Как ще изглежда България след 6 октомври? Това е въпросът, който през следващите седмици ще владее медийното внимание. Събитията, задаващи хоризонта на очакванията, са ясни - резултатът от евроизборите, променената архитектура на парламентарната подкрепа, оставката на Пламен Орешарски, смяната на Станишев на кормилото на БСП и, разбира се, турболенциите в банковия сектор и по-специално събитията около Корпоративна търговска банка. Станалото и ставащото в КТБ е по особен начин ключово, макар да не е изцяло ясно какво точно е то. Всякакви експерти и анализатори повече от месец с авторитетни интонации поднасяха взаимноизключващи се твърдения. Истината остава в мъгла. Ясно е, че на публиката се поднася пушилка, която да скрие същественото. Някакви касиерки и счетоводителки са вкарани в ареста за временно успокояване на общественото мнение. Някакви 3.5 млрд. лева са с неясна съдба, а други 200 млн. май били откраднати. Зад затворените врати на банката се чува един привидно семеен скандал, чуват се крясъци, закани за убийства, заклинания, трясък от трошенето на сватбените сервизи, но същинските поражения още не са ясни. И те може да се окажат по-сериозни от липсващите или изпотрошени пари и ценности. Дотук банковата криза показа единствено



шокираща институционална неадекватност на всички възможни нива



на държавата. Неразбориите рано или късно ще приключат. Истината през следващите седмици или месеци ще продължи да излиза на малки хапки и вероятно няма да се стигне до края, защото КТБ не е чисто финансова институция, а по-скоро политически проект на корпоративно-търговските крила на различни партии, които привидно са ту на власт, ту в опозиция, т.е. играят едновременно с белите и с черните фигури на политическата дъска и очакват това перпетууммобиле да е вечно. Логично е рано или късно такава конструкция да гръмне и не е ясно дали големият взрив беше през юни, или предстои. А може и катастрофата да не настъпи с гръм и трясък, а постепенно. Според един популярен стих на Т.С. Елиът "светът няма да изчезне с гръм, а с хленч" (So, this is the way the world ends, not with a bang but a whimper.) Ще да е нещо като хленченето на Иван Искров. Пък и не е сигурно, че българското общество ще понесе цялата истина, ако тя все пак му бъде казана. Защото това означава да приеме и преглътне болезнени неща не просто за своите елити, а за себе си като цяло. Иска се мъжество на разума и духа, което у потомците на Вазовите "Чичовци" по-често го няма. По нашите географски ширини социалните промени ги правят разни немили-недраги хъшове,



но после управляват чичовци



Ако в банковата сфера кризата беше все пак донякъде овладяна, то по отношение на политическото доверие тя е в развитие и с много притеснително бъдеще.

Разговорът за политика неизбежно се свежда до разговор за пари, за харченето на общите пари. В български условия магията на политиката се изразява в умението да купуваш евтино доверието на хората с техните пари, които после да харчиш в своя полза чрез корупционни схеми, неизгодни договори, обществени поръчки, съмнителни кредити и други, често пъти законово регламентирани практики. Както банковата дейност е аритметика на доверието, така и политиката е игра на доверие, но в по-големи мащаби.

В България през годините на т.нар. преход се наложи едно напълно сбъркано и уродливо разбиране за политиката като пристанище за пробити кораби. (Казвам т.нар. преход, защото в модерната история няма 25-годишни преходи. Такова темпо е присъщо на библейските времена или на прехода от мотиката към ралото.)

Езикът безпощадно е запечатал това объркано разбиране, а езикът, също както и архитектурата, казва твърде много за едно общество - понякога повече, отколкото на самото общество му се иска. Нека видим някои ключови думи и фрази от политическия новоговор. "Влизам в политиката." Изразът обикновено се употребява от професионално изчерпани или неудовлетворени хора, търсещи материално благополучие в ново поприще. Безразборното и безпринципно "влизане в политиката" произведе десетките и дори стотици политици еднодневки. За излизането от политиката рядко се говори. Единици са онези, които съумяват да се оттеглят в подходящ момент с достойнство и съхранена чест. Излизането от политиката се възприема като влизане в някакво небитие, в гражданска преизподня.

"Политическо назначение" - това е евфемизиран израз за трудоустройване на отговорен пост на човек със съмнителна професионални качества или доказано некомпетентен, но подчертано лоялен към определена партия или към нейния лидер. Всички партии, когато дойдат на власт, правят такива назначения, като най-вулгарните донори на държавни служби са ДПС и ГЕРБ.

"Политическо решение" - още един евфемизъм. Означава решение, което е противно на здравия разум и на експертните оценки за дадена ситуация, но се налага поради някакви тясно партийни или личностни интереси или сделки. Много често политическите решения са с корпоративно-търговски привкус. "Политическо говорене" е друг неологизъм, който евфемизира позабравената, но по-откровена и точна дума "пропаганда".

Тази, а и друга подобна лексика създава за политиката образа на морално отблъскващо занятие, което някак логично привлича и морално отблъскващи хора. Поради което и изразът "не се занимавам с политика" има лесен за разчитане подтекст и означава: "Аз съм честен и почтен човек, не се занимавам с шмекерии и тарикатлъци." Не че в българската политика няма порядъчни хора, но те трудно оцеляват и тяхната ефективност е силно затруднена от трудното или невъзможно сцепление със средата, в която трябва да работят.

