудата монарх. Хербицидите убиват млечката (единствения източник за храна на ларвата) във и около нивите със зърнени култури, където се използват.



10. Твърдение: ГМО се пренасят върху диви растения и оказват негативно въздействие върху екосистемата.



Първата част на това твърдение несъмнено може да бъде истина: през цялото време растенията си обменят генетичен материал чрез полените, които съдържат тяхна ДНК - това се отнася и за генномодифицираните части.

Според Уейн Парът, който е генетик от университета в щата Джорджия и специалист по растениевъдство, рискът за съседни области е относително малък. За тези, които не са добре запознати с тези проблеми, трябва да кажем, че съществува възможност да се намали тази вероятност от кръстосано опрашване чрез контролирано използване на полетата, което води до опрашването им в различни периоди от време. (Фермерите, чиито ниви с органични посеви се намират в близост до такива с ГМО, вече правят това.) Ако прашец с ГМО попадне в органичните полета, няма да бъде необходимо да се променя неговият статут на "органична зона". Дори и продуктите, които имат етикет "Не съдържа ГМО", могат да имат в сухата си маса 0.5% ГМО.

По отношение на проникването на ГМО в дивите растения оцеляването на потомството частично зависи от това дали в характеристиките им има адаптивни елементи. Гените, които помагат на дивите растения да оцелеят, могат да се разпространяват помежду си, за да се увеличи например съдържанието на витамин А. Това обаче може и изобщо да не се осъществи.



Увеличаването на ГМО посевите

В САЩ фермерите засаждат все по-големи количества растения с ГМО от момента, в който семената бяха пуснати в търговската мрежа през 1996 г. Царевица, памук и соя - които заедно представляват около 40% от засетите площи в САЩ - са трите култури, които заемат най-голяма площ.



Какво съдържа един обяд?

Много малка част от генномодифицираните зърнени култури се оказват в чиниите ни, но след като попаднат на трапезата, можем да ги открием в две трети от преработените храни, продавани в САЩ. Генномодифицираните бактерии и дрожди се оказват изключително необходими за производството на определени храни, сред които са много вина и сирена.



Бъдещето на ГМО: промяна на гените

Най-разпространената ГМО технология, свързана с рекомбинирането на ДНК, се състои в добавянето на гени в клетките на растенията чрез бактерии или чрез специални средства за доставка. Този процес обаче включва в себе си определен брой проби и грешки. Новият метод, който е наречен "редактиране на генома", използва ензими, за да взема част от ДНК за последващо отстраняване или замяна. Това дава възможност за по-точна промяна на генома на растението. Учените от Калифорнийския университет в Бъркли вече работят по този метод за създаване на растението маниока, което е устойчиво на вируси.

Редактирането на гените също така може да даде основания за нови дискусии. Използваните в момента ГМО методи оставят следи - например части от ДНК на бактерия, използвана за добавянето на нови гени. Ензимите, използвани при редактирането на гените обаче, не оставят такива отпечатъци, така че в бъдеще ще е по-сложно да се открият с тестове генномодифицираните растения.