"Дори по време на войните е имало пари за разкопки"; "Провалено е археологическото лято"; "Няма пари за разкопки" са част от заглавията, които в последно време извеждат на преден план проблем. Той стоеше дълго време настрани заради политическата ситуация на страната. Неправомерно културното ни наследство се разглежда като нещо второстепенно и нямащо нищо общо с политиката. Връзката между политика и история е пряка, най-малкото защото на първото трябва да се гледа със съответните поуки като на резултат от второто. А пък историята не може да съществува без археологията, науката, която дава отговор на най-важните въпроси: кои сме, откъде идваме, към какво се стремим и къде отиваме. С основание България има самочувствието на страна с богата история. Та тя е на трето място по културно-историческо наследство в Европа след Италия и Гърция. Какво количество от тази така богата история обаче е запазено, колко от нашите дворци и крепости са цели или реставрирани, колко от древните светилища са почистени и поддържани.

Факт е, че до археологическата 2014 г. пари за проучвания се даваха. Държавата отделяше от бюджета колкото сметнеше за добре, което не прикрива факта, че сумите винаги са били десетки пъти по-малки от нужното. За сезон 2014 добрата новина беше, че държавата ще отпусне 4.5 млн. лв и още 4 млн. лв. за проучване на трасето на магистрала "Струма". Сезонът вече е в средата си, а парите все още ги няма и едва ли служебният кабинет ще ги преведе. За археолозите, работещи на постоянни обекти, които са от голямо значение за страната ни, това забавяне е пагубно. Както във всяка наука, така и в археологията нещата трябва да бъдат планирани и осъществени в определен период. Проблемът за приходите от туризъм също е значим, защото културното наследство, освен за да съхрани нашата културна идентичност, е и ресурс за социално-икономическо развитие. Да си представим следната ситуация: чужденец отива да разгледа Плиска, мястото е занемарено, руините не го впечатляват. Когато се върне в своята страна, той ще разказва, че не си струва да се ходи до Плиска, и ще е прав.

Археологията е интердисциплинарна наука, за която са необходими разнообразни специалисти и техника. Един археолог не може да свърши работата на архитекта, нито сам да направи геоложки снимки, защото не му е това работата. В този процес всеки има определена задача и отлагането или неизпълняването й се оказват пагубни. Реалността у нас обаче сега е такава, че археолозите се превръщат в специалисти по всичко и накрая един човек трябва да свърши работата на петима.

Разбира се, археологията не разчита само на държавни пари, но проблемът освен финансов, се задълбочава и от липсата на организация и ясно структурирани правила. Не те обаче ще улеснят работата на спациалистите, а спазването на вече съществуващите. За тази цел бяха определени приоритети, според които най-ценните и важни обекти ще получават най-напред и най-много пари. Как обаче става определянето на "най-важен и ценен обект" не става ясно. Според Маргарита Ваклинова (виж интервюто по-долу), която дълги години бе директор на Националния археологически институт с музей към БАН, фактът, че се дават пари за десетостепенни обекти, а в същото време загиват светините, които са паспорт за България, е пълен абсурд.

Обществото също играе важна роля, тъй като националното богатство е национално именно защото всеки един от нас е ангажиран с опазването му. Археологията не зависи само от закон или от пари, а и от интереса на обществото. Остава и политиците да се сетят за това.

-----

Маргарита Ваклинова: Археологията не може да разчита само на европроекти



- Г-жо Ваклинова, свикнали сме да мислим, че археологията се ограничава само до това един артефакт да бъде намерен, но малцина знаят какво се случва след това. Как протича целият процес?

- Археологията е последователна и сложна научна работа, затова не всеки добива правото да бъде археолог. На първо място работата на учения не се ограничава само до това да "изрови" артефакт. Следват продължителни проучвания на базата на това, което е открил, за да обогати историята. Хората искат да знаят кое какво е, от кога е, за какво е служило, а прекъсването на работата води до загуби и невъзможността да се отговори на тези въпроси. Самите разкопки са най-икономичната част от цялото. Следват реставрацията и консервацията, където се правят изцяло нови проучвания с други специалисти, с друга техника и накрая идва ред на поддръжката, която да държи паметника жив.

- Какви са опасностите от прекъсването на механизма?

- В тази наука, когато нещо се започне, трябва да се довърши, невъзможно е да го прекъснеш и прескочиш. Това е непочтеност от страна на археолога и е загуба за науката и държавата. Археолозите в България работят денонощно и често пъти поемат работата на специалисти, за които няма необходимите пари. Ако процесът се ограничи само до намирането на даден обект, а след това работата се преустанови, метеорологичните условия и набезите на иманярите нанасят непоправими щети. Ако пък се използват некачествени материали за консервация и реставрация, паметникът загива, а всеки учен иска творението му да живее. Липсата на адекватно финансиране е една от най-главните причини за загиването на паметниците. Тук има два изхода: пари да се дават по приоритетни обекти или да се разчита на спонсориране. Методът на приоритизацията се оказва безполезен, защото липсва регулирана програма, по която да се определят първокласните обекти. Цялата система е объркана, трябва да се отсее из основи кое е позитивно, кое може да остане и кое не.

- Смятате ли, че археологията може да се справи без намесата на държавата?

- Много от най-важните паметници на България съществуват благодарение на алтернативни европейски програми, но държавата е основно ангажирана и длъжна по всички закони да полага грижи и да въведе порядък в хаоса, който има у нас. Тя не може сама да поеме цялото финансиране, но това не могат да направят и чуждестранните проекти. Именно държавата трябва да създаде правила и да съблюдава дали те се спазват и работят. Основният проблем е, че никой не спазва правилата, и така българската археология се върти в един омагьосан кръг. Обществото не разбира необходимостта от закон. Никоя друга държава няма да се наеме да даде средства за българските паметници и старите български столици, затова не може да се разчита само на европроекти. Още повече че много от фирмите, които имат желание да помогнат, заради икономии задраскват цели точки от предвидения разходен бюджет, без които не може да се постигнат качествени резултати. Това се получава, защото те самите дават пари, но пък не знаят какви са процесите в едно археологическо проучване. До съвсем скоро в проектите имаше параграфи, които изрично забраняваха да се харчат пари за техника. А как без нея могат да се направят надземни снимки или да се осъществи дигитализацията?!

- На фона на другите проблеми културата, в частност и археологията, е изтласкана встрани. Смятате ли, че липсата на интерес от страна на българите може да бъде причина за неглижиране на историческите паметници?

- От известно време българите отново се вълнуват от собствената си история. Те като че ли са се наситили на това, което са видели по света, и искат да видят какво има тук. За съжаление археологията не отговаря адекватно. Затова се появява и необходимостта да се измисли нещо толкова грандиозно и мистично, че за него веднага да се намерят пари. Тази "мистификация" е пагубна за историята ни, защото всеки детайл, от който и да било обект, стои добре, ако е в ръцете на специалист. Археологията е изкуството да можеш да интерпретираш благодарение на знание и наблюдение. България сама по себе си е страна с толкова интересна история, че не е нужно да се измислят митове, но в същото време разбираме причините, заради които се случва.

- Според Вас застрашен ли е археологически сезон 2014?

- Надявам се, че все пак разкопките ще започнат в най-скоро време, защото предвидените пари, ако не достатъчни, то поне ще послужат за осъществяването на един приличен сезон. Но занапред ще трябва сериозна и законово уредена намеса от страна на държавата за създаването на укрепнали граждански структури.