Политиката е преди всичко занаят. Там не се влиза и излиза между другото. Да бъдеш политик е същото като да бъдеш обущар, зъболекар, учител, журналист, автомонтьор, водопроводчик и т.н. Може да е по-отговорно, а поради това и по-доходно, но това не е по-достойно занятие. Нито пък по-недостойно. Всяка професия е обвързана от някакви етични правила, има неща, които обущарят или зъболекарят могат да си позволят и такива, които не могат. Добрият зъболекар не поправя обувки, както и добрият учител не поправя автомобили. Добрият политик не се занимава с банкови операции, както и истинският банкер не се занимава с политика.



Там, където всеки прави всичко, не се получава нищо



В българската политика няма ясно очертани граници на допустимо и недопустимо, на приемливо и неприемливо. Липсва занаятчийската етика, която споява и прави ефективни модерните общества. Поради което българската политика често се озовава в зоните на криминалното. И тъй като развратното поведение е заразително, то лесно се пренася от изпълнителната и законодателната власт към съдебната, но също и към медиите. Всичко това постига като резултат деградиране на идеята за държавата като общност, скрепена от взаимно доверие между граждани и институции. През октомври предстои да видим част от плодовете на тази деградация.

Любопитно е дали и този път недоверието към едни ще се превърне в сляпа надежда и доверие към други с помощта на скари с кебапчета и къса памет. Възможно е, но изглежда все по-малко вероятно. Недоверието към всички няма как да се превърне в доверие към когото и да било. Но може да се превърне в социална истерия и дори в катастрофа. Както доверието лесно се трансформира в политика, така и недоверието може да се превърне в хаос, който някои да се опитат да нарекат революция. Може да се очакват улични вълнения, метежи, погроми и този път сцената с белия автобус от миналото лято ще изглежда като артистичен пърформанс. Политическата мътилка ще роди нови популисти, фашизоиди, професионални патриоти и спасители на нацията. Нека вметнем, че професионалният патриотизъм е възможно най-отвратителната форма на политически тарикатлък. Тъй като българското общество няма обичай да открива вина за своята съдба в себе си, ще се търси виновник другаде - богатите, комунистите, соросоидите, циганите, евреите, масоните, международния империализъм и т.н. И сигурно ще бъде намерен. От някои герои на т. нар. преход може да хвърчи перушина, но това зрелище няма да реши нито един проблем. По новините в телевизиите може да се появят репортажи с д-р Тренчев в камуфлажно облекло и с мегафон в ръка. Това е най-мрачният възможен сценарий за развитие. Но може и да се размине. Повечето българи изглеждат не само отчаяни, но и



отегчени от собствената си несрета



и точно това отегчение може да се окаже спирачка пред срутването на социалния мир.

Ето ги и малко по-оптимистичните възможности. ГЕРБ печели убедително изборите, но при много ниска избирателна активност. Борисов прави явно или прикрито коалиция с ДПС, за което вече има индикации. Част от скелетите в КТБ си остават там. Участието или отсъствието на Реформаторския блок в тази конфигурация е без особено значение. Присъствието на реформатори в новото правителство би имало по-скоро орнаментална функция. Ако е малко по-интелигентен, отколкото изглежда, Борисов няма да стане министър-председател, защото ще му е ясно, че и този кабинет ще е временен, а ще номинира за поста герберска версия на Орешарски. Може да е и някое от внушаващите повече надеждност и усещане за почтеност лица в ГЕРБ. От дългата партийна скамейка се сещам само за Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, но може да има и друг. Важно е все пак да не е калинка. Така ще се създаде впечатление, че страната преминава от мафиотско-олигархичен тип управление към някаква нормализация. За пред европейските партньори това е важно.



През това време Борисов ще се държи като царя по време на тройната коалиция



Може и така да постъпи. Зависи дали огромното му его ще надделее, или политическият инстинкт за самосъхранение. Не трябва да се забравя, че Баце е даунлоудвал политическото си ноу-хау покрай царя и Тодор Живков.

Друг вариант. За оставащите до изборите два месеца БСП успява да си направи сериозни морално хигиенизиращи процедури, превръща се в истинска проевропейска лява партия, облича се отново във всенародно доверие и се връща на власт. Реставрират се изгорените мостове към АБВ, оформя се нещо като лява политическа ос, около която избуяват нови надежди. Дано, ама надали.

Още един вариант. В оставащото време до изборите се появява нова патриотична или популистка формация, която обира мощен протестен вот и променя геометрията на статуквото. Индикации за такова развитие все още няма, но не трябва да се изключва.

Засега е ясно, че политическият балон Бареков издиша с писклив звук, както в. "Сега" предвиди още на 10 май. ББЦ вече е в будна кома, а до октомври може да гушне чемширчето.

Има още един вариант. Нека го наречем весело електорално харакири. Избирателите внезапно и масово обикват ДПС, защото досега само те не са управлявали самостоятелно (макар че кумуват при всяка власт) и стоварват цялата отговорност за управлението на Местан или на който е там около него. Делян Пеевски става министър на вътрешните работи. Или на финансите. А защо не и на двете министерства? Звучи като тъп виц, но знае ли човек?

Вероятно бъдещето ще поднесе по нещо от всички описани варианти плюс нещо неочаквано. Изглежда, че се задава още една интересна, но все пак нулева, т.е. загубена, година. По-прецизна прогноза е трудно да се направи. Точните прогнози ги прави само Андрей Райчев, но той след евроизборите през май нещо поизчезна. Казват, че пере гащи. Най-интересното предстои, но то едва ли ще е най-доброто.