Маскирани мъже нахлуха преди няколко години в музей в античната Олимпия, заловиха пазачката от нощната смяна и поискаха от нея да им предаде веднага позлатените лаврови венци и една ценна колекция от марки, чийто мотив е Олимпия. Пазачката обаче разочаровала неочакваните си посетители с новината, че тези неща изобщо не се съхраняват в музея. Ядосани, бандитите завързват злощастната жена, залепват й устата и за да не си отидат с празни ръце, задигат от витрините предимно бронзови и глинени статуетки, след което изчезват безследно. Ръководителят на разкопките в Олимпия Райнхард Зенф, зам.-директор на Археологическия институт в Атина, заяви, че става дума за "ценни, дори уникални произведения". Почти всички задигнати предмети били известни, описани в научни работи, така че били практически непродаваеми на пазара за предмети на изкуството. Ако са искали да намерят онова, което търсят, неумелите крадци е трябвало да се ориентират малко из музейния пейзаж на отдалечената Олимпия. А какво предлага той? Високо над долината се намира първият музей на Олимпия, където първоначално бяха събирани находките от започналите през 1874 г. германски разкопки, докато постройката не се оказа прекалено малка за тази задача.

Три бели петна на стената - там, където доскоро са висели прочути платна: романтичната "Мъгла" от Каспар Давид Фридрих, "Сенки и мрак" и "Светлина и цвят" от Уилям Търнър. На 29 юли 1994 г. те просто изчезват от франкфуртската художествена галерия "Ширн". Крадците се скрили в галерията преди настъпването на нощта, нападнали охранителя и отмъкнали картините. Невероятен шок за реномираната галерия и една от най-скандалните кражби на произведения на изкуството в историята. "При днешните мерки за сигурност, които включват както високотехнологични алармени системи, така и безупречно обучен охранителен персонал, това не би могло да се случи", смята Бернд Вайлер от охранителната компания Sexuritas, която се грижи за сигурността на търговски центрове, летища, музеи и галерии. Включително на музея "Щедел" във Франкфурт и на етнографския музей "Граси" в Лайпциг. Днес разполагаме с много по-развита техника за алармиране, казва експертът по сигурността: "Има чувствителни светлинни завеси, излъчващи алармен сигнал при приближаване до експоната, детектори за движещи се обекти и сензори, които реагират на светлина и трусове. Използват се и камери, които се включват само при топлинни сигнали и чрез автоматичен компютърен анализ показват дали някой не се е приближил твърде много. В такъв случай се задейства командната централа, която реагира тутакси", обяснява експертът.



Без човека не става нищо



Но дали всички тези технически устройства са защитени от хакерски атаки или просто срещу изключванията на електроенергията? "Системите са добре защитени. Те автоматично се включват на акумулатори и фунционират известно време, дори ако контактът с електрическата мрежата е прекъснат", казва Вайлер. И все пак - музей без охранители е просто немислим. Дори само защото тяхното присъствие може да изплаши и възпре крадеца. За сигурността на експонатите в музеи и галерии се грижат и застрахователните компании. Още преди да се заемат със съответния случай, те дават оценка не само на стойността на експоната, а и на това как се охранява той. "Преди да сключим застраховката, проверяваме внимателно всички данни", казва Бернд Цигенрюкер от застрахователната компания "Артекуранц", която работи главно с галерии и сдружения на художници. От сензационната кражба във франкфуртската галерия насам произведенията на изкуството са застраховани по-добре, но въпреки това трябва да се внимава, предупреждава той. Защото не всички сключват по-добрата стандартна застраховка.



Кражби "у дома"



Сензационните кражби на произведения на изкуството са станали междувременно по-скоро рядкост, защото прочути творби като тези на Търнър и Каспар Давид Фридрих се препродават много трудно. Точно поради това след няколко години те често отново се връщат там, откъдето са дошли, макар и срещу заплащане на съмнителния им укривател - точно както става и с платната, откраднати навремето от франкфуртската галерия. По-трудно стоят нещата с не тъй известни, по-малки произведения на изкуството. "Когато музеите не водят точен опис на имуществото си, по-дребните предмети лесно могат да изчезнат. Един служител в двореца "Шарлотенбург" в Берлин, например, години наред си е присвоявал ценни порцеланови чинии и извличал печалба от тях, продавайки ги на търг", разказва експертът. Именно в такива случаи може да помогне застраховката. В Германия се предлагат застраховки за предмети на изкуството "срещу всякакви щети" и те покриват както кражбите, така и повредите или унищожението от пожар, наводнение или вандализъм. Има обаче и изключения - за щети, нанесени при война или ядрена експлозия, не се изплаща обезщетение.

Откраднатите във Франкфурт картини също са били застраховани - срещу 35 милиона евро. Парите, разбира се, не покриват културната загуба на уникалните платна, но много произведения на изкуството нямат дори подобна парична защита. "Държавните музеи по принцип нямат застраховки. Рискът си остава за сметка на данъкоплатците", посочва Цигенрюкер. Такова е положението и в общинските музеи, а и при много частни колекционери. При това застрахователните вноски не се увеличават, а падат, и то въпреки повишения интерес към покупката на произведения на изкуството, в резултат на който расте броят на застрахователите. Най-големият проблем обаче не е нито в кражбите на произведения на изкуството, нито в липсващата или недостатъчната им застраховка. Истинската заплаха са щетите, нанасяни при транспортирането и при твърде често срещащия се вандализъм, припомнят експертите.