Сергей Станишев вече не е лидер на БСП и това е събитие с историческа стойност. Той ръководи социалистическата партия 13 години, показателят го нарежда трети по продължителност на заемане на главен партиен пост. Изпреварват го Ахмед Доган (ДПС, 23 години, 1990 г. - 2013 г.) и Иван Костов (16 години, 7 със СДС и 9 с ДСБ). Класацията, разбира се, обхваща времето след 1989 г. и касае само политиците със значение върху обществения живот (Йоло Денев и досега си е човек партия).

Интересно е не само времетраенето на лидерството, но и как приключва то. Имаме церемониално предаване на жезъла като от баща на син с неминуемите завети от напускащия лидер към безалтернативно посочения от него благодарен наследник. Имаме и сдаване чрез демократични процедури. В първия случай "бащата" е



и пълководец, и жрец на партията,



спира се на най-заслужилия "син", а съпартийците му не помислят да оспорват избора. При втория имаме някаква форма на нормален партиен живот - беловласият стар лидер пак може да си има любимец (винаги има), лансира го, подбутва, но се състезава с други лобита и любимци. Победителят не е предварително известен. Във феодалния сюжет липсва лъжа, "старецът" безстрашно посочва приемника. Вторият, демократичният, има недостатък - "старецът" в нищо не е сигурен, често залага на няколко коня и изборът се превръща в подмолна баталия.

"В историята на БСП има един единствен случай на категорично посочване на приемника. Това стана през 2001 г., когато Георги Първанов предаде поста на Сергей Станишев. Никой друг не си е позволявал", заяви проф. Димитър Генчев, който изследва миналото на БСП. А ето какво точно се случва през 2001 г.: социалистическият конгрес е проведен малко след като Първанов е спечелил президентските избори. Левият кораб опъва платна, той е капитан и изглежда такъв за години напред. През 1996 г. е поел сгромолясана и изтърбушена БСП насред банкрутирала от управлението й държава, а само 5 години по-късно тя има държавен глава. Президентът Първанов няма как да продължи да води БСП,



слага си кормчия - Сергей Станишев



Никой не смее да оспори избора му, конгресът възторжено и без съпротива гласува за 35-годишният мъж, който до този момент завежда международния отдел на БСП, член е на Висшия съвет от година, депутат от 5 месеца. Предложени са и други имена, отказват се. Едно от тях - Румен Овчаров, ще каже след години: "Станишев бе зайче, извадено от ръкава на Първанов."

"Дори Лилов навремето не си позволи да посочи Виденов", спомня си проф. Генчев. Става дума за 1991 г., за първия редовен конгрес на БСП през демокрацията. Провежда се след правителствата на Луканов. Лилов и Виденов се състезават, стигат до балотаж, първият се отказва в полза на втория. Жан е подготвян за поста именно от Стратега, но ръкополагане със салтанати като през 2001 г. няма.

Самият Жан Виденов си тръгва, без да има думата за наследник. В края на 1996 г., когато е един от най-драматичните конгреси на БСП (стопанска и финансова криза, Луканов е застрелян 2 месеца по-рано), Виденов има думата толкова, колкото да хвърли оставка от премиерския пост. Конгресът я дочаква. Трябва да му избере партиен наследник. Заседанията са безсънни. 10 са предварителните кандидатури. Интересите на червените кланове се пресичат в Георги Първанов. Но състезание има, на финалната права са четирима - Първанов, Георги Пирински, Янаки Стоилов и Георги Божинов. Кандидати са издигани и на самия конгрес. В крайна сметка Първанов печели 451 гласа, Пирински е със 77, Стоилов и Божинов - по-малко.

Любопитно е, че първоначално партийният орган "Дума" не слага в сметките Първанов. "Любимец" на всички според вестника е Николай Добрев, но той си прави отвод. Дълго време партийният апарат, след поемането на председателството от Станишев, нарича Първанов "шефа". Това лято той отново стана лидер - на АБВ. Учредителната конференция се проведе навръх рождения му ден - още един символ, че Първанов се е превърнал в



баща, майка, начало и край



Историята на лидерското "сдаване" при БСП засега приключва със Станишев-Миков. Председателят на парламента спечели с 44 гласа пред икономическия министър в оставка Драгомир Стойнев. Някъде толкова бе и преднината му на първи тур в конкуренцията на още 7 претенденти. Чуха се обвинения в манипулации, търговия с гласове. Но така е, когато победителят е неизвестен. Станишев похвали няколко пъти Стойнев, направи го заместник малко преди конгреса, но де факто не си позволи публично директно да го назове като приемник. А се оказа, че малко преди гласуването е спусната директива да се подкрепя Миков.

Подобни драми нямаше в ДПС на 19 януари 2013 г., когато "достолепният" Ахмед Доган (активът още го нарича "шефа") се оттегли в покоите си в полза на Лютви Местан. Осмата партийна конференция ознаменува с пълно мнозинство величавия момент. Нещо подобно се случи и в ДСБ след няколко месеца. "Той има силна визия за бъдещето и ще може да разчита на всички симпатизанти на партията", заяви Иван Костов по адрес на Радан Кънев. 11-ото национално събрание подкрепи "избраника" с 459 гласа "за", 12 "против" и 6 "въздържали се". Кънев се състезава сам, след като Костов и Петър Москов се оттеглиха в негова полза.

Най-бурна лидерска история има СДС. За протокола: Желю Желев, Петър Берон, Филип Димитров, Иван Костов, Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Пламен Юруков, Мартин Димитров, Емил Кабаиванов и Божидар Лукарски се изредиха на председателския пост. Последните вече сте ги забравили, но именно в най-последното време СДС сътвори най-демократичните от всички възможни процедури - няколко пъти избираше председател с отворено гласуване на всички членове.

В по-тесен формат (Национален координационен съвет, НКС), но също демократично, бяха избирани и първите лидери. Интересно е през декември 1994 г. - СДС губи изборите, с нея и мечтата "с малко, но завинаги". Лидерът Филип Димитров се обявява за персонални и структурни промени в партията. Оттегля се от председателството, а в НКС съюзните партии и сдружения предлагат Иван Костов, Йордан Соколов, Петър Стоянов, Александър Йорданов. Накрая й Васил Михайлов (Нубиеца). Филип Димитров не е безучастен - не иска Александър Йорданов за лидер, критикува го на страниците на "Демокрация". На първи тур Стоянов и Соколов се отказват в полза на Костов, но той не събира нужните 11 (от общо 16) гласа в НКС. Побеждава на балотаж, където Йорданов се отказва.

Структурните промени на Димитров са факт. На 30 април е проведена национална конференция, която за първи път директно избира лидер. Иван Костов е препотвърден като водач, но не в състезание, както е пет месеца по-рано. Той печели 1662 от всичките 2104 гласа на конференцията с явен вот, безалтернативно. Е, не съвсем. "Делегатът от "Триадица" Станчо Петров заяви, че структурата на СДС трябва да наподобява



"глобоидален паралелепипед",



затова предложи председателя на Съюза на репресираните Иван Станчев. Но залата го освирка, а Станчев си направи отвод", четем в "Демокрация".

Преди конференцията Костов дава знаменателно интервю под заглавие "Времето на лидерите символи отмина". През 2001 г., след изборната загуба от НДСВ, се оттегля и посочва за наследник довереничката си Екатерина Михайлова. След още три години създава и оглавява ДСБ. През това време в СДС се вихрят апаратни игри, интриги, извиват се ръце, търгува се с постове и пари, но състезание за лидерския пост има - през 2002 г. Надежда Михайлова побеждава Екатерина, а през 2005 г. Петър Стоянов печели след отпор на Надежда. Кандидат е и Йордан Бакалов.

През 2009 г. Симеон Сакскобургготски остави свободно съпартийците си от НДСВ да изберат лидер. Христина Христова оглави партията с 404 гласа при таен вот, втори остана Николай Василев с 231 гласа. Имаше и други кандидати.

Още статистика: повечето от изброените си тръгват след изборни провали (многократни при Станишев). Двама си тръгнаха без, като на единия май му омръзна да е лидер (Доган), а другият просто не можеше повече да ръководи партия (Първанов). Някои управляваха еднолично, други - "колективно", чрез неминуемите византийски номера. Никакъв извод не може да се направи по оста ляво-дясно. Всичко зависи от човека и случая.